Определение № 426 от 24.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Пазарджик, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900137 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена чрез Държавна агенция „Електронно управление“, Система за сигурно електронно връчване искова молба вх. № 5371 от 10.08.2022 г. от „В. М. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул. „Г. Д.“ № **, вх. **, чрез управителя Н. П., действащ чрез адв. Н. Б. от **, срещу „К. - С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., обл. П., бул. „А. С.“ № **, с която е предявен иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК.

С влязло в сила определение № 2/03.01.2023 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт по т. д. № 1586/2022 г. на ВКС, І т. о., образувано по касационна жалба срещу решение на Апелативен съд Пловдив по т. д. № 887/2021 г., с което се потвърждава решение от 23.07.2021 г. по т. д. № 6/2021 г. на ОС - П. за прекратяване на ответното дружество на основание чл. 517, ал. 4 ГПК по иск на „Х. К.“ АД. Изложил е мотиви, че предмет на предявения в настоящото производство иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на ищеца, а упражняването на потестативно право за прекратяване на ответното търговско дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ (ликвидация).

С молба вх. № **84/21.11.2023 г. от ищеца по делото, чрез адв. Б. е направено искане за възобновяване на производството. Сочи се, че има произнасяне от ВКС по преюдициалния спор, обусловил спиране на настоящото производство. Моли се при прекратяване на делото или 1 постановяване на краен съдебен акт да се присъдят сторените пред първоинстанционния съд съдебни разноски в размер на 680 лева, от които 80 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение. Навеждат се доводи, че към момента на подаване на исковата молба ищецът е имал правен интерес от завеждане на делото, за да защити правата си съгласно закона.

Съдът приема следното:

С определение № 50585 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1586/2022 г. на ВКС, І т. о. не е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Пловдив по т. д. № 887/2021 г., поради което следва да се приеме, че ответникът „К. - С.“ ЕООД е прекратено дружество, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК. Това обстоятелства обуславя извод, че ищецът „В. М.

Б.“ ЕООД няма правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като предмет на предявения иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на ищеца, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация.

Съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК, п ри възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно. В случая по делото има извършена двойна размяна на книжа и принципно следваше същото да се насрочи за открито съдебно заседание, но предвид направения от настоящия състав извод за липса на правен интерес, последният, като представляващ абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, обуславя прекратяване на настоящото производство поради недопустимост, на основание чл. 130 от ГПК.

По разноските:

Ищецът претендира с молбата от 21.11.2023 г., преповтаряща обективирания в исковата молба списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдебни разноски в размер на 680 лева, от които 80 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение за адв. Б..

Ответникът не претендира разноски.

Общите правила на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК са, че при отхвърляне на иска, респ. прекратяване на делото разноски се дължат на ответника.

Същевременно в чл. 78, ал. 2 о т ГПК е предвидено, че ако ответникът с 2 поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно в случая следва да се прецени дал ли е повод ответникът за завеждане на делото от ищеца, тъй като с оглед отговора на исковата молба искът не се признава, напротив – оспорва се.

Следва да се съобрази следното:

На 04.08.2022 г. длъжникът Община С. получава покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх. № 6413/27.07.2022 г. от ЧСИ Г. С., рег. № *** от КЧСИ във връзка с изпълнително дело № *** г., образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.07.2022 г., издаден по адм. дело № 938/2022 г. на Административен съд – Пловдив в полза на ищеца „В. М. Б.“ ЕООД за сумата от 800 лева разноски, а именно адвокатско възнаграждение. В същата покана е посочено, че взискател освен ищеца е и НАП. С отделно уведомление от съдебния изпълнител, получено от длъжника също на 04.08.2022 г., последният е уведомен, че с разпореждане от 27.07.2022 г. по изпълнителното дело, на основание чл. 458 от ГПК, като присъединен взискател е конституирана Държавата, чрез НАП за наличните публични задължения на общината в размер на 166 670.19 лева.

Видно от платежно нареждане от 04.08.2022 г., Община С. е превела на взискателя си „В. М. Б.“ ЕООД сумата от 800 лева, с посочено основание „разноски по АД № 938/2022 г. на АС Пловдив“.

С уведомление до длъжника съдебният изпълнител го уведомява, че сумата от 800 лева е платена след образуване на изпълнителното производство, поради което е приел, че не е спазена процедурата по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като и му връчва изявление на взискателя, чрез адв. Н. Б., че сумата е върната на платеца с довод, че не е получена надлежно чрез ЧСИ, т. е. е направен опит същият да бъде заобиколен. На 09.08.2022 г. длъжникът е превел отново сумата от 800 лева, а след това отново на 13.09.2022 г., като няма данни върнати ли са същите от получателя.

Представено е удостоверение от ТД на НАП - Пловдив за наличие или липса на задължения, издадено на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, в което е посочено, че „В. М. Б.“ ЕООД няма задължения. В тази връзка с писмо ЧСИ Самарджиев уточнява, че в издадените на това основание удостоверения не се сочат обезпечените вземания, а само необезпечените такива. Ето защо 3 съдебният изпълнител е поискал на основание чл. 191, ал. 3 от ДОПК нова информация от НАП, респ. видно от удостоверение от 10.10.2022 г. се установява, че непогасените публични задължения на „В. М. Б.“ ЕООД са в размер на 151 930.40 лева.

Установява се, че изпълнителното основание за издаване на изпълнителния лист от 08.07.2023 г. е постановено още на 09.06.2022 г. – определение № 933 по адм. дело № 938/2022 г. на Административен съд – Пловдив. Изпълнителното производство № *** г. логично е образувано преди връчване на ПДИ на 04.08.2022 г. на длъжника, като следва да се отбележи, че всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника следва да се внасят по сметката на съдебния изпълнител, а не директно в сметката на взискателя – така чл. 455, ал. 1 от ГПК. Това разбиране се потвърждава и по аргумент за противното от нормата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, според която производството се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело /а не и след това; тогава – по реда по чл. 455, ал. 1 от ГПК/. Както се посочи, поканата за доброволно изпълнение на вземането на взискателя-ищец е връчена на длъжника Община С. на 04.08.2022 г., при което не е последвало надлежно изпълнение от негова страна (а и до момента).

Видно от партидата на „К. - С.“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ запорът върху дяловете на длъжника е вписан на 04.08.2022 г., като ответното дружество също е бездействало и не е изплатило на взискателя дължимата сума (чл. 73, ал. 1 от ЗЗД), поради което може да се направи извод, че към датата на подаване на исковата молба - 10.08.2022 г. „повод за завеждане на делото“ е извънпроцесуалното поведение на ответника, с което (мълчаливо или изрично) оспорва претенцията на ищеца. На това основание, същият дължи разноски на ищеца.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (изм. бр. 88/4.11.2022 г.) минималното адвокатско възнаграждение по неоценяем иск, какъвто е настоящият, е в размер на 1 000 лева, т. е. претендираните 600 лева дори са под минималния размер.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по 4 делото разноски - 80 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение, така както са поискани.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д. № 137/2022 г. по описа на Окръжен съд – П., на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА същото по чл. 130 от ГПК, като недопустимо.

ОСЪЖДА „К. - С.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., обл. П., бул. „А. С.“ № **, да заплати на „В. М.

Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул.

„Г. Д.“ № **, вх. **, чрез управителя Н. П., сумата от 680 лева – разноски за производството, от които 80 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от акта на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5