Решение № 223 от 23.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Бургас, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500274 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 106 от 30.04.2025 година, постановено по гражд. дело № 545/2024 година по описа на Окръжен съд - Сливен, са отхвърлени предявените от Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град Сливен, ул. „Патриарх Евтимий” № 12, ет. 2, ап. 2, Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град Сливен, ул. „Патриарх Евтимий” № 12, ет. 2, ап. 2 и С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: град Ямбол, ул. „Генерал В. Заимов” №3, ет. 4, ап. 10, против „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ***********, със седалище град София и адрес на управление ул. „С.

Караджа” № 2, представлявано от изпълнителните директори Д. Н. М., К. Ст. В. и М. П. Ив. начин на представляване: М. П. Ив. заедно с всеки един от изпълнителните директори, искове за заплащане на обезщетения, присъдени с присъда от 13.01.2020 година по нохд № 549/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд, както следва: на Д. Г. Г., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му - Г. Д. Г., в размер на 90 000 лева, заедно със законната лихва считано от датата на деЯ.ето - 07.05.2016 година до окончателното й изплащане, както и 1/10 от 3 600 лева - държавна такса; на Б. Г. Г., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му Г. Д. Г., в размер на 90 000 лева, заедно със законната лихва считано от датата на деЯ.ето - 07.05.2016 година до окончателното й изплащане, както и 1/10 от 3 600 лева - държавна такса; на С. Д. Г., ЕГН **********, като син и наследник на Д. Т. Н., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на сина й Г. Д. Г., в размер на 80 000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на деЯ.ето - 07.05.2016 1 година до окончателното й изплащане, както и 1/10 от 3 200 лева - държавна такса; на Д. Г.

Г., ЕГН ********** - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание във връзка с причинената му средна телесна повреда в размер на 10 000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на деЯ.ето -07.05.2016 година до окончателното й изплащане, както и 1/10 от 400 лева държавна такса.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д. Г. Г., ЕГН **********, Б. Г. Г., ЕГН ********** и С. Д. Г., ЕГН **********, тримата чрез адв. Я. Н. БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Христо Ботев” № 93, ет. 4, с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че претенциите на въззивниците - ищци, макар и основателни, са погасени по давност, тъй като застрахователното събитие е настъпило на 07.05.2016 година, а исковата молба е депозирана на 28.09.2022 година. Изразява се позиция, че с предявяването на претенцията пред застрахователя давностният срок се прекъсва и след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ е започнал да тече нов срок на погасителната давност. Инвокира се допуснато съществено процесуално нарушение, предвид липсата на мотиви и обсъждане на свидетелските показания на св. К. досежно датата на депозиране на уведомлението за причинени имуществени вреди от ПТП по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по реда на чл. 380 от КЗ. Поддържа се, че коректната дата е 16.04.2021 година, а не приетата от съда - 16.06.2021 година и се настоява, че същата не се установява безспорно чрез експертните заключения и приложените към уведомлението писмени доказателства, тъй като е извършена проверка чрез съпоставяне с други документи. Твърди се липса на изричен отказ от страна на застрахователя. Повдига се въпросът доколко това влияе на давностния срок. Обосновава се прекъсване на давността с предявяване на претенциите по нохд № 549 /2019 година по описа на Окръжен съд - Бургас. Сочи се също, че претенцията за обезщетение е предявена приживе от Д. Т. Н. в производството по посоченото наказателно дело. Поддържа се, че отговорността на деликвента и тази на застрахователя е функционално обусловена, поради което с упражняването на правата на наследодателя спрямо деликвента, наследникът може да встъпи в правата на своя наследодател, които той има и срещу застрахователя.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на исковите претенции.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***********, чрез пълномощника му Ив. Хр. Й. - юрисконсулт, с адрес за връчване: град София, ул. „С.

Караджа” № 2, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност, респективно за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея решение. Изразява се позицията, че е напълно ирелевантно дали спорното заявление за изплащане на обезщетение е предявено 2 пред застрахователя на 16.04.2021 година или на 16.06.2021 година, тъй като и при двата случая давността е спряна за срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Поддържа се, че максималният общ срок за спиране на давността в конкретния случай възлиза на осем месеца и девет дни и е изтекъл най-късно на 21.01.2022 година или повече от осем месеца преди предявяване на исковата молба. Оспорват се доводите на въззивниците, че след срока по чл. 496 от КЗ започва да тече нова петгодишна давност и се сочи, че давността спира за срока за доброволно произнасяне от страна на застрахователя, но след него продължава да тече спряната давност. Сочи се, че показанията на св. К. очевидно не са кредитирани от съда, доколкото противоречат на други писмени доказателства по делото, поради което не е необходимо същите да бъдат обсъждани. Изтъква се, че претенцията на Г. Д. Г. е неоснователна на собствено основание, доколкото същият не е легитимиран да предяви иск от името на починалия си наследодател, ако такава претенция не е била предявена по доброволен ред лично от наследодателя.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

От доказателствения материал се установява, че с влязла в сила присъда № 9 от 13.01.2020 година по нохд № 549/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд ОС, изменена с решение № 132 от 26.10.2020 година по внохд № 65/2020 година по описа на Бургаския апелативен съд в частта относно наложеното на Й. М. М. наказание, което решение е оставено в сила с решение № 70 от 10.06.2021 година по наказателно дело № 243/2021 година по описа на ВКС Й. М. М., ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 07.05.2016 година при управление от нея на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № **********, без да има необходимата правоспособност за това и като непълнолетна, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26 ЗДвП, в редакцията на закона към датата на деЯ.ето, както и по вина М. В. В., ЕГН **********, в условията на независимо съпричиняване, изразяващо се в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 102 т. 1 от ЗДвП, като в качеството си на водач и собственик, е предоставил посочения лек автомобил на непълнолетната Й. М., е предизвикала ПТП, при което е била причинена смъртта на Г. Д.

3

Г., ЕГН **********, както и средна телесна повреда на Д. Г. Г., ЕГН **********, изразяваща се в луксация на лявата акромиоклавикуларна става, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около два-три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като М. В. след деЯ.ето е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Д. Г., поради което с посочената присъда тези две лица са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „б“, предл. първо, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с посочените по-горе разпоредби от ЗДвП, които са нарушили, за което са им били наложени съответните, предвидени от закона наказания. Със същата присъда, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимите Й. М. М. и М. В.

В. са осъдени да заплатят солидарно на Д. Г. Г. сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания по повод смъртта на неговия родител Г. Д. Г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на деЯ.ето - 07.05.2016 година до окончателното й изплащане, като предявения в наказателното производство граждански иск е отхвърлен за горницата до претендирания размер от 140 000 лева; на Д. Г. Г. солидарно сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка с причинената му средна телесна повреда, считано от датата на деЯ.ето 07.05.2016 година до окончателното й изплащане, като предявеният в наказателното производство граждански иск е отхвърлен за горницата до претендирания размер от 20 000 лева; на Б. Г. Г., ЕГН **********, солидарно сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания по повод смъртта на родителя му Г. Д. Г., ведно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано от датата на деЯ.ето 07.05.2016 година до окончателното й изплащане, като предявеният в наказателното производство граждански иск е отхвърлен за горницата до заявения размер от 140 000 лева иск; на Д. Т. Н., ЕГН **********, солидарно сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания по повод смъртта на низходящ - нейния син, Г. Д. Г., заедно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано от датата на деЯ.ето - 07.05.2016 година до окончателното й изплащане, като предявеният в наказателното производство граждански иск е отхвърлен за горницата до претендирания размер от 100 000 лева.

Не е спорно в настоящото производство, а това е видно и от ангажираните в тази насока доказателства, че Д. Т. Н., в чиято полза е присъдена сумата от 80 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта като обезщетение за неимуществени вреди е починала на 30.05.2020 година и след смъртта си е оставила за свои законни наследници сина си С. Д.

Г. - третия ищец, както и по право на заместване на сина й Г. Д. Г., починал на 07.05.2016 година в резултат на процесното ПТП - неговите синове и нейни внуци Д. Г. Г. и Б. Г. Г., които са съответно първия и втория ищци.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, посочената по-горе присъда е задължителна за настоящия съд, разглеждащ последиците от деЯ.ето досежно извършването 4 на последното, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл и поради се налага извода, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на М. В. В., собственик на процесното МПС, с което е причинено ПТПТ, в резултат на което са настъпили вреди - смъртта на Г. Д. Г. и телесни увреди на Д. Г. Г.. По делото не се спори, че същото е застраховано при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, която покрива отговорността на собствениците, ползвателите, държателите на МПС или упълномощени от тях лица за водачи.