Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 378 от 15.04.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5357/2024
Вид
Решение № 378
Подписан
15.04.2025
Състав
Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 216, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 496 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 502 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 503, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Перник, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720105357 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, и държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството на правоприемник на Т. С. С., б.ж. на гр. Перник, починал на *** г., иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за продажба, извършен с Нотариален акт*** г. на нотариус Н.З. – с район на действие ПРС, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***, дв.вх.рег. № *** г., акт № ***, т. ***, дело № *** г., в частта, с която Т. С. С. продава на М.

М. С.: 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ *** кв.м., находящ се в землището на град П., ул. „*** с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, сграда с идентификатор № ***., ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***. и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***..

В исковата молба се твърди, че на 25.03.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 14921/2015 г. на СРС, а на 23.03.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС. Твърди се, че с решение № 16033/14.10.2016 г. по гр.д. № 67154/2015 г. на СРС е признато за установено, че ответникът има задължения спрямо ищеца в размер на сумата 25000,00 лв. – главница по запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, и лихва в размер на 3097,19 лв.

1 за периода от 31.12.2013 г. до 20.03.2015 г. и е осъден да заплати на кредитора сумата 562,00 лв. – държавна такса, 1900,00 лв. – адвокатско възнаграждение, и 2461,94 лв. – разноски за заповедното производство. С решение от 25.04.2017 г. по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС, влязло в сила на 11.09.2018 г., е признато за установено, че Т. С. дължи на ищеца сумата 20200 евро по запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС и е осъден да заплати сумата 6115,92 лв. – разноски.

Излага се, че по издадените изпълнителни листа е образувано изп.д. № 14/2015 г. по описа на ЧСИ М. Ц., преобразувано в изп.д. № 85/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Сочи, че по изп.д. № 14/2015 г. по описа на ЧСИ М. Ц. е наложена възбрана върху собствени на Т. С. имоти, както следва: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, полумасивна жилищна сграда, разположена на имотната граница и масивна жилищна сграда, разположена в лицето на парцела.

Чрез замяна на недвижими имоти, извършена с Нотариален акт №***г., М. М. С. и Т.

С. С. са придобили собствеността върху още 2/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, заедно с попадащите в имота сгради: 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м. и 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от ** кв.м.

Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на **** г. Т. С. С. е продал на М. М. С. 7/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ от *** кв.м., заедно с попадащите върху поземления имот сгради ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***. със застроена площ от *** кв.м. и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м., сграда с идентификатор № ***., сграда с идентификатор № ***. и сграда с идентификатор № ***. за сумата от 9500,00 лв. при данъчна оценка на прехвърлените имоти 57185,09 лв.

Сочи, че бракът между М. М. С. и Т. С. С. е прекратен с решение № 90/05.04.2018 г. по гр.д. № 97/2018 г. на РС-Костинброд по реда на чл. 50 СК.

Твърди се, че целта на извършената сделка е да лиши ищеца от възможност да събере вземанията си спрямо Т. С., който умишлено е намалил имуществото си с цел да попречи на удовлетворяването на вземането. Счита, че е налице знание у третото лице за увреждането, макар бракът между страните по сделката да е прекратен. Твърди, че по сделката не е извършено плащане, а дори да е имало такова, то сумата е нереално ниска.

По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск като бъде обявена за недействителна сделката за продажба на поземления имот за 3/8 ид.ч., /равняващи се на разликата над ½ ид.ч., по отношение на която е вписана възбрана и която не се повлиява от извършената сделка, до прехвърлените 7/8 ид.ч./, както и по отношение на прехвърлените ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м., ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м., и цялата сграда с идентификатор № ***., по отношение на които не е вписана възбрана /тъй като вписаната възбрана касае 2 сгради с идентификатори № ***. и № ***. и няма отношение по отношение на останалите/.

Моли за присъждане на сторените разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. С. е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез адв. Х., с който оспорва иска като неоснователен. Признава, че Т. С. С. е превхърлил на М. М. С. с договор за покупко-продажба описаните идеални части от имоти, както и че са бивши съпрузи, гражданският брак между които е прекратен с решение № 90/05.04.2018 г. на РС-Костинброд по реда на чл. 50 СК. Оспорва твърденията, че ищецът има качеството кредитор на продавача Т. С., както и че прекратяването на гражданския брак между страните по сделката е фиктивно. Излагат се твърдения, че фактическата раздяла между бившите съпрузи е настъпила много преди прекратяването на брака им и е свързана с настъпили трагични събития относно синовете им. Твърди се, че М. С. имала парични вземания спрямо бившия си съпруг, свързани с изграждането на сгради с идентификатори № ***. и № ***., както и поради предоставянето на парична сума на дъщеря им Е. Т., поради което уговорили продажна цена по-ниска от данъчната оценка. Към момента на сключване на сделката ответницата не е имала качеството „съпруга“ на продавача, поради което спрямо нея е неприложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а за наложената възбрана узнала през 2022 г. с получаване на съобщението за насрочен опис от ЧСИ С.Б.. Предвид липсата на знание и намерение у ответницата да увреди кредитора счита липсват елементите от фактическия състав, пораждащ правото на отменителния иск. Сочи, че не е налице идентичност между закупените от ответницата сгради и тези, за които е наложена възбрана от съдебния изпълнител. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството на правоприемник на Т. С. С. не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетата по делото справка по персоналната партида на Т. С., извършена в Агенция по вписванията-гр. Перник, се установява, че на *** г. е вписана възбрана върху ½ ид.ч. от поземлен имот пл. № *** с площ по документ *** кв.м. в гр.Перник, както и върху полумасивна жилищна сграда, изградена на имотната граница между имот пл. № *** и ***, и върху сграда, изградена в лицето на парцел с пл. № ***.

Безспорно е, че с решение № 90/05.04.2018 г. по гр.д. № 97/2018 г. на РС-Костинброд бракът между М. М. С. и Т. С. С. е прекратен по реда на чл. 50 СК.

Не се спори, което се потвърждава и от доказателствата по делото, че след вписване на възбраната с Нотариален акт № ***г., М. М. С. и Т. С. С. са придобили собствеността върху 2/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, заедно с попадащите в имота сгради: 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***. със застроена площ от *** кв.м. и 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от ***кв.м., както и че Т. С. С., в качеството на 3 продавач, е прехвърлил на М. М. С., в качеството на купувач, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № *** г., 7/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ от 1291 кв.м., заедно с попадащите върху поземления имот сгради ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 38 кв.м. и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от ** кв.м., сграда с идентификатор № *** сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***. при посочена в нотариалния акт продажна цена от 9500,00 лв.

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № *** г. Т. С. С. е починал на *** г. като е оставил единствен наследник по закон Е. Т. Т., по отношение на която е вписан отказ от наследство под № *** г. на РС-Перник.

От удостоверение за родствени връзки *** г., издадено от община Перник, се установява, че Т. С. С. е разведен, като неговите баща, майка и синове са починали, и единствените му живи роднини са Е. Т. Т. – дъщеря, и М. С. М. – брат.

При служебна справка в ЕИСС по ч.гр.д. № 3052/2024 г. на РС-Перник е видно, че М.

С. М. се отказал от наследството на Т. С. С., който отказ е вписан под № *** г. /каквото твърдение е заявено от ищеца в уточняващата молба от 26.09.2025 г./ С влязло в сила Решение № 16033/14.10.2016 г. по гр.д. № 67154/2015 г. на СГС, е признато за установено по предявените от Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес:***, срещу Т. С.

С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, че Т. С. С., ЕГН **********, има следните задължения към Г. Д. Ч., ЕГН **********, сумата 25 000,00 лв., главница по Запис на заповед от *** г., ведно със законна лихва за периода от *** г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 3097,19 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 20.03.2015 г., и Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 562,00 лв. – представляваща заплатена държавна такса и на основание члл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер на 1900,00 лв. – представляваща адвокатско възнаграждение, катко и сумата от 2461,94 лв. разноски по заповедното производство, а именно: 561,94 лв. държавна такса, и 1900,00 лв. възнаграждение на адвокат. Върху решението е извършено удостоверяване, че на 23.11.2016 г. е издаден изълнителен лист за сумите 562,00 лв. + 1900,00 лв.+ 2461,94 лв.

С изпълнителен лист от 25.03.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 14921/2015 г. на СРС, Т. С.

С., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес:

***, сумата от 25000,00 лв. главница по Запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 3097,19 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 20.03.2015 г., катко и сумата от 2461,94 лв. разноски по заповедното производство, а именно: 561,94 лв. държавна такса, и 1900,00 лв. възнаграждение на адвокат.

С влязло в сила Решение № 274/25.04.2017 г. по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС е признато за установено по отношение на Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес:***, сумата 39503,44 лв., представляваща левовата равностойност на 20 200 евро по запис на заповед от 07.01.2013 г. ведно със законната лихва, считано от 4

20.03.2015 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незбавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.03.20215 г. по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС, 31 състав, като иска в останалата част е отхвърлен като неоснователен, и Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъдем да запалти на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 6115,92 лв. съобразно уважената част от иска. Върху решението е извършено отбелязване, че на 12.10.2018 г. е издаден изпълнителен лист за сумата 6115,92 лв.