Решение № 65 от 28.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. П., 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20241720106065 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от “***” ЕООД с ЕИК/Булстат: ***, със седалище/ адрес на управление: ***, представляван от управителя срещу

Б. Т. Т. с ЕГН: ********** и адрес: *** с искане съдът

1. да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземане в полза на „***“ ЕООД срещу длъжника Б. Т. Т. с ЕГН: **********, възникало на основание неизпъление на Договор за потребителски кредит № *** в общ размер на 573,34 лева, от които: главница в размер на 400 лева; договорно възнаграждение в размер на 47.09 лева, дължимо за периода от 15.01.2023 г. до 15.07.2023 г.; 62.74 лева лихва за забава от 16.01.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 15.07.2023г. и законна лихва в размер на 63.51 лева, дължима от 15.07.2023 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.02.2024 г. Претендираме и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда до изплащане на вземането.

2. да постанови решение, с което да осъди длъжника Б. Т. Т. с ЕГН: ********** да заплати задължението, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ***, а именно: Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 160 лева и Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 160 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в Съда до изплащане на вземането.

Ответникът Б. Т. Т., в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи, не е депозирал отговор.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител и изразява писмено становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът, не се явява и не изразява становище по съществото на спора..

1

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По безспорен начин в хода на производството беше установено, че на 29.12.2022 г. Б. Т. Т. подава до „***” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит *** Стандарт със зададени параметри. Същия е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „***” ЕООД, видно от Декларации. Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

След като „***” ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 29.12.2022г. с ответника Б. Т. Т. е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който заявителят „***” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си.

Клиентът Б. Т. Т. е закупил и услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Б. Т. Т. поема задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което и ги е подписал.

Договор №*** е сключен при следните параметри:

■

Сума на кредита: 400.00 лв.;

■

Срок на кредита: 7 месеца;

■

Размер на месечната вноска по кредита: 63.88 лева;

■

Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на месеца;

■

Годишен процент на разходите (ГПР %) 47.60;

■

Годишен лихвен процент: 40.70;

■

Лихвен процент на ден: 0.11;

■

Общо дължима сума по кредита: 447.09 лв.

Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:

■

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 160.00 лева;

■

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 160.00 лева;

■

Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 45.72 лева;

Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.

***“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора. Сумата по договора, в размер на 400.00 лева е преведена чрез паричен превод към EasyPay, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от дата 29.12.2022 г.. Клиентът от своя страна поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Ответника не е заплатил нито една погасителна вноска.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 2

ЗПК за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги: Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение и за предоставяне на пакет от допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 160,00 лева и „Флекси“ на стойност 160,00 лева. Ищецът претендира тези суми. Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1 от ОУ. Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно предоставяне на пакет от допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора. Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност срещу високия размер на възнаграждението кредитополучателят не получава никакво конкретно благо, преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са регламентирани в договора и общите условия, като само последните съдържат бланкетни и неясни описания на двете услуги. Така предвидените такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от данните по договора, ГПР е уговорен на 47.60 %, без да са включени допълнителните две възнаграждения. Сборът от двете възнаграждения е в размер на 320 лева, като след прибавянето им към уговорения ГПР от 47.60 %, се налага извод, че общият размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че същите са нищожни, като противоречащи на закона, като същевременно противоречат и на добрите нрави, доколкото срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати възнаграждения с неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С така уговорените допълнителни суми се постига увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.

По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което обосновава неравноправността на услугата „Фаст“, предполагаща заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита. Услугата „Флекси“ от своя страна не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не 3 представлява гарантирано право на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на кредитора. Това обуславя неравноправността и на тази уговорена в договора услуга. Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив, двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, 5 необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета, уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Съдът достигна до извод за нищожност на посочените клаузи, поради което исковете за присъждане на непогасени задължения по тях следва да се отхвърлят като неоснователни.

По установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „***“ ЕООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните доказателства съдът прие, че уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл.