Определение № 1044 от 04.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1044 гр. София, 03.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно частно наказателно дело № 20231100601409 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба от подсъдимия Б. Т. Д., чрез защитниците адв.

И.В. и адв. С.П., срещу протоколно определение, постановено на 22.02.2023 г. по НОХД № 15336/2022 г. на СРС, 99 състав, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 15336/2022 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, и е върнато делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на определението съществени процесуални нарушения, касаещи изготвянето на обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняемото лице.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания акт, като се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на подсъдимия. Сочи се, че неправилно СРС тълкувал съдържанието на повдигнатото обвинение и е указал на СРП какви факти и обстоятелства следва да бъдат включени в обвинителния акт. Неправилно първият съд приел, че в обвинителния акт има неяснота – отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения подлежали на доказване и било недопустимо в етап разпоредително заседание съдът да се произнася относно механизма на деянието. Евентуалната неяснота на механизма на деянието било въпрос по същество. Освен това механизмът на деянието бил достатъчно ясно посочен и обвиняемият и неговите защитници нямали съмнения в тази насока – евентуално се касаело за допусната техническа грешка при изписване на предлога „на“ пред „полицейски орган“, като същата можела да се отстрани по реда на чл. 248а НПК, а не чрез връщане на делото на СРП. Така би се избегнала опасността на прокуратурата да бъде дадена нова възможност да внесе ново обвинение с нови фактически положения, като включи непредявени до момента факти, незаконосъобразно указани от 1 съда по същество. Не бил налице фактически дефицит, който да налага прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, доколкото не били ограничени правата на подсъдимото лице да разбере в какво е обвинено и да оспорва доказателствата за описаните в обвинителния акт факти. Обвинителният акт в достатъчна, макар и минимална степен, бил обезпечил в изискуемия обобщен вид описанието на факти и обстоятелства за съществените съставомерни признаци на състава на престъплението. Прави се искане да бъде отменено обжалваното протоколно определение и да бъде върнато делото на друг състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт, с който обв. Б. Т. Д. е предаден на съд за престъпление по чл. 131, ал. 2, т.

3, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК.

В обстоятелствената част е посочено, че при задържането на обвиняемия от свидетелите Д и В., служители на 2 РУ – СДВР на 19.09.2022 г. около 11,15 ч., св. В. извадил белезници и сложил едната част от тях на китката на дясна ръка на обв. Д.. В този момент обв. Д. на 19.09.2022 г. около 11,30 ч. в гр.

София на спирка на МГТ „Площад Сточна гара“, ударил с едната гривна на белезниците, поставена в дясна ръка на полицейски орган – служител Д.С. Д, в резултат на което му причинил травматични оттоци в ляво слепоочно – разкъсно – контузна рана на лявата скула, в качеството му на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата служба в държавно учреждение – Д.С. Д – ст. полицай в 02 РУ – СДВР. В диспозитива на обвинителния акт е възпроизведено така изложеното от фактическа страна, като е уточнено, че травматичните увреждания са осъществили медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За първи път обв. Д. е бил привлечен в това процесуално качество с постановление от 20.09.2022 г., предявено му на същата дата.

Впоследствие обв. Д. е бил привлечен в това процесуално качество с постановление от 14.11.2022 г., с което обвинението е уточнено.

С определението, предмет на въззивната проверка, съдът е приел, че в досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, касаещо неяснота във връзка с механизма на извършване на деянието и причиняване на телесното увреждане. Приел е, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт е описано, че свидетелят В. сложил част от белезниците на китката на дясната ръка на подсъдимия Д., след което се твърдяло, че: „подсъдимият ударил с едната гривна на белезниците, поставена в дясната ръка на полицейския орган“, т.е. неясно оставало на дясната ръка на подсъдимото лице ли е била поставена гривната от белезниците или се е намирала в дясната ръка на полицейския орган. Освен това не било посочено къде и в коя част на тялото е бил нанесен ударът от подсъдимия, а директно се описвали причинените травматични увреждания на пострадалия в областта на главата и по-конкретно лява скула и 2 ляво слепоочие, без обаче да е посочено, че е бил нанесен удар в главата или слепоочието на пострадалия. Предвид това според първоинстанционния съд от така даденото описание нямало как да се установи дали има пряка причинна връзка между нанесения удар и причинените травматични увреждания, тъй като не било ясно в коя част на тялото на пострадалия е бил нанесен ударът. Тази неяснота се наблюдавала не само в обвинителния акт, но и в постановлението за привличане на обвиняемото лице. Предвид това посоченото нарушение не можело да бъде отстранено само чрез изготвяне на нов обвинителен акт, а било необходимо да бъде извършено и ново привличане на обвиняемия, като ясно бъде описан съставомерният признак от обективна страна на твърдяното престъпление, а именно механизма на причиняване на телесното увреждане, който в случая оставал неясен. С оглед на това съдебното производство СРС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на посоченото съществено процесуално нарушение.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че изводите на първостепенния съд за допуснато процесуално нарушение в досъдебното производство са обосновани и законосъобразни.

Правилни са изводите на първостепенния съд, че изложената фактическа рамка на обвинението в обвинителния акт е неясна и позволява нееднозначно тълкуване, което е недопустимо за процесуалния акт, с който се повдига обвинение. Същото се отнася и до постановлението за привличане на обвиняемия от 14.11.2022 г. Освен, че е неясно на чия ръка е била поставена белезницата и какъв е твърденият от обвинението механизъм на нанасяне на удара, не е посочено и в коя част от тялото на пострадалото лице е нанесен този удар, което, както правилно сочи първостепенният съд, възпрепятства възможността да се установи дали има причинна връзка между настъпилите увреждания и удара, който се твърди да е нанесен. Във връзка с твърденията на защитата, че механизмът на деянието подлежи на доказване и евентуалната му неяснота е въпрос по същество, следва да се отбележи, че действително доказването на фактите, очертаващи рамката на обвинението, се осъществява в хода на съдебното следствие. Но при изначална неяснота на обвинението съдът има задължение да констатира допуснатото процесуално нарушение и да върне делото на прокурора, който да го отстрани, като формулира ясно обвинението чрез посочване на фактите, които са от значение за съставомерността на престъплението. В противен случай при фактически дефицит на обвинението, няма как да бъде проведено доказване, доколкото в този случай то би било лишено от предмет (арг. чл. 102 НПК). Тези действия на съда не представляват даване на указания на прокуратурата какво обвинение да повдигне, както се твърди от защитата, а напротив – гарантират правото на защита на подсъдимия, като аргумент в тази насока следва от чл.

249, ал. 4, т. 1, пр. 1 НПК.

Въззивният съд не споделя доводите на защитата, че обвинението е достатъчно ясно и разбираемо, както и че в случая се касае до допусната очевидна фактическа грешка при изписването на предлога „на“ пред „полицейски орган“ в обвинителния акт. При отстраняване на очевидна фактическа грешка прокурорът не променя генерално концепцията на 3 обвинението или своята теза и не може да повдигне ново обвинение, да привлече ново лице или да внесе в обвинителния акт непредявени до момента факти, а в случая правилно е възприето от първостепенния съд, че фактите са противоречиво изнесени, а по отношение на основни признаци на престъплението и при описание на деянието е налице фактически дефицит, който не може и не следва да бъде преодолян чрез провеждане на процедурата по чл. 248а от НПК. Още повече, че неяснотите и пропуските са допуснати и в постановлението за привличане на обвиняем, а в него очевидни фактически грешки не могат да се отстраняват по аналогия с чл. 248а от НПК.

Поради това въззивният съд намира, че повдигнато окончателното обвинение не отговаря на минималния процесуален стандарт за формулирането му по чл.

246, ал. 2 НПК.

След цялостна проверка на обжалваното определение въззивният съд намира, че съдебното производство законосъобразно е било прекратено от СРС, като дадените от него указания в рамките на правомощията му по чл. 249, ал. 2 НПК са също законосъобразни.

Така мотивиран на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийският градски съд, ХІV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено на 22.02.2023 г. по НОХД № 15336/2022 г. на СРС, 99 състав, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 15336/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 99 състав, и е върнато делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на определението съществени процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4