Решение № 324 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Враца, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500174 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Електрохолд Продажби" ЕАД - гр. София срещу решение № 29/16.02.2023 г. на Районен съд - Мездра, постановено по гр.дело № 696/2021 г., с което предявения от жалбоподателя иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение № 260200/30.03.2021 г. по ч.гр. дело № 426/2021 г. по опис на РС-Мездра, е бил отхвърлен като неоснователен.

В жалбата се твърди, че решението на РС - Мездра е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Поддържа се, че неправилно районният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че ответника по делото има качеството на битов клиент и неправилно е тълкувал определенията на Закона за енергетиката по отношение понятията за "клиент" и "битов клиент". Твърди се, че с нормите на §1, т.2а от ДР на ЗЕ и на чл.4, ал.2 от ОУ на дружеството се има предвид облигационното, а не вещното право на ползване. Според жалбоподателя, изводите на районния съд, че единствено носител на вещно право може да бъде потребител на ел.енергия, не са правилни, тъй като потребител може да бъде и наемател, държател, член но домакинството на собственика на имота и пр. Според жалбоподателя виждането, че отношенията между 1 потребителя и крайния снабдител са облигационни и не зависят от правото на собственост върху имота, се споделя и в определение № 627/21.05.2013г.на ВКС по гр.дело №137/2013г., а задължението на потребителя за плащане на потребената в имота ел.енергия произтича по силата на закона.

Посочва се, че в случая договорното правоотношение между страните съществува и не зависи от правото на собственост или ограничено вещно право върху процесния имот от страна на ответника /погрешно е посочено "ищеца"/. Като при всеки друг безсрочен граждански договор, договорът за доставка на ел енергия има действие и обвързва страните, докато една от тях не отправи едностранно волеизявление до другата страна за прекратяването му. В конкретния случай ответникът / погрешно е посочено "ищеца"/ в първоинстанционното производство никога не е отправял искане за прекратяване на облигационното правоотношение с "Електрохолд Продажби" ЕАД, от което следва, че в процесния период договорът за доставка на ел.енергия между страните е бил действащ и поражда задължения за заплащане на потребяваната ел. енергия. Сочи се, че ответникът / погрешно е посочено "ищеца"/ не е изпълнил задължението си по чл.13,т.5 от ОУ, да уведоми дружеството - ищец, че е престанал да бъде собственик на електроснабдения имот, а никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Твърди се, че в този смисъл е трайната съдебна практика, като се цитират решения на ВАС, СГС, ОСКюстендил, ОС-Перник, ОС-Плевен.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения установителен иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият П. Д. А. от гр. Роман, ЕГН ********** е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че от 2013 г. не е собственик на имота, към датата на отчуждаването за апартамента не е имало ел.захранване, като след това той не е предприемал никакви действия за извършване на присъединяване на СТИ към електропреносната мрежа, не е давал и съгласие за извършване на такива действия от трети лица. Твърди, че за процесния период за него няма как да е възникнало валидно облигационно задължение към "Чез Електро България" /сега "Електрохолд Продажби"/ за заплащане на енергия, каквато не е поискал и не е ползвал.

Моли решение № 29/16.02.2023 г. год. да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба и с отговора не се представят писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.

В проведеното на открито съдебно заседание страните поддържат подадените жалба и отговор, не сочат нови доказателства и не правят доказателствени искания.

2

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валиднo и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: съд

Районен съд Мездра е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 415 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е ч. гр. дело 426/2021 г. на РС -Мездра.

№

По силата на законовата уредба, купувач на доставената електрическа енергия е крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а ЗЕ/. Битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг 3 правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието „потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно - физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл.4, ал.3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.

В тежест на търговското дружество в случая е да докаже, че за процесния период ответникът - въззиваем П. Д. А. е бил клиент, на когото е доставяна за битови нужди електрическа енергия от дружеството и че същото му е доставило електрическа енергия именно за посочения електроснабден обект, находящ се в ***.

Установено е от приложен по делото нотариален акт, че в момент, далеч предхождащ по време исковия период - през 2013г., ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху имота в полза на юридическо лице, което не е страна в процеса, като след този момент не е установено за ответника качеството на собственик на имота, нито на ползвател на същия, или на друго лице по смисъла на чл.4, ал.3 от ОУ.

С оглед изложеното по-горе, първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на ответника липсва качеството „клиент” по смисъла на закона и Общите условия - при липсата на право на собственост върху обекта, друго право (на ползване), в т. ч. дори и фактическо такова, респ. не се установява и собственикът да е представил изрично писмено съгласие пред продавача - респ. по реда, предвиден в чл.

4 ал. 3 от ОУ друго лице (въззиваемият) да бъде потребител на ел.енергия за обекта, и то за определен срок, съвпадащ с исковия период.

Предвид извода на съда, че липсва облигационна връзка между страните безпредметно е произнасяне по въпроса възникнало ли е в полза на дружеството- ищец право на едностранна корекция и начисляване на сума за потребена ел.енергия за 4 минал период при условията на ПИКЕЕ.

Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че решениет о е поставено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият. Такива не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК Окръжен съд - Враца настоящия съдебен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №29/16.02.2023 г. на Районен съд - Мездра, постановено по гр.дело № 696/2021 г. по описа на същия съдРешението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5