Определение № 3306 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3306 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002101216 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Н. П. и В. К. С., против решение № 530 от 09.11.2023 г. по гр. дело № 945/2022 г. на Софийски окръжен съд, в частите, с които постановеното в първата фаза на съдебната делба решение № 136 от 23.05.2023 г., допълнено и поправено с решение № 278 от 21.10.2022 г., постановени по гр. дело № 722/2020 г. на Костинбродски районен съд, е потвърдено в частите относно определените дялове на допуснатите до делба движими вещи и отхвърляне на иска за делба на тракторно ремарке, модел I „Ремарке тракторно“, рег. [рег.номер на МПС] , тракторно ремарке, модел „Ремарке (ремарке)”, рег. [рег.номер на МПС] , рама № *, и колесен трактор, модел ЮМЗ 6Л, рег.

[рег.номер на МПС] , и отменено в частите, с които е допусната делба на плуг марка/модел РН-4-25, рег. № СО *, плуг ПН-4-25, peг. № CO *, Плуг ПН-4-25, peг. № CO *, брана БДТ-3, peг. № CO *, брана БДТ-3, peг. № CO *, сеялка СЗУ-3,6, peг. № CO *, сламопреса ПСБ-1,6, peг. № CO *, и култиватор КПС-4,2, peг. № СА *, а вместо тях е постановено друго за отхвърляне на иска за делба на тези вещи.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради явна необоснованост при обсъждане на събраните по производството доказателства и направените въз основа на тях от въззивния съд изводи за неустановяване съществуването и къде се намират процесните движими вещи, за които искът за делба е отхвърлен, неправилно определяне на делбените дялове на допуснатите до делба движими вещи и нарушаване на императивната разпоредба на чл. 34 ЗС. Искат отмяна на решението в обжалваните му части. Нямат искане за разноски.

Обосновават искането за допускане на въззивното решение в обжалваните му части до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с допълнителното 1 основание, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, при липса на формулиран правен въпрос и с посочване за постановяването му в противоречие с решение № 297 от 22.12.2014 г. по гр. дело № 4004/2014 г. на ВКС, а и поради осъществяване на хипотезата на чл. 280, ал.

2 ГПК за очевидна неправилност на решението в обжалваните части.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Р. Н. С. е подал отговор на касационната жалба, в който излага правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение в обжалваните му части до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Няма искане за разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при проверка по допускане на касационното обжалване, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството е във фазата по допускане на делбата.

За да постанови въззивното решение в обжалваните му части, въззивният съд е приел, че за движимите вещи, чиято делба е поискано да бъде допусната, с посочване на регистрационен номер, марка и модел, е налице несъмнена тяхна индивидуализация, и че собствеността върху ППС по арг. от чл. 144, ал. 1 ЗДвП може да бъде доказана не само с писмен договор за придобиването му, но и със свидетелство за регистрация, като няма пречка да се признае същата удостоверителна сила и на нарочните удостоверения за регистрация на процесните движими вещи, издадени от оправомощени държавни органи, каквито са представените по делото удостоверения от Контролно-техническата инспекция и от ОДМВР София за регистрирани такива на наследодателя Н. С.. Така е извел извод за установяване на право на собственост на съделителите върху движимите вещи, като за част от тях е приел, че липсват доказателства дали изобщо съществуват и къде се намират към момента на приключване на съдебното дирене, доказваните на които обстоятелства е решаваща предпоставка за допускане на делбата им, тъй като с решението по допускането на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител, а когато се допуска делба на движими вещи и по въпроса кой от съделителите ги държи. Тези релевантни обстоятелства е посочено, че са останали недоказани по отношение на движимите вещи, представляващи: плуг ПН-4-25, peг.

№ CO *; плуг ПН-4-25, peг. № CO *; плуг ПН-4-25, peг. № CO *; брана БДТ-3, peг. № CO *; брана БДТ-3, peг. № CO *; сеялка СЗУ-3,6, peг. № CO *; сламопреса ПСБ-1,6, peг. № CO *; култиватор КПС-4,2, peг. № СА *; л.а. „ВАЗ“, модел „2102“, рег. №* (за който автомобил първоинстанционното решение поради необжалване в тази част е влязло в сила); тракторно ремарке, модел „Ремарке тракторно”, рег. [рег.номер на МПС] ; тракторно ремарке, модел „Ремарке (ремарке)”, рег. [рег.номер на МПС] , и колесен трактор, модел ЮМЗ 6Л, рег.

[рег.номер на МПС] , за които ответникът Р. С. изрично е навел възражения, че не се намират в негово държане. Държането на тези вещи е прието за неустановено и от разпитания по производството свидетел на ищците В. С. и Й. П. (сега касатори), който не е 2 индивидуализирал възприетите от него обекти (земеделски машини и инвентар), намиращи се при ответника Р. С., и посочвал за възприятие при посещенията му в [населено място] само за „част от“ тези машини. Не се доказвали тези обстоятелства и от приетото експертно заключение (такива вещи не са установени от вещото лице при ответника за изпълнение на поставените му с експертизата задачи). Затова въззивният съд е извел извод, че за посочените вещи не може да се приеме за установено към момента на приключване на съдебното дирене нито реалното съществуване, нито местонахождението на тези вещи, което е пречка за допускане на делбата им и обосновава неоснователност на предявения иск по чл.

34, ал. 1 ЗС, уважен с първоинстанционното решение за част от тях. Изложеното водело и до изключване на възможност за присъждане на ищците В. С. и Й. П. на обезщетение (наем) за ползване на тези движимите вещи, чието съществуване и местонахождение не са установени.

За движимите вещи, представляващи: зърнокомбайн Е 516 В, peг. № CO *; тракторно ремарке РСД-4, peг. № CO *; колесен трактор ЮМЗ-6Л, peг. № CO *, и цистерна ФЦ-2,5 „С.”, peг. № CO *, въззивният съд е приел искът за делба за основателен при дялове от 1/3 идеална част за всеки съделител. За държането на тези вещи от ответника Р. С. въззивният съд е приел, че са налице съвпадащи изявления на страните по делото по този въпрос, а и изложил за установено от справка от ОД Земеделие, че тези движими вещи са преминали актуален годишен технически преглед, предоставени за извършването му от съделителя Р.

С., и именно в негово държане разпитаните свидетели са виждали зърнокомбайна и цистерната.

За определянето на делбените дялове въззивният съд, използвайки процесуалната възможност по чл. 272 ГПК, е възприел мотивите на първоинстанционното решение и е посочил, че те като притежавана от наследодателя Н. С. земеделска техника са негови лични вещи по смисъла на чл. 22, ал. 2 СК, макар и придобити по време на брака му с ищеца В. С., тъй като са предназначени за упражнявано от същия занятие като земеделски стопанин, представляващо дейност, от която е извличал доходи, доказването на което занятие можело да бъде осъществено с всички доказателствени средства и което е прието за установено и от показанията на свидетелите на двете страни по делото. Така въззивният съд е изложил, че тези вещи, използвани само за земеделско производство, и то - едромащабно, професионално, а не за задоволяване на лични нужди, като лична собственост на наследодателя Н. С., изключени от режима на съпружеска имуществена общност, след неговата смърт са придобити съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН в равни дялове от по 1/3 идеална част на наследниците му - преживялата съпруга В. С. и низходящите му от първа степен (деца) Й.

П. и Р. С.. Обсъдено е и че за ползване на допуснатите до делба движими вещи следва да бъде определено обезщетение въз основа на пазарната им наемна цена по оценителната експертиза и съобразно тези им дялове в съсобствеността.

При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване не са налице.

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, 3 ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективи-рана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и няма право да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване при липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, без да се разглеждат посочените допълнителни основания за това.

В представеното от касаторите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с посочване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за фазата по селектиране на подадената касационна жалба липсва ясно и точно формулиран правен в съответствие с посочените разяснения на тълкувателното решение, който да е от значение за изхода на делото и да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а и като такъв да е обвързан от доводите за обосноваване и на касационните основания. Наведените доводи за последните, свързани с необоснованост на изводите на въззивния съд и противоречието им със закона, остават извън приложното поле на производството по чл. 288 ГПК и не могат да обусловят допустимост на касационното обжалване на решението. Такава не могат да обосноват и доводите за противоречие на въззивното решение в обжалваните му части със задължителната съдебна практика, когато не е формулиран конкретен правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на съда, в рамките на който касационната инстанция да осъществи проверка за допустимост на обжалването за селекцията на касационната жалба в производството по чл. 288 ГПК. Касационният съд няма правомощието да изведе сам правен въпрос въз основа на оплакванията в касационната жалба, когато такъв въпрос не е формулиран от касатора, а евентуално би могъл само да го конкретизира, уточни и квалифицира, съобразявайки доводите в изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Липсата на правен въпрос от значение за изхода по предмета на спора е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалваното въззивно решение, поради липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, без да се разглежда поддържаното от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.