Определение № 1233 от 27.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1233 гр. Варна, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20233100500541 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418, ал.4, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16857/06.03.2023 г. от „Ти би Ай Банк“ ЕАД против Разпореждане № 45606/13.12.2022 г., по ч.гр.д. № 16226/2022 г. по описа на ВРС, 20 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 85743/12.12.2022 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т.

2 ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника М. А. Г. е отхвърлено в частта за сумата 16,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент от 51,00 % за периода 05.07.2022 г. – 01.12.2022 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.

Посочва клаузите в договора за кредит на чл.9.4 и чл.15.1, които уреждат прилагането на обезщетение за забава, които сочат на дължимост на законната лихва за забава при просрочие. Излага се, че потребителят е забавил плащанията по анюитетните вноски, което води до 1/ начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето и 2/ начисляване на законна лихва върху размера на погасителната вноска. Поддържа се, че договорната лихва е граждански плод и се дължи, като нейният размер се определя от размера на капитала и времето за ползването му. Сочи се, че предвиденият в погасителния план размер на договорната лихва е начислен при презюмиране обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите вноски. При просрочие обаче, следва да се начисли и договорна лихва върху просрочена главница. Настоява се, че по силата на чл. 9.4 и чл. 15.1 от договора, при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума – анюитетната вноска, включваща главница и договорна лихва. Моли се за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума, представляваща обезщетение за забава и пропорционални разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, съображенията за това са следните: частната жалба е частично основателна, като

Производството пред РС – Варна е образувано по заявление с вх. № 85743/12.12.2022 г., подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52- 54, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. А. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Т.“ бл. *, ет. *, ап. *, за сумите, както следва: сумата 700,00 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 70531216662/25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2022 г. до окончателното изплащане; сумата 122,35 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода 05.07.2022 г. – 23.11.2022 г.; сумата 16,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент от 51,00 % за периода 05.07.2022 г. – 01.12.2022 г., чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК.

С обжалваното разпореждане съдът е изложил мотиви, че претендираното със заявлението вземане за обезщетение за забава с приложен лихвен процент от 51,00 % противоречи на чл. 33 от ЗПК и на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част поради противоречие със закона.

Видно е от твърденията, наведени в частната жалба, че заявената и посочена в извлечението от счетоводни книги сума от 16,14 лв., представляваща обезщетение за забава, е в размер, надхвърлящ размера на законната лихва върху главницата за периода на забавата на кредитополучателя по договор за потребителски кредит, като към размера на законната лихва е кумулиран и допълнителен размер на възнаградителна лихва за периода на забавата.

В уточняваща молба заявителят е посочил, че тази сума включва договорна лихва върху просрочена главница в размер на 12,98 лева и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху просроченото задължение равняващо се на 3,16 лева.

Същевременно, видно от заявлението и извлечението от счетоводни книги, за същия период се претендира и договорна лихва на самостоятелно основание.

Така заявената претенция за обезщетение за забава е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, въвеждаща забрана обезщетението за забава да надхвърля размера на законната лихва. В извлечението от счетоводните книги и в заявлението сумата 16,14 лева изрично е заявена като обезщетение за забава. В случай, че част от тази сума се претендира за същия период на друго основание – възнаграждение за ползване на предоставения заем, то това следва да бъде заявено като част от претенцията за договорна лихва, а не като обезщетение за забава. Респективно, на основание чл.411, ал.2, т. 2 ГПК заповед за изпълнение за сумата, надхвърляща законната лихва, не следва да бъде издавана, тъй като искането противоречи на закона. Претенцията следва да бъде редуцирана до законната лихва, която е в размер на 3,16 лева.

Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че процесното заявление подлежи на отхвърляне за разликата над сумата от 3,16 лева до претендираните 16,14 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 05.07.2022 г. – 01.12.2022 г.

Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да се отмени за сумата от 3,16 лева и да се потвърди в останалата обжалваната част.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 45606/13.12.2022 г., по ч.гр.д. № 16226/2022 г. по описа 2 на ВРС, 20 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 85743/12.12.2022 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника М. А. Г., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Т.“ бл. *, ет. *, ап. *, е отхвърлено за сумата 3,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода 05.07.2022 г. – 01.12.2022 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Ти би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу длъжник М. А.

Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Т.“ бл. *, ет. *, ап. *, за сумата 3,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода 05.07.2022 г. – 01.12.2022 г. , както и за сумата от 0,28 лева сторени в заповедното производство разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 45606/13.12.2022 г., по ч.гр.д. № 16226/2022 г. по описа на ВРС, 20 състав, в останалата обжалвана част.

ВРЪЩА делото на РС - Варна за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3