Решение № 3155 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3155 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330115210 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от Г. Я. М. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД се твърди, че ищецът е длъжни*** изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № *** по РКЧСИ.

Горепосоченото изпълнително дело било образувано от взискателя въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.06.2011 г. по т.д. № 1005/ 2011 г. от СГС, Търговско отделение, VI- 12 с., за сумата от 2324,93 лв. главница, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 90 лв., представляваща разноски за арбитражно производство и сумата от 50 лв., представляваща разноски в производството по издаване на изпълнителен лист. Титуляр на вземанията, обективирани в посочения изпълнителен лист бил „Профи Кредит България“ ЕООД. С договор за прехвърляне на вземания от 18.08.2018 г. дружеството като цедент прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД цялото вземане по гореописания изпълнителен лист, поради което и ответникът образувал против ищеца изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № *** по РКЧСИ.

Ищецът счита, че не дължи описаните по-горе суми, за които по т.д. № 1005/2011 г. по описа на СГС бил издаден изпълнителен лист на 10.06.2021 г., въз основа на който било образувано горепосоченото изпълнително дело, поради обстоятелството, че вземанията били погасени по давност. Смята, че между датата на издаването на изпълнителния лист/ 10.06.2011 г./ и датата на образуване на изпълнителното дело/ 19.12.2019 г./ бил изминал период повече от 5 години. При това положение започналият да тече от датата на издаване 1 на изпълнителния лист давностен срок се погасява с петгодишна погасителна давност, тоест давностният срок бил изтекъл на 10.06.2016 г., следователно към датата на образуване на изпълнителното дело/ 19.12.2019 г./ вземанията на ответника по изпълнителният лист били погасени по давност.

Поради гореизложеното се иска да се бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 2324,93 лв. главница, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 90 лв., представляваща разноски за арбитражното производство и сумата от 50 лв., представляваща разноски в производството по издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист на 10.06.2011 г. по т.д. № 1005/ 2011 г. от СГС. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Сочи, че на 30.12.2008 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и ищеца бил подписан Договор за кредит № ***. По молба на кредитора на 19.07.2011 г. било образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № *** към КЧСИ и бил приведен в изпълнение Изпълнителен лист от 10.06.2011 г. Излага, че по време на образуваното изпълнително производство били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсвало погасителната давност. Смята, че на 19.07.2011 г. с молбата за образуване на изпълнително дело била прекъсната погасителната давност, тъй като тя е била редовна и с нея се възложили права по чл. 18 ЗЧСИ, като се позовава на ТР от 26.06.2015 г. по ТД № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че в периода 14.10.2011 г. - 24.02.2014 г. са изпратени множество запорни съобщения до работодателя на длъжника за налагане на запор на трудовото възнаграждение и до редица търговски банки за налагане на запор на банкови сметки, като последното такова действие е от 24.02.2014 г.

На 18.08.2018 г. заемодателят в качеството си на цедент прехвърлил вземанията си по сключения договор на ответника в качеството му на цесионер, като на ищеца му било изпратено уведомление съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента чрез пълномощника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като посоченото уведомление било получено на адрес и се върнало с отбелязване „Непотърсен“. На 19.09.2019 г. била входирана молба за изтегляне на Изпълнителен лист от 10.06.2011 г., като на 18.10.2019 г. било издадено Постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело *** на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. На 19.12.2019 г. последвало депозирането на молба от ответника за образуване на изпълнително дело № *** г. ****, ***, като с молбата си взискателят поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната давност за вземането. С молбата били възложени и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. В периода 17.01.2020 г. – 27.09.2024 г. били извършени редица действия във връзка с изпълнителното дело, като налагане на запор по банкови сметки, покана за доброволно изпълнение, справка НОИ, дата за опис на движими вещи и други.

Ответникът счита, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било 2 валидно изпълнително действие, което прекъсвало давността. Всяко направено искане от взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането.

Сочи, че перемпцията и давността били различни правни институти с различни правни последици. Перемпцията била без правно значение за прекъсване на давността.

Смята се, че всички изброени изпълнителни действия прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което според ответника погасителна давност относно процесното вземане не била изтекла. Не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е извършено успешно, за да се счита давността за прекъсната. Съгласно ППВС № 3/ 1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсвало давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва с ТР № 2/ 26.06.2015 г. било дадено различно разрешение, като било прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от този момент започва да тече нова давност. ТР №2/ 26.06.2015 г. отменяло ППВС №3/ 18.11.1980 г. от датата на обявяването на ТР, като отмяната се прилагала от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези приключил преди това.

Въз основа на изложеното ответникът прави извод, че към момента на образуване на изпълнително дело № 607/2011 г. по описа на ЧСИ *** на 19.07.2011 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС №3/ 18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали били извършени изпълнителни действия, като началният момент, от който започва да тече погасителна давност бил датата 26.06.2015 г.- постановяването на ТР № 2/ 26.06.2015 г., от което следвало, че датата на която вземането се погасява по давност била 26.06.2020 г.

Такива били и съображенията на ОСГТК на ВКС съгласно ТР № 3/ 2020 г.

Иска се в случай, че бъде прието, че ищецът следва да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде при приложеното към отговора на исковата молба уведомление за прехвърляне на вземания като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен изпълнителен лист от 10.06.2011г. на СГС по а.д. № 966/2010г. на Арбитражен съд, по силата на който Г. Я. М. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 2 324.93 лв., ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 90 лв. разноски по арбитражното производство и сумата от 50 лв. разноски по производството.

С молба от 11.11.2019г. от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД до ЧСИ К. П. е направено искане за образуване на изпълнително дело срещу посочения в изпълнителния лист 3 длъжник, като на основание чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ е възложено извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

Представено е съобщение до Г. М. по изпълнително дело № ***, както и договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията на „Профи Кредит България“ ЕООД са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД.

По делото е изискано и постъпило изпълнително дело № *** по описа на ***.

От страна на ищеца бе направено искане ответното дружество да представи в оригинал приложените в заверени ***я договор за цесия, сключен между двете дружества, потвърждение от цедента, уведомление за цесия и обратна разписка, респ. за изключването им от доказателствения материал по делото. Съдът намира, че не са налице предпоставки за изключване от доказателствения материал на представените документи, надлежно заверени от страната. Дори и да се приеме противното обаче, ищецът не оспорва факта на сключване на договора за цесия, както и това, че вземанията, предмет на изпълнителния лист, са предмет и на договора за прехвърляне на вземания, нито че „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД има качеството на взискател по изпълнително дело № *** по описа на ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от 10.06.2011г. по т.дело № 1005/2011г. по описа на Софийски градски съд, с който е разпоредено Г. Я. М. да заплати на кредитора посочените суми.

От материалите по делото се установява, че първоначално по молба на дружеството от 19.07.2011г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 18.10.2019г., след което и по молба от 19.12.2019г. е образувано изпълнително дело № ***.

Ищецът твърди, че давността за вземанията е изтекла в периода от датата на издаване на изпълнителния лист – 10.06.2011г. и датата на образуване на изпълнителното дело – 19.12.2019г.

Не се спори, че процесните вземания касаят договор за кредит, поради което се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о.).

Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника 4 изпълнителни действия.

Според разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на е***ртиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.