Решение № 1513 от 21.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. В., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100501678 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 50133/04.07.2023 г., депозирана от А. И. Ц., чрез адв. С. Е., срещу Решение № 1877 от 27.05.2023 г., постановено по гр. д. № 12917/2022 г. по описа на Районен съд - В., XXXIIІ състав, с което е предоставено, на основание чл. 127 ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на детето И. А.ов Ц., ЕГН **********, на неговата майка Т. В. И.; постановено е, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, детето И. А.ов Ц. да живее при своята майка Т. В. И. на посочен от нея адрес в ****** или на неин адрес на местоживеене при всяка следваща промяна на същия; определен е, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, режим на лични отношения на бащата А. И. Ц. с детето; осъден е, на основание чл. 143, ал.

2 от СК А. И. Ц. да заплаща в полза на детето И. А.ов Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Т. В. И. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на депозиране на молбата за издръжка – 29.09.2022 г., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като издръжката бъде заплащана по банкова сметка с титуляр Т. В. И.; осъден е, на основание чл. 149 от СК, А. И.

Ц. да заплати в полза на детето И. А.ов Ц., действащо чрез своята майка и законен представител Т. В. И., издръжка за минало време в размер по 250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно, за периода от 01.09.2021 г. до 29.09.2022 г., ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане; осъден е, на основание чл. 78, ал. 1, от ГПК, А. И. Ц., да заплати в полза на адв. Б. С., АК - гр. В., сумата в размер на 500 лв., определено адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 за МРАВ.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на събрания доказателствен материал, както и при нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като ВРС не е уважил направените от страна на ответника (сега въззивник) 1 доказателствени искания, а именно – не е възложил на ДСП – Ш. извършването на социален доклад по делото по отношение на А. Ц.; не е допуснал изслушването на още един свидетел в негова полза, отказал е да назначи комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на детето, поради което не е защитен интереса му. Твърди се, че детето е със специални потребности и след преместването му от майката от гр. Ш. в гр. В., физическото и психическото му състояние се е влошило. Счита, че неправилно ВРС е оставил без уважение искането за изготвяне на социален доклад по отношение на въззивника, с мотиви, че единствено ДСП – В. е компетентна да вземе участие в производството. Неправилно не е допусната и КСППЕ, тъй като не била в интерес на детето с оглед заболяването му – детски аутизъм. Счита събраните гласни доказателства за противоречиви, а недопускането на още един свидетел е довело до неизясняване на релевантните за спора факти и постановяване на неправилен съдебен акт. Посочва се, че изводът на ВРС, че предоставянето на родителските права на бащата не е подходящо, тъй като ще доведе до драстична, рязка промяна в начина на живот и учебен процес на детето, което щяло да създаде непредвидими условия за повишен психически и емоционален стрес у детето, не се подкрепя от доказателствения материал, тъй като такъв не е събран. Оспорва се и определения режим на лични отношения по отношение на лятната ваканция, както и размера на издръжката, тъй като не е съобразено, че детето е с ТЕЛК и получава ежемесечна пенсия от държавата, както и че въззивникът получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Посочва, че неправилно ВРС е определил издръжка за минало време за период надвишаващ 1 година преди завеждане на исковата молба в размер на 250 лв., тъй като минималната работна заплата за съответния период е била в по-нисък размер. Оспорва се решението и в частта за разноските.

Моли за отмяна на решението, като бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И. А.ов Ц. на неговия баща – А. И. Ц., и бъде уважен изцяло насрещния иск, а в условията на евентуалност да бъде изменено решението в частта на определения режим за лични отношения, да се измени дължимата издръжка, като бъде определен по-нисък размер, включително и за минало време, като бъде съобразен едногодишния срок преди датата на завеждане на исковата молба, а не както е определен от ВРС. Моли да бъде отменено решението в частта за разноските.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Т. В. И. , чрез адв. Б. С., с който въззивната жалба се оспорва и се претендира същата да бъде оставена без уважение. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

Контролиращата страна ДСП В. не е изразила становище по депозираната жалба.

Изготвен е нов социален доклад пред настоящата инстанция.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба пред ВРС ищцата Т. В. И. и посочила, че двамата с ответника А. И.

Ц. са живели на семейни начала повече от десет години и са станали родители на детето И.

А.ов Ц., род. на ******г. Според изнесеното, детето страда от детски аутизъм и други съпътстващи заболявания. Твърди, че отношенията между страните не са били хармонични, но особено са се влошили след откриване на заболяването на детето. Твърди, че детето има постоянна нужда от ежедневна засилена грижа, тъй като не може да бъде оставено само, да се обслужва само, не се забавлява и играе с другите деца, необходимо е специално внимание и в къщи, и в детска градина, и в училище. Ищцата желаела да съсредоточи вниманието си 2 върху детето, но не е могла, тъй като се е налагало да работи и понеже е имала постоянна работа, това е бил сигурен източник на средства. Влошило се е финансовото състояние поради постоянно теглене на кредити, тъй като ответникът често е сменял работните си места. Последният е упражнявал и психически тормоз върху ищцата с постоянни забележки, обвинения за състоянието на детето, сриване на самочувствието й. Сочи, че въпреки опитите да подобрят комуникацията, отношението на ответника към детето е продължило да бъде демонстрирано добро само в присъствие на трети лица, като в действителност той е неглижирал отговорностите си като родител. Това е принудило ищцата през 2018г. да се раздели с него и да заживее заедно с детето в гр. В.. Ищцата излага, че през времето на раздяла ответникът не е участвал пълноценно в издръжката и отглеждането на детето, като изрично е заявил, че сумата от 450 лв., предоставена от държавата пенсия по болест на детето, е достатъчна. Давал е инцидентно суми, които не надвишават 200 лв. и понякога подаръци за празници. Не взема редовно детето през уикендите, а през ваканцията – никога не го е вземал. Сочи, че когато му е поискала да заплаща някаква ежемесечна издръжка, тъй като са необходими суми за психолог, логопед, специализирана грижа, той е отказал с аргумент, че не може да отдели средства. Майката сочи, че не може да си намери работа почасово, тъй като детето постоянно има нужда от придружител, не може да посещава клубове, занимални сам. Излага, че живеят на квартира и макар и да разчита на помощта на родителите си и роднините си, трудно се спрпавя сама. Сочи, че детето е записано като ученик в СУ „******“ гр. А. и посещава ЦОП за деца с увреждания. Предявила е обективно съединени искове да й се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето И., като при нея бъде определено и местоживеенето на детето, да бъде осъден бащата А. Ц. да заплаща в полза на малолетното дете И. чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, начиная от 01.09.2021г. до настъпване на законно основание за прекратяване или изменение на издръжката, да се определи на бащата режим на лични контакти с малолетното дете И., както следва: всеки първи и трети уикенд от месеца, от 18ч. в петък до 16ч. в неделя, когато следва да върне детето в дома на майката, както и 1 месец през лятото, в който майката не ползва платен годишен отпуск, по споразумение с майката за зимна и пролетна ваканции според учебния процес на детето И., както и за Коледни, Новогодишни и Великденски празници.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Ц. е депозирал отговор на исковата молба.

Не оспорва фактите, че са съжителствали заедно и имат родено дете, което страда от описаните заболявания. Оспорва, че не е участвал в грижите за детето, както и че не е осигурявал финансова стабилност на семейството. Твърди, че е сменял работата си често с цел реализиране на по-високи доходи. Оспорва, че радялата е от неполагане на грижи от негова страна и упражняван психически тормоз, а поради заявеното от ищцата несходство в характерите им. Излага, че първоначално са живели в гр. Ш., където е родено и детето.

Сочи, че след откриване на болестта на И. двамата родители са се грижили за детето. Бащата го е водил на различни специалисти, като често е пътувал сам с детето, тъй като майката е 3 избирала с друг транспорт. Родителите на бащата са помагали в грижите за детето. Когато се налагало, бащата ползвал болнични за детето, тъй като майката заявявала, че не може да отсъства от работа. През 2014-2015г. ответникът работил в Англия, за да осигури по-добри доходи. През 2015г. той прекарал с детето няколко дни в болницата като придружител.

Впоследствие на детето е предписан препарата “Концерта“, който му е действал добре, но е спрян от майката по нейна самоинициатива. Детето е записано в детска градина в групата, в която учител е неговата баба по бащина линия, а впоследствие в предучилищна група в училище. Налагало се е да бъде вземан на обяд, за което се е грижел единствено бащата.

Впоследствие детето е записано в общообразователно училище в гр. Ш., като от 2017г. посещава и ЦРДР, където е провеждал консултации с психолог и специален педагог. Воден е от баба си. През 2018г. на детето е предписана от детски психиатър в гр. София терапия, която му повлиява изключително добре. Два пъти годишно от 2018г. до 2020г. бащата е водил детето на прегледи в гр. София за проследяване на състоянието му, като майката не е присъствала на последните прегледи. Лечението на детето е спряно изведнъж по инициатива на майката въпреки положителната промяна от терапията. Летата на 2018, 2019г. и 2020г. детето прекарва със своите баба и дядо по бащина линия в с. Р. Д.. Бащата гледа детето и около месец, когато майката е отсъствала по време на ковид пандемията и е била в Украйна.

Бащата не е бил съгласен с раздялата и заминаването на майката и детето за В.. След установяването им там бащата не получава информация къде е записано детето, какви специалисти посещава. Майката не откликва на предложенията на бащата за посещения в „Карин дом“. Твърди, че понастоящем отношенията са влошени и разговарят само да уточнят как ще бъде предадено детето. Твърди, че понастоящем живее в гр. Ш. на семейни начала със С. Н. и дъщеря й Д., която е почти на възрастта на И.. Излага, че са в много добри отношения- прекарват много време заедно, ходят по почивки четиримата и се разбират. Бащата реализира доходи от 750 лв. месечно. Ответникът настоява, че е попригодният родител за отглеждането и възпитанието на И., тъй като той е момче, навършило 12г., расте и все повече ще има нужда от бащина опора и подкрепа. Между двамата съществува много здрава и стабилна връзка, затова и бащата отправя искане родителските права по отношение на сина му да бъдат предоставени на него, а местоживеенето на детето да бъде определено при него в ******. С оглед на изложеното, ответникът предявява насрещен иск, както следва: -за предоставяне на родителските права по отношение на детето И., да се определи местоживеенето на детето при неговия баща, да се определи режим на лични контакти на майката с детето по преценка на съда, както и да бъде осъдена майката да заплаща в полза на детето, чрез неговия баща месечна издръжка в размер на по 250 лв. месечно, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от подаването на насрещната искова молба, ведно с дължимата законна лихва за всяка закъсняла вноска до промяна на обстоятелствата.

Разпечатката съдържа 26 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0726e269-d2d1-4fb2-a8df-21abe2697894