Присъда № 120 от 19.11.2021, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 120 от 19.11.2021 г., постановена по НОХД № 4243/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, ПЕТИ СЪСТАВ Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П. СТ.

П., ЕГН: ********** за това, че на 27.11.2013 г. в гр. ***, като длъжностно лице — секретар на Община Стамболийски, в кръга на службата си съставила официален документ - нотариална заверка с рег. № 1309/ 27.11.2013 г., в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно че подписът в графа „Декларатор“ в Декларация от името на „И.И. Б. с адрес гр. ***, с ЕГН:

**********, лична карта № ***, като собственик на *** че не възразява за даването на статут на търпим строеж по смисъла на &127 от ПР на ЗУТ на построената в *** стопанска постройка до общата регулационна линия, е положен от И.И. Б. с ЕГН: **********, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства - престъпление по чл. 311 ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно даказателства, от които по безспорен и категоричен начин се установява авторството на престъплението и вината на подсъдимата П., поради което пледира за постановяването на осъдителна присъда. По отношение индивидуализацията на наказанието, представителят на държавното обвинение сочи, че на подсъдимата следва да се определи и наложи наказание при условията на чл.

54 НК - лишаване от свобода в размер на девет месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимата – адв. К. аргументира тезата за недоказаност на повдигнатото обвинение както от обективна, така и от субективна страна.

Поддържа становището, че подсъдимата е станала жертва на престъпление, като неизяснен е останал въпросът за това кой е предоставил на П. процесната декларация. На следващо място, защитникът сочи, че така повдигнатото обвинение следва да се квалифицира като такова по чл. 311, ал. 2 НК, включително изтъква доводи в подкрепа на приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

Предвид изложеното моли за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитната му.

Подсъдимата П. в хода на съдебното следствие двукратно се възползва от правото си да дава обяснения. В рамките на предоставената й възможност за лична защита, поддържа казаното от своя защитник. Посочва, че е станала жертва на престъпление, като излага съображения, че производството по делото не следва да е с наказателен характер, а следва да протече като гражданско такова.

С последната си дума моли да бъде призната за невиновна.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата П. СТ. П. е родена на *** год. в гр. ***, живуща в град ***, ***, българска гражданка, с висше образование, работеща, неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********.

През 2003 г. подсъдимата П. завършила петгодишен курс на обучение по специалност Право в Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград.

Преди това, през 2000 г. завършила висше образование със специалност "Публична администрация" също в Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград.

Със Заповед № 285 от 20.11.2007г., на Кмета на Община Стамболийски, издадена на основание чл. 16а вр. чл. 10, ал. 3 от Закона за държавния служител, подс. П. била назначена за държавен служител на длъжност „Секретар“ в Община Стамболийски за неопределено време, считано от 20.11.2007 г.

Със Заповед № 29 от 20.11.2015г. на Кмета на Община Стамболийски, издадена на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл било прекратено служебното провоотношение между подс. П. и Община Стамболийски по взаимно съгласие, с прието предложение от работодател с изх. № 3483/ 20.11.2015 г., считано от 23.11.2015 год.

В посочения период от време – 20.11.2007 год. до 22.11.2015 г., докато подс. П. заемала длъжността Секретар на Община Стамболийски, наред със задълженията й посочени в длъжностната й характеристика, същата съгласно чл. 83, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност изпълнявала регламентираните в цитираната разпоредба дейности. Тоест, доколкото град Стамболийски представлявало населено място – общински център в което няма нотариус и Районен съд, в правомощията на подсъдимата П. влизали и такива свързани с нотариално удостоверяване на подписи на частни документи представляващи едностранни актове, неподлежащи на вписване, нотариалното удостоверяване на подпис и съдържание на пълномощно по чл.

37 ЗЗД, както и нотариално удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи и книжа.

Предвид горното, докато изпълнявала длъжността „Секретар“ в Община Стамболийски, подсъдимата П. притежавала качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.

Към 2013 г. свид. Д.Ш. заемала длъжността „Старши специалист незаконно строителство“ в Отдел „Устройство на територията“ в Община Стамболийски, а свид. Е.С. заемала длъжност в деловодството на Общината – „технически сътрудник – куриер“.

2

В периода в който подсъдимата изпълнявала длъжността „Секретар“ в Община Стамболийски ежедневно се извършвали заверки на документи преимуществено от подс. П., по – рядко от кмета и заместник – кмета, които също съгласно чл. 83, ал. 1 НК можели да извършват дейности, свързани с нотариални удостоверявания.

За осъществяването на дейността по нотариално удостоверяване в Общината се спазвал определен ред, който бил съобразен с постановките на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, ГПК, като едновременно с това били въведени и допълнителни вътрешни практики за административното обслужване в Община Стамболийски.

Така, за да се удостовери подписът върху частен документ /вкл. пълномощно, декларация/, лицето, което се е подписало върху него трябвало да се яви лично пред съответното длъжностно лице /секретар, кмет, заместник - кмет/ с личната си карта или друг документ за самоличност, като заверката на подпис била възможна при две хипотези.

При първата, лицето полагало подписа си в присъствието на съответното длъжностно лице. Последното следвало да провери данните на заявителя /декларатор, упълномощител/ по представения документ за самоличност след което се подписвало в предварително поставения от деловодителя печат/ щемпел, че е удостоверил подписа на лицето.

Втория практикуван вариант бил свързан с хипотеза при която заявителят на нотариалната услуга е поставил подписа си върху съответния частен документ предварително, не в присъствието на подс. П. или кмета, или заместник – кмета. При тази ситуация, съответното длъжностно лице, след като установи данните на заявителя по представения документ за самоличност и лицето изрично потвърди, че е положило подписа си върху съответния частен документ, тогава длъжностното лице извършвало удостоверяването, като се подписвало на определеното за целта място в предварително поставения от деловодителя щемпел.

В установения ред в Община Стамболийски за осъществяване на дейностите визирани в чл. 83, ал. 1 ЗННД, преди извършване на заверката, била въведена практика да се прави проверка за това дали лицето – заявител на нотариалната услуга има задължения към общинския бюджет. Посочената проверка се извършвала в Дирекция „Местни данъци и такси“, където заявителят се легитимирал с документ за самоличност. След като се установяло, че лицето няма задължения, служител от гише „Деловодство“, който също извършвал проверка на лицето чрез представяне на документ за самоличност, полагал печат за удостоверяване на подпис върху представения от заявителя частен документ, като лицето се насочвало към служителя извършващ удостоверяването. Този печат, както и всички останали печати за нотариално удостоверяване на съдържание и препис, правоъгълни печати с името на длъжностните лица извършващи нотариални заверки, както и кръгъл печат с надпис „Община Стамболийски, град Стамболийски. Кмет“ се съхранявали единствено и само в гише „Деловодство“. Данните, които 3 следвало да се нанесат в поставения печат за удостоверяване на подпис имена и адрес на лицето – заявител на нотариалната услуга, дата на нотариалното удостоверяване, регистрационен номер, под който се завежда в общинския нотариален регистър, както и размера на заплатената за услугата такса, се попълвали на ръка от служител в деловодството.

Както се посочи, освен печата за подпис, се полагали и още два печата.

Единият бил с правоъгълна форма, като на него били изписани длъжността и трите имена на лицето извършващо заверката. Такъв печат бил издаден и на подс. П. с посочване на имената и длъжността й.

Другият печат бил кръгъл, с надпис „Община Стамболийски, град Стамболийски. Кмет“.

След като лицето – заявител на нотариалната услуга се явявало пред подс.

П., респективно кмета или заместник – кмета, в зависимост от това кой осъществявал заверките в съответния ден, удостоверяващият орган отново извършвал проверка на самоличността му чрез представения документ за самоличност, след което се подписвал в графата „Подпис“ на печата за удостоверяване на подпис. След това лицето – заявител отново отивало в гише „Деловодство“, където съответният служител попълвал данните за три имена на заявителя, адрес, регистрационен номер и дата на заверката, както и размера на заплатената такса за нотариалната услуга. Тогава се полагали и другите два печата – правоъгълния с трите имена и длъжността на лицето извършило удостоверяването, както и кръглият печат с надпис „Община Стамболийски, град Стамболийски. Кмет“.

След като документът бил завършен с положените три печата и подпис на съответното длъжностно лице извършило удостоверяването, служителят в гише „Деловодство“ изготвял копие на документа, което се съхранявало в нарочен класьор за извършените през съответната година нотариални заверки. Отделно от това, служителят в отдел „Деловодство“ вписвал регистрационния номер на съответното нотариално удостоверяване в нарочен общ регистър за извършените нотариални удостоверявания в Община Стамболийски.

От 1966 г., свид. Ив. Ив. Б., заедно със семейството си, живеела в собствена къща, находяща се в гр. ***. На същата улица, но на № ***, от 1956 г. живеел нейният съсед – свид. Х.К.. Последният, от 1976г. живеел на посочения адрес заедно със съпругата си - свид. С.К..

През 2008 г., свид. К. построил на границата между неговия имот и този на свид. Б. постройка, представляваща лятна кухня без да получи писменото съгласие на свид. Б..

Първоначално, след изграждане на постройката, отношенията между свид.

Б. и съседите й К.и били добри, като впоследствие, с течение на времето се влошили.

Така се стигнало до подаването от страна на свид. Б. на жалба в Община Стамболийски срещу построената от свид. К. постройка на границите на двата имота. След извършена проверка било констатирано, че 4 посоченият строеж е незаконен. На свид. К. бил даден срок до 05.11.2008 г. да премахне постройката. Същият не предприел действия в тази насока, като свид. Б. се примирила с така създаденото положение.

Към 2013 г. свид. Д.Ш. живеела в град Стамболийски, в близост до свид. Х. и С. К.и. Свид. Х.К. бил приятел с нейния мъж – К.Ш.. Двамата се събирали, за да играят карти.

През същата година свид. Х.К. се свързал със свид. Ш., като се срещнали в дома на свид. К.. Свид. Х.К. се интересувал по какъв начин може да узакони постройката срещу която свид. Б. имала възражения. Свид. Ш. обяснила на свид. К., че е необходимо да бъде изготвена декларация от него и сина му – свид. И.К. с посочване на годината на извършения строеж, като декларация била необходима и от съседа по имот - свид. Б., че не възразява за даване на статут на търпим строеж на постройката, изградена на общата им граница. С последното обстоятелство свид. Х.К. бил наясно, като споделил на свид. Ш., че е във влошени отношения със свид. Б., която иска да премахнат постройката, поради което се притеснява как ще получат съгласието й. Свид.

Ш. поела ангажимент да изготви всички необходими документи, включително съдействала на свид. К. за извършване на геодезическо заснемане на имота.