Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.09.2022, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
285/2022
Подписан
12.09.2022
В сила
12.09.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 344/12.09.2022 г., гр.Монтана

В името на народа

Административен съд -

Монтана, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав :

Председател: Огнян Евгениев

Членове: Соня

Камарашка

Мария Ницова при секретар Димитрова и с участието на прокурора Александрова разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 285/2022 г. по описа на Административен съд Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/Монтана, срещу решение № 84 от 09.06.2022 г., постановено по АНД № 235/2022 г. по описа на Районен съд Монтана. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № АН-01-91/16.02.2022 г. на директора на РЗИ Монтана, с което на И.А.Н. ***, с месторабота ресторант “Е*** “ управител, за нарушение І, т.26 от заповед № РД-01-973/26.11.2021 г. на министърана здравеопазването, във вр.с чл.63а, ал.1 от ЗЗ е наложена глоба в размер на 1000 лева по чл.209 а, ал.1 от ЗЗ. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че обратно на възприетото от съда, санкционираното деяние е безспорно установено, като се касае за нарушение на противоепидемична мярка и за наличие на здравен риск. Касаторът намира за неправилни и изводите на съда, че е налице оснавание по чл.3 от ЗАНН. С тези доводи, подробно развити в касационната жалба и подкрепени от юрк.Гълъбова в с.з., от настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление, издадено от директора на РЗИ Монтана.

Ответникът по касационната жалба, не се явява, но е депозирал възражение против касационната жалба.

Представителят на

Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, основано на събраните доказателства и постановено след анализ на относимите към спора факти, при правилно приложение на материалния закон. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.

В производството пред него, от фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 04.12.2021 г. в ресторант „Е*** “, стопанисван от „Е*** – 20“ ЕООД, при проверка от контролните органи на РЗИ в 22.35 часа, ресторантът работи, представен е договор за отдаване под наем на същия за частно парти на Ю*** К*** А*** , като освен 11 души към частното парти, в ресторанта е имало и още други

17 души, консумиращи храна и напитки, с което е нарушена І, т.26 от заповед № РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването.

За така установеното нарушение е издаден АУАН № АН-01-91/21.12.2021г. на И.А.Н., управител в ресторант“Е*** “, връчен на 07.02.2022 г. Същият е подал възражение в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН с твърдения, че не е извършено посоченото в АУАН нарушение, като са налице противоречия между описаните в протокола и в акта обстоятелства, а част от тях не отговарят на обективната действителност. Въз основа на установеното с АУАН, от директора на РЗИ Монтана, е издадено наказателно постановление № АН-01-91/16.02.2022 г., с което на И.А.Н., за извършено нарушение на I, т. 26 от заповед № РД-01-973/26.11.2021 г. на МЗ, вр. с чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Наказателното постановление е връчено на адресата му на 24.02.2022 г. и е обжалвано пред РС Монтана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд не приел за безспорно установена предвид писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваното пред него наказателно постановление. Въззивният съд е правилно е приел, че не за всички сочени в АУАН и НП факти и обстоятелства са представени доказателства. Според настоящият състав не е ясно как е установено колко души са на частното парти и колко не. В приложения т.н.“договор за наем“ въобще не е посочено колко души ще присъстват. В свидетелските показания на В.В*** се сочи“11 човека на една маса..и не съм ги броила, но около 20 посетители, свободна консумация..“. От друга страна не е ясно защо е прието, че административното нарушение е извършено от И.А.Н., още повече, че същият не е присъствал в заведението, не е ясно кой и защо е допуснал и други посетители, ако действително е имало такива.

При така установените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че неправилно е определен субекта на административнонаказателната отговорност, като е наказано И.А.Н. - управителя на ЕООД, стопанисващо обекта, а не дружество, т.е. ЮЛ. Не са събрани и представени също така данни за твърдението, че е налице повторно нарушение на здравното законодателство. Въззивният съд е изложил и допълнителен довод за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, които обаче не се споделят от настоящия съдебен състав. С тези мотиви въззивният състав е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Постановеното от Районен съд Монтана отменително решение е правилно по своя резултат. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.

Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Решаващият краен извод на въззивния съд е правилен и се споделя от касационната инстанция. Като тук настоящият съдебен състав намира за коректно да посочи, че не споделя изложените в решението на въззивния съд допълнителни доводи за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тази разпоредба не би могла да намери приложение в конкретния случай. В тази насока съдът споделя изложените в касационната жалба доводи от страна на касатора.

Както правилно е отбелязал въззивният съд, описаните от контролните органи факти биха могли да обосноват диренето на административнонаказателна отговорност по чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ, а не както е посочено от физическото лице И.Н., действия за ангажиране на такава отговорност обаче, не са били предприети от служителите на РЗИ. При така установените факти и обстоятелства, настоящият състав намира за безпредметно обсъждането на останалите доводи в жалбата.

Крайният извод, който се налага е за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено от директора на РЗИ Монтана, поради неправилно определен административноотговорен субект. Като се е произнесъл в същия смисъл, районният съд правилно е приложил закона.

Съобразно така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

В производството не са заявени искания за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 84 от

09.06.2022 г., постановено по АНД № 235/2022 г. по описа на Районен съд Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: