Определение № 2106 от 10.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2106 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Катерина В. Ненова

Николай Св. Василев като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500765 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 208, ал. 3, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Т. Я. против определение от съдебно заседание по протокол № 127/03.06.2026 г. по ч.гр.д. № 449 по описа за 2025 г. на Районен съд – Етрополе, с което е оставена без уважение молбата на С. Т.

Я. за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно. Излагат се аргументи, че техническата експертиза е непълна и не е изпълнила в пълен обем целта да обезпечи доказателственото искане. Според жалбоподателя вещото лице не е дало отговор на част от поставените въпроси, които са от значение за бъдещите искове по чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД. Поради това се прави искане определението на съда да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на производството по обезпечаване на доказателствата.

Уведомен за частната жалба, настрещната страна се е възползвала от възможността да подаде писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта – 1 в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на С. Т. Я., с която на основание чл. 207 и чл. 208 от ГПК се иска предварителното събиране на доказатлество чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените в молбата въпроси. Молителката е поискала експертизата да бъде извършена от вещо лице инженер-акустик и вещо лице строителен инженер/инженер по отопление, вентилация и климатизация.

Районен съд – Етрополе е уважил молбата и с определение с рег. № 262 от 27.11.2025 г. е допуснал поисканата съдебно-техническа експертиза.

По делото е било изготвено заключение от вещо лице инж. В. Р. – инженер-акустик. Вещото лице е извършило необходимите изследвания и измервания за да установи шумовите нива в изследваните помещения в дома на С. Т. Я.. Според вещото лице в изследвания обект се установява повтарящ се шумов принос, съпроводен при част от измерванията и от нискочестотни вибрации. Установеният шум има преобладаващо нискочестен характер, с най-изразени прояви в нискочестотните 1/3-октавни ленти между 31,5 и 63 Hz.

Вещото лице не е установило превишаване на нормативно допустимите стойности по общия А-претеглен показател. Въпреки това, нискочестотните, повтарящи се шумови компоненти и нискочестотни вибрационни прояви могат да се възприемат по-отчетливо в тиха жилищна среда.

В проведеното съдебно заседание молителят С. Т. Я. е поискала допускането на допълнително заключение. Първоинстанционният съд е оставил това искане без уважение.

Съгласно чл. 207 от ГПК обезпечаване на доказателства се допуска, когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни. Съгласно чл. 208, ал. 6 от ГПК относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила. Това означава, че и в това особено производство важат критериите на чл. 201 от ГПК, според който допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

От материалите по делото се установява, че районният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза за установяване на релевантните обстоятелства относно наличие на шум и вибрации от климатичното тяло, монтирано от ответната страна. Назначеното вещо лице е извършило проверка и е депозирало заключение, в което е отговорило на поставените задачи и е приело, че констатираните вибрации са в допустимите граници.

По делото не се установява първоначалното заключение да е неясно, непълно или вътрешно противоречиво. Напротив, от съдържанието му се установява, че вещото лице е дало отговор на поставените въпроси.

Несъгласието на страната с крайния извод на експерта не е само по себе си основание за възлагане на допълнително заключение. В този смисъл е трайната практика на ВКС, че не всяко оспорване на заключението налага допълнителна или повторна експертиза, а такава се допуска само ако съдът 2 констатира непълнота, неяснота или необоснованост на първоначалното заключение – решение № 267 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., I г. о., ГК, определение № 181 от 26.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2827/2017 г., II т. о., ТК, определение № 190 от 27.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2366/2017 г., II т. о., ТК, определение № 48 от 25.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3294/2014 г., II т. о., ТК, определение № 474 от 4.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1981/2021 г., I т. о., ТК.

Именно съдът преценява дали са налице законовите предпоставки за ново експертно изследване, като тази преценка не следва да е формална, а основана на конкретните възражения срещу заключението – определение № 931 от 19.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2017 г., III г. о., ГК, определение № 377 от 2.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 801/2018 г., II г. о., ГК, определение № 28 от 9.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 875/2019 г., I т. о., ТК.

В случая жалбоподателят не сочи съществен недостатък на вече дадения отговор по възложената задача, а настоява да бъде извършено допълнително изследване при други режими на работа на уреда, да бъдат посочени настройките, температурата на работа, степен на вентилатора, различни видове други измервания и т.н. Това не представлява отстраняване на непълнота или неяснота в съществуващото заключение, а по същество искане за разширяване на предмета на експертизата, доколкото такива въпроси не са били зададени първоначално.

По смисъла на чл. 201 ГПК допълнително заключение има за цел да доизясни вече възложената експертна задача, когато отговорът по нея е непълен или неясен. Не попада в тази хипотеза искане за проверка на нови фактически положения, които не са били включени в първоначалния обем на задачата. В този смисъл е и разяснението в Определение № 64 от 30.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1456/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска, че процесуалният закон разграничава първоначално, допълнително и повторно заключение според характера на необходимото изясняване.

В настоящия случай първоначалното изследване е било насочено към установяване дали съществуват шум и вибрации от процесния климатик и дали те са в допустимите граници. Искането след приемане на заключението да се измерва шумът при различни степени на натоварване не сочи пропуск във вече дадения отговор, а цели събиране на нови фактически данни при допълнително зададени хипотези на работа. Следователно правилно районният съд е преценил, че не се налага допълнително заключение.

Следва да се държи сметка и за предметните граници на производството по обезпечаване на доказателства. То не е същинско исково производство по разрешаване на материалноправния спор, а способ за предварително събиране на доказателство при опасност то да се изгуби или събирането му да се затрудни – чл. 207 от ГПК. Ето защо съдът в това производство не е длъжен да допуска всяко последващо разширяване на експертното изследване, когато вече е събрал достатъчно доказателствен материал по поставените въпроси.

Поисканото измерване на шума при различни степени на работа на климатика би могло да има значение само ако още в молбата за обезпечение и 3 в първоначално формулираните задачи твърдението е било, че именно при тези режими настъпва смущаващото въздействие и без такова изследване не може да се отговори на спорния факт. По делото обаче липсват данни първоинстанционният съд да е пропуснал част от вече възложена задача.

Напротив, спорният факт е бил изследван в границите на допуснатото обезпечение.

Не е налице и хипотеза, в която съдът е бил длъжен служебно да назначи допълнителна експертиза. Такава необходимост възниква, когато от съдържанието на приетото заключение се установи неяснота, непълнота, необоснованост или съмнение в правилността му по въпроси, изискващи специални знания – решение № 106 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2019 г., IV г. о., ГК, решение № 203 от 8.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2690/2023 г., IV г. о., ГК. Такава процесуална ситуация тук не е налице, тъй като заключението е годно да послужи за целите на производството и не разкрива недостатъци, налагащи ново експертно изследване.

Следователно обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание по протокол № 127/03.06.2026 г. по ч.гр.д. № 449 по описа за 2025 г. на Районен съд – Етрополе, с което е оставена без уважение молбата на С. Т. Я. за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4