Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1364 от 13.03.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10704/2019
Вид
Решение № 1364
Подписан
13.03.2020
В сила
13.03.2020
Състав
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА СЛАВОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ по чл. 238 и сл. от ГПК

№… гр.

Варна, 13.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА

СЛАВОВА при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр. дело № 10704 по описа за 2019 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявения от „Е.П.- П.“

АД с ЕИК *****, със седалище и адрес:

*** против Я.Г.М., ЕГН ********** с адрес: ***, иск за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение № 3433/2.5.2019г. по ч. гр. д. № 6563/2019г., на ВРС, 26 с-в, а именно сумата 491,23 лева, включваща главница в размер на 465, 64 лева, за неплатена ел. енергия, по фактури за периода от 13.08.2018 г. до 18.10.2018 г, за обект с кл. № *****, аб.

№ *****, находящ се в гр. *****, мораторна лихва в размер на 25,59 лв., за периода от падежа на фактурата до 12.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в производството разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата ищецът твърди, че е подадено заявление, по което е образувано ч. гр. д. № 6563/2019г., на ВРС, 26 с-в.

Издадена е заповед за изпълнение № 3433/2.5.2019г.

Вземането, обективирано в конкретно изброени фактури представлява задължение за заплащане на ползвана и незаплатена ел. енергия по редовни месечни отчети за периода 28.06.2018г. – 11.10.2018г.

„Е.-П.П."

АД и ответника са страни по облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на доставяната от ищцовото дружество електрическа енергия.

Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".

Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението".

По делото НЕ е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответникът не е представил отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се представлява в с.з. и не представя искане за гледане на делото в негово отсъствие, като на същия са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Ищецът в с.з. моли за постановяване на неприсъствено решение, а предвид представените доказателства, искoвете се явяват вероятно основателни.

Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за разноски, съдът намира, че следва да присъди такива както за заповедното производство, съгласно ТР 4/2013г. и ЗИ, в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лв. - заплатена държавна такса и

50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, така и извършените в настоящото производство в размер на 175лв., представляващи довнесена д.т. за производството в размер на 75 лв. и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителство в исковото производство.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е

Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.Г.М., ЕГН ********** с адрес: ***, ДЪЛЖИ

НА „Е.П.- П.“

АД с ЕИК *****, със седалище и адрес:

***, сумите по издадената Заповед за изпълнение № 3433/2.5.2019г. по ч. гр. д.

№ 6563/2019г., на ВРС, 26 с-в, а именно сумата

491.23 лева

/четиристотин деветдесет и един лева и 23 ст./, включваща главница в размер на 465.64 лева, за неплатена ел. енергия, по фактури за периода от 13.08.2018 г. до 18.10.2018 г, за обект с кл. № *****, аб. № *****, находящ се в гр. *****, мораторна лихва в размер на 25.59 лв., за периода от падежа на фактурата до 12.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415 от ГПК.

ОСЪЖДА Я.Г.М., ЕГН

********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА

„Е.П.-

П.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес: ***, сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, от които 25.00 лв. - заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3433/2.5.2019г. по ч. гр. д. № 6563/2019г., на ВРС, 26 с-в, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Я.Г.М., ЕГН

********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА

„Е.П.- П.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес: ***, сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева, представляващи разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: