Решение № 648 от 15.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. София , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000500564 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 261293 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 10698/2018 г. по описа на Софийски градски съд, I-3 състав, е осъдена Прокуратурата на Република България (ПРБ) да заплати на Р. Р. Б. с ЕГН: ********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: 12 000 лв. - в резултат на незаконно повдигнатото срещу него обвинение и 1 000 лв. – за незаконното му задържане за периода 30.09.2009 г. – 13.10.2009 г. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 1 880 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство пред СРС, след влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.03.2016 г., до окончателното изплащане на сумите и разноски, съобразно уважената част от иска в размер, както следва: 995 лв. адвокатско възнаграждение и 3,30 лв. държавна такса. Исковата претенция е отхвърлена като неоснователна в останалата част - за неимуществени вреди до общ размер 40 000 лв. и за имуществени вреди – 2 000 лв., представляващи транспортни разходи в наказателното производство.

Решението е обжалвано и от двете страни в производството.

ПРБ настоява в жалбата си, че решението било неправилно. Навеждат се доводи за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, т.е. че присъденото обезщетение за неимуществени 1 вреди било прекомерно високо и не отговаряло на компенсаторния му характер, а следвало да се намали или отхвърли изцяло. Оспорва се и присъденото обезщетение за имуществени вреди, като се твърди, че тези вреди били недоказани. Сочат се доводи за неспазване на указанията на ВКС, очертани с ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по ТД № 3/2004 г., според които указания „обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража", а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно“. В този смисъл, неправилно било, че отделно се обезщетявал ищеца поради краткия му престой в ареста по МН „Задържане под стража“ за около 13-14 дни, а се присъждало и друго обезщетение за незаконното обвинение. Прави се искане до САС атакуваното решение да се отмени изцяло, а алтернативно да се намалят обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

Във въззивната жалба на Р.Б. също се правят оплаквания от приложението на чл. 52 ЗЗД, но с обратен знак – счита се, че същото е твърде занижено и също не отговаряло на критериите за справедливост. Оспорва се и преценката на СГС за частична основателност на обезвредата за имуществени вреди. От САС се иска да уважи исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди в пълно предявените им с исковата молба размери ведно със съответните лихви за забава. Претендират се разноски.

Страните не са подавали писмени отговори по чл. 263 ГПК на въззивните си жалби.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговарят на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими.

Във връзка с преценката за тяхната основателност САС установи, че фактите и обстоятелствата по делото са установени правилно от първоинстанционния съд, а именно:

С Постановление на дежурен прокурор при СГП е образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 304б, ал.1 НК. С Постановление на СГП от 28.09.2009 г. разследването по досъдебното производство е възложено на ГД “Досъдебно производство“ МВР под № 204/09 г. С Постановление на СГП е прието, че не са налице доказателства за престъпление по чл. 304б от НK, а такива за престъпление по чл. 211, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 18, ал. 1 от НК и делото е изпратено по компетентност на СРП за продължаване на разследването.

С Постановление на СГП от 30.09.2009 г, е възложено на ОП - Варна съвместно с ОДП Варна извършване по делегация на неотложни действия по разследването - претърсване на настоящия адрес на заподозряно лице, задържането му за 24 часа и конвоирането му до СГП за повдигане на обвинение. На същия ден в гр. Варна, в изпълнение на Постановлението на 2

СГП е извършено претърсване и изземване в жилището на ищеца и той е задържан за 24 часа.

На 01.10.2009 г. с Постановление на разследващ полицай ищецът Б. е привлечен в качеството на обвиняемо лице по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, а с Постановление на наблюдаващия Прокурор от 01.10.2009 г. той е бил задържан за 72 часа на основание чл. 64, ал.2 вр. чл. 63 НПК. На 04.10.2009 г. му е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е била отменена на 09.10.2009 г. и му е била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер 5000 лв.

Ишецът Б. заявява, че е бил незаконно задържан във връзка с воденото наказателно производство за периода от 30.09.2009 г. до 13.10.2009 г. Твърди, че на 16.04.2010 г. на ищеца е било предявено ново обвинение - по чл. 211, ал.1 вр.чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На 04.10.2010 г. е образувано н.о.х.д. № П-224/2010г., по описа на СРС, НО, 97 състав, по което с Разпореждане от 07.04.2011 г. на съдията - докладчик делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание при закрити врати за 23.06.2011 г. На посочената дата ход на делото не е даден, а на 08.12.2011 г. съдът с определение прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП.

На 06.03.2012 г. му били предявени нови обвинения и на 08.03.2012 г. делото било изпратено на наблюдаващия прокурор, който изготвил нов обвинителен акт и внесъл делото отново в СРС.

На 27.03.2012 г. било образувано н.о.х.д. № 5938/2012 г., по описа на СРС, НО, 97 състав. В последвалите 10 съдебни заседания, поради различни причини, ход на делото не бил даден.

Едва на 23.04.2015 г. съдът дал ход на делото и на съдебното следствие с разпит на двама свидетели. На 24.02.2016 г. бил даден ход на делото за съдебни прения. Така, след проведени 21 съдебни заседания, на 24.02.2016 г. първоинстанционното производство приключило с присъда, с която съдът признал за невиновни и оправдал изцяло подсъдимите /между които и ищеца/ по повдигнатите срещу тях обвинения, като отхвърлил предявения граждански иск. Присъдата не била протестирана и обжалвана от страните и влязла в сила на 11.03.2016 г.

Б. заявява, че през времето на продължилото срещу него наказателно производство - 6 години, 5 месеца и 11 дни, той изпитвал силно психическо и нервно напрежение, безпокойство, тревожност и страх, не можел да спи, стоял буден по цяла нощ и дни наред около всяко съдебно заседание. Този постоянен стрес в продължение на години довел до влошаване здравословното му състояние. В периода на наказателното производство ищецът многократно е постъпвал за лечение поради влошаване на здравето.

В тази връзка Б. е предявил искова претенция срещу Прокуратурата на Р България за 3 заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди в посочения по – горе размер, ведно със законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него – 11.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Ответникът ПРБ оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната лихва.

Счита за недоказани твърденията в исковата молба че повдигнатото обвинение в хода на процесното наказателно производство, е причинило на ищеца Р.Б. значителни неимуществени вреди. Намира за недоказана и причинно-следствената връзка между заявените щети и визираното наказателно преследване.

Оспорва претенциите за вреди от влошено здравословно състояние на ищеца.

Възразява срещу претенциите за вреди от прекомерна продължителност на наказателното преследване, тъй като, видно от материалите по случая, времетраенето на досъдебната фаза на процеса, е било в рамките на няколко месеца, като последвалото забавяне се е получило на съдебна фаза.

Намира претендираното обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер за изключително завишено и несъответстващо нито на принципа за справедливост, закрепен в чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по аналогични случаи, нито на социалноикономическата ситуация в страната. Оспорва изцяло като неоснователна и недоказана и претенцията за имуществени вреди в общ размер на 3 880 лв., като твърди, че по делото липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, нито са налице каквито и да било разходооправдателни документи за направени транспортни разходи от страна на ищеца във връзка с процесното наказателно преследване.

В откритото съдебно заседание пред САС на 07.05.2021 г., представителят на Прокуратурата на РБългария прокурор С. от САП заявява, че поддържа жалбата само в частта, с която се иска от САС да намали обезщетението за неимуществени вреди като размер, т.е. не се оспорва преценката на СГС досежно обезщетението за имуществени вреди /в частта, в която исковата претенция е уважена, тъй като в отхвърлителната част, е налице жалба от ищеца/, както и в частта, в която се иска от съда да се отхвърли изцяло претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди.

От тази прецизирана позиция на представителя на държавното обвинение, се налага извод, че между страните не се формира спор пред втората инстанция за основателност на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по принцип, а се спори само за това дали правилно е приложен чл. 52 ЗЗД досежно размера на обезвредата за неимуществени вреди, както и дали е правилно частичното отхвърляне на иска за обезвреда на имуществените вреди. Решението 4 на градския съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси съдът е обвързан от оплакванията в жалбите и следва да се произнесе само по тях /чл. 269 ГПК/.

Съгласно т.13 от ТР №3 от 22.4.2004 г. на ОСГК на ВКС по т.д. №3/2004 г., ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, т.2 ЗОДОВ (в редакцията към момента на постановяване на ТР, а сега чл.

2, ал. 1, т. 3). Точка 4 от същото ТР указва, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление – чл.2, т.2, изр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията към момента на постановяване на ТР). От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

Настоящата инстанция споделя оплакванията, релевирани в жалбата на ПРБ, че неправилно I-3 състав на СГС е определил отделни размери на обезщетения за неимуществени вреди за незаконното обвинение и за задържането му с МН „Задържане под стража“ за периода от 30.09.2009 г. – 13.10.2009 г., съответно 12 000 лв. и 1 000 лв.

Последното е неправилно, тъй като задържането под стража на ищеца Б. е функционално свързано с обвиненията, които е получил и за които, впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда на Софийския районен съд. Съгласно т. 13 от ТР №3 от 22.4.2004 г. на ОСГК на ВКС по т.д. №3/2004 г. обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража", а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно. Следователно, трябва да се приеме, че Софийски градски съд е определил едно общо обезщетение за неимуществени вреди от 13 000 лв. /сборът от двете суми съгласно диспозитива на атакуваното първоинстанционно решение/.