Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5196 от 18.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9735/2023
Вид
Решение № 5196
Подписан
18.09.2024
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 11 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5196 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100109735 по описа за 2023 година иск с пр. осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:

Ищецът - К. Г. Б., в исковата си молба и уточнение на същата от 27.09.2023г., твърди, че Наказателното производство срещу нея било образувано с постановление на СРП от 26.01.2015г., и се водело по ДП № 5133МК35/15г. на СДВР, пр.пр. № 57276/14г. на СРП.

То започнало обаче на 08.12.2014г., когато двама цивилни служители на СДВР нахлули в студиото ù за масажи.

Нормалната дейност на фирмата ”КП-Спа” ООД, под името на която развивала стопанска дейност, се оказала невъзможна.

С Постановление от 12.11.2015г. на ст. разследващ полицай при СДВР (преподписано от прокурор от СРП) била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 2 от НК, и била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2 000 лева. Със Заключително мнение от 08.02.2016г. на ст. разследващ полицай при СДВР, ДП № 5133МК-35/15г. на СДВР, пр.пр. № 57276/14г. на СРП, приключило.

Повдигнато било обвинение за престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 2 от НК.

С присъда № 305165 от 18.12.2019г. на СРС, НО, 105 с-в, по НОХД № 3888/2018г., била призната за невиновна.

Срещу присъдата бил подаден Протест от страна на СРП от 20.12.2019г.

С Решение № 260166/17.11.2020г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, по ВНОХД № 3226 2020г., потвърдил присъдата.

1

Всичко продължило общо 5 години, 9 месеца и 22 дни.

Ищцата претърпяла неимуществени вреди.

С оглед изложеното моли да се осъди ответникът да заплати:

- сумата от 100 000 лева, неимуществени вреди, поради проведено срещу нея досъдебно и съдебно производство; както и

- сумата от 1 701,34 лева, имуществени вреди, конкретно изброени лекарства в уточнителна молба за периода от 17.12.2018г. до 19.05.2023г.

Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:

- искът бил и недоказан, отделно го оспорва и по размер;

- прокуратурата не отговаряла за действията на СДВР;

- оспорва иска за имуществените вреди.

Ответникът – СДВР, оспорва иска и навежда доводи, аналогични на тези, сторени от прокуратурата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за обвинение и продължителност и особености, посочени в исковата молба.

Наказателното производство действително е образувано на 26.01.2015г.

(Постановление по пр.пр. № 57276/14г.). Привличането на обвиняемата обаче е сторено едва н а 29.01.2016г. (л. 154). Тогава документът е подписан от нея. Преди това е дадено едно обяснение – 08.12.2014г.

Следва да се посочи, че нито една от страните не сочи документация по наказателното производство и в тази връзка - доколкото и двете страни са били такива и в наказателното производство, възможността да се навеждат нови доводи и твърдения, е преклудирана (Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д.

№ 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.).

Производството е продължило до 17.11.2020г., когато е постановено Решение на СГС № 260166 по ВНОХД № 3226/2020г., неподлежащо на обжалване. С него се потвърждава оправдателна присъда.

Справката за съдимост от 22.11.2023г. съдържа следните данни:

- присъда от 27.04.2016г. на СРС, потвърдена 20.02.2020г. от СГС за това, че на 28.11.2013г. управлявала автомобил на фона на концентрация 1,3 %о (интервал между деянието и приключването на процедурата от повече от 6г.);

- присъда от 23.02.2017г. СРС за административно наказание, потвърдена от СГС на 2

23.02.2017г., за това, че изпращала от мобилен телефон унизителни за честта и достойнството на конкретно лице текстови съобщения на 16.01.2015г., 14.02.2015. и две на 18.03.2015г. (интервал между деянието и приключването на процедурата от 2г.);

- присъда от 02.06.2020г. СРС, частично изменена и потвърдена от СГС на 01.07.2021г., за това, че за времето от 17.12.2011г. до 22.02.2012г. в гр. София, в съучастие като съизвършител предоставяла систематически два апартамента на различни лица за полови сношения и блудствени действия с користна цел (интервал между деянията и приключването на процедурата от повече от 8,5г.).

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Г. и Л.. От показанията им се установява, че:

-св. Г.: ищцата ù била приятелка от 2004-2005г. Знаела за наказателното производство, започнало през 2015г., за затваряне на неин салон за красота. Това се отразило на г-жа Б. много лошо. Сринала се психически, не искала да излиза, станала по-агресивна, не искала да се срещат, а били заедно непрекъснато (явно преди това). После започнала да изпитва панически атаки. Ходела по доктори за „щяло и нещяло“. Свидетелката ù казала, че е хипохондричка, измисляла си болести от най-различно естество и характер, била доста тревожна, агресивна на моменти към нея и родителите си (тази на г-жа Б.), които били вече покойници.

Свидетелят знае, че ищцата имала и други проблеми с органите на реда и прокуратурата, но не била наясно и не можела да конкретизира.

Относно този свидетел съдът приема, че от показанията му единствено се установява промяна в характера на ищцата, като това се е случило някъде около 2015г. Но, междувременно има и второ дело за подобно деяние. Самият свидетел не разграничава делата, но странно дава показания за конкретни факти, свързани с наказателното дело, предмет на настоящето производство.

-св. Л.: Познавал ищцата от 2013г. като близки приятели. Разбрал впоследствие, че е имало наказателно производство, което е започнало през 2015г.

То ù се отразило, като в характера и настъпила страшна промяна - изпадане в истерии, депресии. Свидетелят дори викал „Бърза помощ“. Това била в голяма степен причината за отдалечаването между тях двамата. В началото била спокойна, можело да се води нормален разговор с нея, впоследствие започнали караници, повишаване на тон и викове и крясъци. Спадането на имуществения стандарт също ù се отразило.

Изложеното относно първия свидетел се отнася и за този. Имало е промяна в характера на г-жа Б., но тя (предвид изложеното по-долу), тредно може да се свърже с конкретно наказателно дело, а още по-малко с НОХД № 3888/18г. по описа на СРС.

Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че:

Първото заседание... успах се... секунди закъснях... Съдийката започна да ми 3 крещи... Адвокатът ми беше болен, тя се вбеси...

Последната лекарка ми нацели хапчетата. Това бяха... мисля че го изписа, но аз не го взех.

... не искам да ги помня тия дела ... тия години... не искам да ги помня...

- Имам повече от едно дело. Преследването срещу мене ... през 2013 г.... всъщност салона го атакуваха ... преди... имам дело за трафик на хора. Делото все още се води... беше в специализирания съд... съшито с бели конци. Никой не очакваше от мене да изляза от домашен арест и след това веднага да направя салон за масажи. Наистина само за масажи (дискретна усмивка) ...

После в Ковид бях ужасно тревожна... ней-нормалните неща, с маски да пазаруват... После се стабилизирах, на втората вълна стана много страшно, после пак се стабилизирах... Три таблетки съм взимала, при нужда атаракс...

- Последният път когато го закъсах може би беше... когато се разболях ... Починаха родителите ми и аз се преместих. Това беше в началото на 2023 г., тогава беше най-страшно... Делото от 2016-17 ... после ми изтръпваше лицето, трепереха ми ръцете, жестоко сърцебиене... до 170... Тя беше започнала да ме стабилизира...

Ходих при всичките светила... Александровска. В частен кабинет психиатър... не мога да се сетя кой... В един момент ми изсипа разни мостри и вика „пий“, ама аз не мога така...

- Една приятелка ме преследва откакто съм с тревожността с Деанксит (явно смисълът е, че ù го е препоръчала) . При Поли съм била... Деанкситът януари миналата година... 4-5 месеца го взимах и се куртулисах...

Личностовата структура не може да бъде детайлизирано поради неинформативните отговори, които вещото лице получи при освидетелстването.

Начинът на представяне на преживените смущения от Кр. Б. не позволява те да бъдат разположени във времето по категоричен начин, поради което като по-надежден източник за състоянието й са наличните медицински документи. Основният процес е, че Кр. Б. е провеждала медицински консултации и са й били предписвани лекарства. Някои медицински документи съдържат конкретни дати, други имат вписвания които позволяват да се екстраполира вероятната им дата, но някои нямат никаква следа във времето, поради което няма възможност да бъдат съобразявани при съпоставянето на двете линии в живота на Кр.

Б. - пеналната и медицинската.

… м.09.2018г. препоръчано лечение с Топилекс (препоръчан контролен преглед на 30.10.2018г.); не е ясно каква е била специалността на лекаря, предписал това лечение, но вероятно е бил психиатър предвид твърде специфичния медикамент;

Пример за коментар на експерта: От 08.12.2014г. до септември 2018г. няма никакви данни да са вили провеждани консултации или да е било предписвано лечение.

Седеммесечният интервал между новия обвинителен акт на СРП и предписването на Топилекс също прави много условна връзката между двете събития. 17.11,2020г. - СГС потвърждава присъдата на СРС.

Следващ избран коментар: С датата 17.11.2020 г. приключва процедурата по това 4 обвинение, но медицинските проблеми продължават.

Описваните в анамнезата смущения са регистрирани в наличната по делото медицинска документация. Такива смущения могат да бъдат предположени и от представената от ищцата документация при освидетелстването. Съществената страна е не само естеството на оплакванията, но и особеностите на периодизирането им, описана на стр.