Решение № 670 от 01.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Варна, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева в присъствието на прокурора Ж. Т. К. като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110108798 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Б. В. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. В., бул.

..... № ...., ет. ...., ап. ...., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. ....

№ ..., иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 24 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, страх, неудобства, стрес, унижение, притеснение, претърпени вследствие повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна, въз основа на което е образувано НОХД № 4120/2016 г. по описа на РС - Варна, приключило с влязла в сила оправдателна Присъда № 74/12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата излага, че на 19.11.2014 г. й било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР Варна. Впоследствие била предадена на съд с обвинителен акт, въз основа на което било образувано НОХД № 4120/2016 г. по описа на РС - Варна. С Присъда № 74/12.03.2018 г. Б.

Л. била призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Така постановената присъда била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 580/2018 г. по описа на ОС - Варна, който с 1

Решение от 06.07.2018 г. потвърдил актувания съдебен акт.

Навежда доводи, че предвид така изложените обстоятелства, повдигнатото обвинение се явява незаконно и е налице основание за ангажиране отговорността на държавата. Сочи, че воденото наказателно преследване продължило три години, седем месеца и седемнадесет дни, през които живяла в състояние на силен стрес, страх и безпокойство. От момента на повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда изпитвала притеснения и несигурност, започнала да страда от повишена тревожност, потиснатост и безсъние, станала нервна и избухлива, затворила се в себе си и спряла да комуникира с околните. Заявява още, че в продължение на целия воден наказателен процес била с наложена мярка за неотклонение „Подписка“, участвала в множество действия по разследване и лично е участвала в общо шест открити съдебни заседания.

Настоява за уважаване на исковата претенция. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна Прокуратурата на РБ е депозирала писмен отговор, в който счита исковата претенция за недопустима, като навежда твърдения, че на 06.07.2023 г. е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, в който ищцата е можела да предяви претенцията си. Прави възражение за частично погасяване на правото за вземане за лихви върху търсеното обезщетение. Отделно счита претенцията за неоснователна и недоказана. Счита размера на претендираното обезщетение за силно завишен.

Настоява за отхвърляне на исковата обезщетението като прекомерно. претенция, евентуално за намаляване на

В съдебно заседание ищцата Б. В. Л. не се явява лично, представлява се от адв. С. Д. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът Прокуратурата на Република България се представлява от прокурор Д. Й.. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.11.2014 г. се установява, че на основание чл. 56-61, чл. 66, чл. 219, ал. 1, чл. 199 от НПК, след доклад на прокурор от Районна прокуратура - гр. Варна, Б. В. Л., ЕГН **********, е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; наложена й е мярка за неотклонение: подписка, като се задължава да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване.

С Протокол за предявяване на разследване от 19.11.2014 г., на основание чл. 227-229 от НПК, разследването по ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна, е предявено на Б. В. Л., ЕГН **********, в качеството й на обвиняем.

Със Заключително постановление от 19.11.2014 г. ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна, водено срещу Б. В. Л., ЕГН **********, за престъпление по чл.

172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е изпратено във ВРП с обвинително заключение.

С Постановление на Районна прокуратура - Варна, от 22.12.2014 г. ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна, е върнато на разследващия орган за назначаване на 2 повторна авторско-маркова експертиза.

Видно от Протокол за предявяване на разследване от 17.04.2015 г., на посочената дата разследването по ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна, е предявено на Б. В. Л., ЕГН **********, в качеството й на обвиняем , на основание чл. 227 от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - Варна, от 12.05.2015 г. ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна, е върнато на разследващия орган за извършване на посочени процесуални действия.

Видно от Протокол за предявяване на разследване от 06.08.2015 г., на посочената дата разследването по ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна, е предявено на Б. В. Л., ЕГН **********, в качеството й на обвиняем , на основание чл. 227 от НПК.

Със Заключително постановление от 12.08.2015 г. ДП № 336/2013 г. по описа на Пето РУ при ОДМВР - Варна, водено срещу Б. В. Л., ЕГН **********, за престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е изпратено във ВРП с обвинително заключение.

Обвинителният акт по ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна, срещу Б. В. Л. за извършено престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е внесен в Районен съд - Варна, на 18.08.2016 г., като е образувано НОХД № 4120/2016 г. по описа на РС - Варна.

Съгласно справка за съдимост, издадена на 27.09.2016 г. от Бюро за съдимост при Районен съд - Бургас, лицето Б. В. Л., ЕГН **********, не е осъждано.

Съдебни заседания по НОХД № 4120/2016 г. са насрочени за 05.10.2016 г., 02.11.2016 г., 12.12.2016 г., 01.02.2017 г., 15.03.2017 г., 24.04.2017 г., 15.05.2016 г., 19.06.2017 г., 18.09.2017 г., 25.10.2017 г., 20.11.2017 г., 24.01.2018 г., 26.02.2018 г.,12.03.2018 г.

Насрочените съдебни заседания за 05.10.2016 г., 25.10.2017 г. и 26.02.2018 г. са отсрочени по молба на защитника на Б. Л.; насроченото съдебно заседание за 02.11.2016 г. е отсрочено поради заболяване на съдията; насроченото съдебно заседание за 12.12.2016 г. е отсрочено поради непризоваване на пострадалото юридическо лице.

С Присъда № 74/12.03.2018 г. по НОХД № 4120/2016 г. по описа на РС - Варна , потвърдена с Решение от 06.07.2018 г. по В НОХД № 580/2018 г. по описа на ОС - Варна, подсъдимата Б. В. Л., ЕГН **********, е призната за невиновна за извършване на престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е оправдана, на осн. чл. 304, пр. 1 от НПК.

От заключението на вещото лице д-р Т. А. по допуснатата съдебно-психологическа експертиза се установява, че воденото срещу ищцата наказателно производство е довело до остър дистрес и формиране на трайно психотравмено изживяване, протрахирало за дълъг период от години. Промяната в житейската ситуация и продължителното изживяване на дистрес са провокирали първоначално, в първите дни след обвинението, симптомите на Остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10. Поради значимостта и продължителността на психотравмата симптомите при ищцата са продължили да персистират като Разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен синдром - F43.2 по МКБ 10. Това е довело до семейна, професионална и социална дезадаптация. Описаните преживявания през следващите няколко години, неизвестността от воденото наказателно производство, промяната в работата, финансовите и семейните проблеми са поддържали у ищцата симптомите на Смесено тревожно-депресивно разстройство F41.2 по МКБ 10. Състоянието е пряка последица от посоченото наказателно производство.

Сочи се, че към момента на изследването симптомите на Смесено тревожнодепресивно разстройство са в процес на дезактуализация, като ищцата сама споделя за подобрение в психичното й възстановяване.

3

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че описаното от ищцата състояние отговаря на симптомите на Остра стресова реакция. В първите моменти не е могла да повярва, била е объркана, като това е началната фаза на Острата стресова реакция, когато внезапно става нещо, за което човек е неподготвен; следващата фаза е така наречената фаза на гняв, след което се приема събитието. Сочи, че обичайно Острата стресова реакция трае от 24 часа до 3-4 дни. При ищцата такава реакция е имало при направената проверка и изземване на стока и впоследствие при повдигане на обвинението, като след това, тъй като наказателното производство е продължило доста дълго време, е настъпило Разстройство в адаптацията - смесено тревожно-депресивно състояние, при което симптомите на депресия и тревожност били равнопоставено изразени. След като вече производството е приключило и тя е оневинена, психическото й състояние се е подобрило, но все още има остатъчни симптоми. Това е дезактуализация - състоянието не изчезва внезапно след положителните промени, а постепенно, тъй като става въпрос за една продължителна психотравма.

В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите С. В. И. и Д. П. Й. - на страната на ищцата.

От показанията на свид. И. се установява, че същият познава ищцата от 2016 г., когато като адвокат се е включил в защитата й в съдебната фаза на воденото срещу нея наказателно производство. Сочи, че последното е продължило в рамките на около 10 заседания и е приключило през месец март 2018 г. на първа инстанция, а в края на лятото приключило и пред ОС-Варна с окончателна оправдателна присъда.

В показанията си свид. Й. излага, че познава ищцата от 8 години и поддържат близки приятелски отношения; в продължение на 4-5 години всяка сутрин преди работа пиели заедно кафе, тъй като местоработата им била много близко. На свидетеля било известно воденото срещу ищцата наказателно производство. Знае, че през 2011 г. от два нейни магазина на „Златни пясъци“ били иззети маркови дрехи на стойност около 80 000 лева, след което й било повдигнато обвинение. Делото влязло в съда през 2016 г. и приключило с оправдателна присъда в началото на 2018 г., а в средата на същата година тази присъда бил потвърдена. Ищцата била споделяла на свидетеля какво й е коствало това наказателно производство - че с отнемането на вещите буквално е бил сринат бизнесът й, който към този момент е бил единственият начин да се препитава семейството й, и двата магазина били затворени, което довело и до конфликтни отношения с близките й. Доколкото свидетелят знае, точно по това време ищцата напуснала и бащата на децата си. Споделяла му също, че по повод воденото наказателно производство голяма част от преди това близките й приятели се отдръпнали и на практика в кръга й от близки останали само роднините й - децата й и сестра й. Свидетелят излага, че ищцата ставала изключително притеснителна и нервна, когато приближавала дата на съдебно заседание, но държала да присъства на тях. През цялото време докато било водено наказателното производство, до момента, в който я оправдали напълно, тя била много напрегната и била изгубила вяра в правораздавателните органи - знаела, че няма да изтърпява наказание лишаване от свобода, тъй като такова не било предвидено за престъплението, за което била подведена под наказателна отговорност, но се възмущавала, че наказанието за това престъпление е по-тежко от наказание например за разпространение на хранителни продукти, увреждащи здравето на хората; това много я тормозело и било непрекъснато предмет на обсъждане в разговорите им. Свидетелят излага, че лично е присъствал на връщането на „отнетите“ вещи. Взели стоката от Пето РУ, където я съхранявали в една стая, в чували, нахвърляна по земята, като голяма част от нея била мухлясала и липсвали дрехи - била „напълно унищожена“.