Решение № 19 от 14.01.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр.

Пловдив, 14.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

ІІ търговски състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при секретаря

КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно т. дело № 603 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 24733 от 20.08.2018г. от „Л.“ ООД ***, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството адв. И.Ч., със съдебен адрес:*** против решение №461 от 03.08.2018г., постановено по т.д. № 244/2017г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Л.“ ООД *** против „О.-и.“ ЕООД - ****, ЕИК ********* искове за осъждане на ответното дружество да заплати /да върне/ на ищеца следните суми: сумата 19 319.70 лева, представляваща заплатена от ищеца първа вноска по сключения между страните договор за лицензиране на информационна система от 02.06.2016 г.; сумата 7273.40 лева, представляваща заплатена от ищеца парична гаранция по възлагателно писмо от 12.11.2015 г., както и сумата 2946.99 лева, представляваща заплатена от ищеца на ответника цена за изготвяне на проектна документация по същото възлагателно писмо, които суми ищецът претендира ответникът да бъде осъден да върне на две алтернативни основания: извъндоговорно - като получени на отпаднало основание и договорно - въз основа на чл.3, ал.1 от анекс №* от 13.10.2016 г. към договора за лицензиране на информационна система №**** от 02.06.2016 г., с което е отхвърлен като неоснователен и предявения от „Л.“ООД против „О.-и.“ЕООД осъдителен иск за заплащане на сумата 6 648.45 лева, представляваща договорна неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.5.4 от сключения между страните договор за внедряване и абонаментно обслужване на програмен продукт от 02.06.2016 г. и в частта, с която е осъдено „Л.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „О.- и.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, * сумата 15 956.04 лева /с ДДС/, съставляваща втора вноска съгласно чл.10 от сключения между страните договор за лицензиране на информационна система и издадената въз основа на него проформа фактура №*****/31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата 27.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 3297.50 лева - съдебни разноски.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно. Счита за неправилни изводите на съда относно наличие на негово съгласие работата по проекта да продължи, въпреки забавата, както и относно бездействие на ищеца, което е възпрепятствало срочното изпълнение на ответника. Счита, че не е налице изискуемост на задължението за заплащане на втората вноска по договора, претендирана чрез насрещен иск, тъй като липсва осъществен старт на инсталациите, а и поради липса на покана за плащане. Изразява несъгласие и с изводите за несъщественост на неизпълнението на ответника спрямо интереса на ищеца. Посочва, че сумите – предмет на иска за връщане на цената на проектната документация и гаранцията за възлагане не са платени на самостоятелно основание – както е приел съда, а са във връзка със сключените договори за изработка.

Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове като отхвърли насрещната претенция.

Претендира за присъждане на сторените разноски пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна „О.-и.“ ЕООД - ****, ЕИК ********* – чрез своя пълномощник адв. Р.М. ***, * с писмен отговор от 09.10.2018г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски, сторени пред въззивния съд.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове – главен - по чл.55,ал.1, предл. трето от ЗЗД и евентуален – по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ, кумулативно съединен иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Главната осъдителната претенция по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД почива на твърденията за разваляне на договор за лицензиране на информационна система №**** от 02.06.2016 г. и договор за внедряване и информационно обслужване на информационен продукт от 02.06.2016г. от страна на ищеца с писмо, получено от ответника на 16.02.2017г., поради неизпълнение на задължение на ответника за предаване на завършен продукт в уговорените срокове. Ищецът „Л.“ ООД *** твърди, че преди сключване на процесните договори от 02.06.2016г., с възлагателно писмо от 12.11.2015 г. ищецът е възложил, а ответникът се ангажирал да изготви проектна документация за функциониране и внедряване на софтуерна система за управление на обектите на ищеца. Твърди, че за тази работа на 16.11.2015г. му е заплатил сумата 2 346.99 лева - цена за изготвяне на проектната документация, както и 7 273.40 лева - парична гаранция по т.2 от възлагателното писмо, обезпечаваща последващото възлагане изпълнението на проекта на „О.-и.“ ЕООД /или общо 9620.56 лева/. Твърди, че след проведени множество срещи и уточнения заданието на ищеца е намерило окончателно отражение в проектна документация №****, версия 2 от 28.04.2016 г. Твърди, че въз основа така приключилата процедура по уточняване на заданието са сключени два договора, и двата с дата 02.06.2016г. - договор за лицензиране на информационна система №1623 от посочената дата и договор за внедряване и информационно обслужване на информационен продукт.

Твърди, че на основание сключените договори „О.-и.“ ЕООД се е задължил да проектира, изработи, внедри, обучи персонал, лицензира/предостави право на ползване и осигури сервизно обслужване на софтуерен продукт, необходим за организационното и счетоводно обезпечаване на търговската дейност на ищеца.

Твърди, че срокът за внедряване на продукта е бил 75 дни от подписване на договорите и заплащане на първата вноска /заплатена с преводно нареждане от 07.06.2016г./. Твърди, че поради забава на ответника с Анекс №* от 13.10.2016г. срокът за изпълнение е удължен до 07.11.2016г. – за основната функционалност на продукта по Приложение №* към анекса и до 15.12.2016г. – за доработки и допълнителна функционалност по Приложение №2 към анекса. Твърди, че до 09.02.2017г. възложеното за изработка не е било изпълнено. Твърди, че с писмо, връчено на управителя на ответното дружество на 16.02.2017г. е развалил договорите, поради неизпълнение на същите от ответника и отпадане на интереса от страна на ищеца. В тази връзка поради разваляне на договорите претендира връщане на даденото по тях на отпаднало основание.

В случай че този иск бъде намерен за неоснователен – претендира заплащане на сумите: 19 319.70 лева, представляваща заплатена от ищеца първа вноска по сключения между страните договор за лицензиране на информационна система от 02.06.2016 г.; сумата 7273.40 лева, представляваща заплатена от ищеца парична гаранция по възлагателно писмо от 12.11.2015 г., както и сумата 2946.99 лева, представляваща заплатена от ищеца на ответника цена за изготвяне на проектна документация по същото възлагателно писмо на договорно основание – съгласно уговорката в чл.3 ал.1 от договор №****/02.06.2016г.за лицензиране на информационна система.

Претендира заплащане на неустойка за забава – съгласно уговорките в чл.5.4 от договора за внедряване и информационно обслужване на информационен продукт при забавяне на срока за внедряване възложителят има право на неустойка в размер на 1 % на ден за всеки просрочен ден, но не повече от 15% от сумата по договора за лицензиране, т.е.15% от 22662 евро /44323 лева/. Определя същата в размер на 6 648.45 лева.

Ответникът „О.-и.“ ЕООД - ****, ЕИК ********* – чрез своя пълномощник адв. Р.М. ***, * не признава предявените искове. Признава факта на сключените между него и ищеца договори от 02.06.2016г. с предмет, съвпадащ с този, описан в исковата молба, както и наличието на предхождащи ги отношения по повод възлагателно писмо и изготвена в тази връзка и предадена проектна документация №****, версия 2 от 28.04.2016г. Признава се и сключването на Анекс №* от 13.10.2016г. за удължаване на срока за изпълнение. Признават се и извършените плащания на цената за проектната документация и гаранция по възлагателно писмо, както и на сумата 19 319.70 лева, представляваща първа вноска по Договора за лицензиране на информационна система. Ответникът обаче оспорва двата сключени договора между страните да са валидно развалени, като намира, че не са налице предпоставките за такова разваляне. Поради наличието на договорна връзка, счита, че не дължи връщане на престираното на отпаднало основание. Счита, че не дължи връщане и на договорно такова /чл.3 ал.1 от Анекса/, тъй като неспазването на срока за изпълнение не е в резултат на негова изключителна вина – каквото е изискването на цитираната разпоредба. По отношение на претенцията за връщане на сумата 2 346.99 лева, представляваща заплатена цена за изготвяне на проектна документация, счита, че същата се отнася до отношения по възлагателно писмо, които са успешно финализирани с изготвяне на посочената документация, следователно правната връзка по повод плащане на тази сума е погасена. Горното излага като още едно основание за нейната недължимост. Намира за неоснователна и претенцията за неустойка по две съображения – първо- поради обстоятелството, че се касае за мораторна неустойка, която предполага валиден и действащ договор и второ – поради обстоятелството, че забавата не е по изключителна вина на изпълнителя, а и кредиторът с поведението си е допринесъл за нея. Твърди, че изпълнението на възложеното е свързано с обмен на информация и от двете страни и съдействие и от страна на ищеца, каквото не винаги е оказвано навреме и точно. Твърди, че сключването на анекса за удължаване на срока за изпълнение е резултат от осъзнаването и у двете страни, че по проекта се работи и е в интерес на всички срокът да се удължи. Посочва, че след сключването на анекса възложителят продължава да не оказва необходимото съдействие като освен това поставя и изисквания за извършване на допълнителни безплатни доработки. Твърди, че са се договорили на 09.02.2017г. да се направи он-лайн ревизия на извършеното по проекта, на която проведена среща ищецът е демонстрирал напълно работеща и функционална система, напълно съответстваща по предназначение и съобразена с договореното с необходимост от съвсем леки настройки, които са извършени част от тях на 09.02.2017г., а останалите на 13 и 14.02.2017г. Твърди, че към момента на получаване на писмото на 16.02.2017г. за разваляне на договорите, е налице готова и работеща софтуерна система, поради което липсва основание за валидно упражняване на правото на възложителя да развали договорната връзка.

Оспорва твърдението, че интересът на кредиторът от внедряване на системата е отпаднал, още повече, че дори и да се приеме някакво забавяне или неизпълнение – то то е несъществено, тъй като неизпълнената част е незначителна.

Предявява насрещен иск против „Л.“ ООД *** за заплащане на втора и трета вноска по Договор за лицензиране на информационна система, възлизащи общо на 11 331 евро без ДДС, или 26593.41 лева с ДДС, от които: 15 956.04 лева /втора вноска/ с ДДС и 10637.37 лева с ДДС /трета вноска/. Твърди, че втората вноска по цитирания договор е платима в срок от три работни дни след стартиране на инсталациите, без да се изчаква производството на доработки, а това е осъществено на 29.09.2016 г. По отношение на третата вноска – твърди, че тя е дължима при старт на системата като възложителят е имал достатъчно време и възможност да приеме предложеното му изпълнение. Първоинстанционното решение се атакува само в частта, касаеща присъдената втора вноска, не и тази, отхвърляща претенцията за третата такава.

Ответникът по насрещния иск „Л.“ ООД *** не признава същия. Счита, че не е извършен старт на инсталациите, не е предаден функциониращ софтуер, не е извършено обучение на персонала, поради което и намира, че не дължи част от цената за договорената система общо уговорена на 22 662 евро.