Решение № 295 от 22.05.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Пещера, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20245240100068 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Д., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез адв. М. М. от АК-Пловдив, против „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: 200688545, седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Лозарска" № 12, представлявано от Владислав М. Инджов, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 191806/29.04.2021 г., сключен между ищцата К. Д. Д. и ответникът „КРЕДИ ЙЕС" ООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с 143, ал. 1 и ал. 146, ал.

1 от ЗЗП и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД да заплати на ищцата К. Д. Д. сумата в размер на 1167,88 лв. (след допуснато с Определение от 23.04.2024 г. изменение на иска, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване на неговия размер от 250,00 лв. на 1167,88 лв.) - представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка Договор за паричен заем № 191806/29.04.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответникът е сключен Договор за паричен заем № 191806/29.04.2021 г., съгласно който ищцата следва да върне на ответника сумата по кредита в размер на 1844,12 лв., при получена сума от 1500 лв., при ГПР 48,156 %, месечен лихвен процент - 3,330 %, при скок на кредита от 12 вноски.

Сочи се, че съгласно чл. 8 от цитирания договор ищцата трябва да 1 заплати неустойка в размер на 1167,88 лв., разсрочена на 12 вноски, като по този начин общото задължение по договора било в размер на 3012 лв.

Твърди, че ищцата е заплатила неустойка по сключения между страните договор в размер на 250 лв.

В исковата молба се твърди, че търсената неустойка по чл. 8 от сключения между страните договор е нищожна на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.

143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.

Сочи се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.

3-то от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който или е изрично формулиран или е проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби, като в подкрепа на твърденията се цитира практика на ВКС.

Твърди се, че е нарушен основен принцип в гражданските и търговски взаимоотношения - на добросъвестността, като целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Твърди се също, че поради накърняване на принципа „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на ответника.

На следващо място се сочи, че търсената неустойка по чл. 8 от Договора в размер на 1167,88 лв. е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като претендираната сума е в размер на почти 70 % от сумата по отпуснатия кредит, като по този начин се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост. Твърди се още, че клаузата за неустойка е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда необосновано висока неустойка. Поддържа се и, че така търсената неустойка противоречи на целите на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., доколкото с уговарянето й се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което видо до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

В подкрепа на твърденията си за нищожност на неустоечната клауза ищцата цитира и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г., съгласно която - Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора, като основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Посочено е още, че неустойка, която е уговорена 2 извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се също, че клаузата за неустойка е нищожна и на основание чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

На следващо място сочи, че с така уговорената клауза за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Счита, че с уговорката по чл. 8 от Договор за паричен заем № 191806/29.04.2021г. се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г. Сочи, че поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, като посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. В подкрепа на твърдението си посочва, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в който твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Поддържа, че между ищцата и ответното дружество действително е налице сключен Договор за паричен заем с № 191806/29.04.2021, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 1500 лв.

Сочи, че договорът е сключен след като ищцата е попълнила молба за заем, в която е декларирала, че се е запознала предварително, разбира и безусловно приема Общите условия към договора за заем.

На следващо място сочи, че ищцата е извършила плащания по договора, възлизащи в общ размер на 3098,26 лв., с което изцяло е погасила предоставения й кредит. На ищцата била начислена наказателна лихва за срока за забавяне, тъй като плащанията не са извършвани на падежните дати.

По отношение на клаузата за неустойка, намира твърденията на ищцата за нищожност на същата за неоснователни. Сочи, че изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем с ответното 3 дружество е посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата му. Ищцата била изрично запозната с изискванията и посредством предоставеният й Стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация. Твърди, че по този начин ищцата предварително е била запозната с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество, като е могла да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените условия на ответника.

На следващо място сочи, че клаузата по чл. 8 от договор за паричен заем № 191806 била индивидуално уговорена с ищцата, като е съобразена с нейното желание, изразено в молбата й за кандидатстване за заем. Ищцата предварително е уточнила и индивидуализирала каква е сумата, която иска да получи, конкретизирала е параметрите, които биха могли да са по нейните възможности - вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски. Поради това размерът на неустойката бил уговорен по начин, който да е изцяло съобразен с индивидуалните потребности и възможности на ищцата. Също така сочи, че клаузата за неустойка била уговорена под отлагателно условие, т.е. ставала дължима в случай, ще ищцата не предостави поръчител/и, които да отговарят на условията на ответника за обезпечаване на заема в 3 дневен срок след сключване на договора за заем.

Поддържа се, че уговорената между страните клауза за неустойка е постигната в израз на доброволно формирана воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от ищцата да се търси нещо повече. Още с подписване на договора същата била наясно със задълженията си по него, тъй като същите били формулирани ясно и точно.

На следващо място твърди, че клаузата за неустойка е уговорена между страните с типичните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Сочи, че търсената неустойка съставлява разход, който ищцата заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по договора за кредит, като същата се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанията за нейното начисляване.

Предвид това, че се касаело за договор за заем, т.е. предполага се, че заемателят не разполага с конкретната сума към момента на възникване на задължение за заплащането й, в чл. 8 от договора бил договорен начин на нейното разсрочване.

В отговора се твърди, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 8 от сключения договор, не е нищожна и не противоречи на разпоредбите на действащото законодателство. Сочи се, че същата е валидна, индивидуално 4 договорена между страните в израз на свободно формираната воля на всяка от тях и с оглед забраната на чл. 19 ал. 3 т. 1 ЗПК не е включена като елемент на ГПР.

Оспорват се твърденията на ищцата за заобикаляне разпоредбите на закона и за накърняване на добрите нрави. Сочи се, че неустойката не представлява разход по управление на кредита, нито представлява допълнителна печалба към договорната лихва, нито има характер на договорна лихва. Твърди се, че неустойката има санкционна функция, тъй като санкционира ищцата за поведението й, изразяващо се в неизпълнение на договорни клаузи и непредоставяне на исканото обезпечение в достатъчен обем, както обезщетителна функция за кредитора, изразяваща се в това, че същата би послужила като обезщетение на кредитора в случай, че не е предоставен поръчител и заемателят престане да плаща вноски по предоставения му кредит.

Поддържа се, че не е налице и накърняване на добрите нрави, доколкото ответното дружество е небанкова финансова институция, която отпуска краткосрочни потребителски кредити, като клиентите, с които дружеството работи е по-рисков откъм изпълнение на задълженията за плащане на погасителните вноски. От друга страна ищцата е била предварително запозната с условията за предоставяне на кредит, включително и със задължението си да обезпечи вземането си, като доброволно е подписала договора, с което се е съгласила с условията му.

По изложените съображения ответникът „КРЕДИ ЙЕС" ООД моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.