Решение № 516 от 20.12.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е

Н И Е №516

20.12.2019 год., гр.Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия,втори въззивен граждански състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Ненчев

ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев

Мариана Димитрова при участието на секретаря Г.Младенова, като разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.№772 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 987/08.07.2019г., постановено по гр.д. №1737/2018 г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на М.Р.К. с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О.Б.Ш.за сумата от 165.50 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -24.01.2017г до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №217/27.01.2017г., постановена по ч.гр.д.№328/2017г по описа на РС-Пазарджик, като за разликата от 165.50 лв. до претендираните 1226.84 лв. отхвърля иска. Осъден е М.Р.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О.Б.Ш.сумата от 51.93 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 108.45лв. разноски за исковото производство. Против така постановеното решение в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от адв.Г.Б. в качеството и на особен представител на М.К., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че липсвало идентичност между претенцийте в двете фази , а именно в заповедното и исковото производство.Вместо да отхвърли исковете съдът е уважил предявените претенций за главница и лихви и е отхвърлил само този за неустойка.Решението било неправилно ,тъй като с него не се постигала целта на исковото производство-да стабилизира заповедтта за изпълнение съответно по предявеното със заявлението по реда на чл.417 от ГПК вземане.Освен това уважавайки частично претенциятана ищеца ,вместо да я отхвърли като неоснователна ,съдът е се е произнесъл по ненаправено от същия исканеИскането е решението на първоинстанционният съд да бъде отменено в осъдителната части, вместо което да бъде постановено друго, с което се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.Претендират се разноски за тази инстанция, представляващи възнаграждение на особен представител.

В срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Теленор България“ЕАД ,чрез адв.Ц. с който се оспорва същата като неоснователна по съображения изложени в него.Формулира искане да се потвърди решението на РС, а жалбата да бъде отхвърлена. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.Претендират се разноски за тази инстанция, представляващи адв.възнаграждение.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното: В исковата си молба против М.Р.К. с ЕГН ********** *** ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* град София, чрез пълномощника си твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника , въз основа на което е образувано ч.гр.д.№328/2017г. по описа на РС-Пазарджик.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1 226.84 лв.Твърди се, че между ищеца/ с предишно наименование“Космо България Мобайл“ЕАД/ и ответника са сключени следните договори за предоставяне на услуги:1/ договор за мобилни услуги №********* от 07.10.2014г. Съгласно този договор на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***. 2/ договор за мобилни услуги №********* от 14.10.2014г., съгласно който на ответника като клиент е предоставен мобилен телефонен номер ***и мобилен телефонен апарат ***, 3/ договор за мобилни услуги №********* от 15.12.2014г, съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***, 4/ договор за мобилни услуги №********* от 15.12.2014г , съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***, 5/ допълнително споразумение №********* от 15.12.2014г., съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила абонаментен план, а на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат ***, 6/ сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от

15.12.2014г., съгласно който телефонните номера ***,***,***, *** се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил паричните си задължения, начислени му в шест броя фактури , издадени за периода месец декември 2014г – месец март 2015г. Твърди се, че фактура №**********/10.12.2014г е издадена за отчетни период 10.11.2014г до 09.12.2014г. и включва следните задължения за мобилен телефонен номер *** месечна абонаментна такса в размер на 11.66 лв. както и потребени услуги 5.41 лв./ разговори към други национални мрежи 4.22лв., разговори с Теленор 0.10 лв., разговори с фиксирани мрежи 1.09 лв. , които са в краен размер от 17.07 лв. без ДДС и 20.48 лв. с ДДС . Общата сума, начислена в тази фактура е 20.48 лв. след приспадане на 12.80 лв. надвнесено плащане за задължения за предходен отчетен период претендираната сума по тази фактура е 7.68 лв. Твърди се, че фактура №**********/18.12.2014г е издадена за отчетен период 18.11.2014г. до 17.12.2014г и включва следните задължения на клиента : месечна абонаментна такса в размер на 9.05лв. за мобилен телефон ***, която след приспадане на отстъпка от 1.36 лв. е в краен размер на

7.69лв. без ДДС и 9.23 лв. с ДДС , за мобилен телефон *** месечна абонаментна такса в размер на 12.79лв., която след приспадане на отстъпка от 1.92 лв. е в краен размер от 13.04лв. с ДДС, за номер

***месечна абонаментна такса в размер на 11.66 лв. както и потребени услуги в размер на 4.88лв./ кратки текстови съобщения-1.08лв., разговори с други национални мобилни мрежи 3.78лв., разговори с Теленор 0.02 лв. , които след приспадане на отстъпка от 1.75лв. са в краен размер от 17.75лв.с ДДС. Общата сума начислена във фактурата е 40.02лв. и след приспадане на 19.75лв., надвнесено плащане за задължени за предходен отчетен период , претендирата сума по тази фактура е 20.27лв. Твърди се, че е издадена фактура №********** от 10.01.2015г за отчетен период 10.12.2014г -09.01.2015г. и включва следните задължения: за мобилен номер ***- месечна абонаментна такса 14.71 лв., такса за спиране на номер 0.50лв., такса за временно възстановяване на изходящ трафик 0.75лв., както и потребени услуги 0.22лв./ кратки текстови съобщения -0.12 лв., разговори с Теленор 0.10 лв. , които след приспадане на отстъпка от 2.21лв. са в краен размер на 16.76лв. с ДДС . Общата начислена по тази фактура сума е 16.76лв. Твърди се, че фактура №**********/18.01.2015г. е издадена за отчетния период 18.12.2014г до 17.01.2015г. и включва следните задължения : за мобилен номер ***- месечна абонаментна такса 8.25лв., която след приспадане на отстъпка 1.24лв. е в краен размер на 8.41лв. с ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 11.66лв., такса за временно възстановяване на изходящ трафик 0.75 както и потребени услуги 92.77лв./ кратки текстови съобщения -0.42лв., международни разговори 92.77лв., разговори при Теленор 0.04лв., услуги добавена стойност/SMS/ 0.12лв., услуги добавена стойност / гласови/-1.89лв., които след приспадане на отстъпка 1.75лв. са в краен размер от 124.12лв. с ДДСВ същата фактура е начислено за мобилен номер ***-месечна абонаментна такса 11.66лв., такса за временно възстановяване на изходящ трафик 0.75лв., както и потребени услуги 0.27лв./ разговори с други национални мрежи-0.27лв./, които след приспадане на отстъпка от 1.75лв. са в краен размер 13.12лв. с ДДС. Общата сума, начислена в тази фактура е 145.64лв. Твърди се, че след предсрочно прекратяване на договорите между ищеца и ответника по негова вина поради изпадането му в забава на потребителя е издадена фактура №**********/ 10.03.2015г., която включва задължения за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване ан договора за предоставяне на услуги чрез номер *** в общ размер на 304.09лв. Общата сума,начислена във фактурата е 304.09лв. Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договори между страните поради вина на ответника поради изпадането му в забава е издадена фактура №**********/18.03.2015г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги чрез номера ***, ***, ***в общ размер на 732.40лв. Начислената неустойка за номер *** е в общ размер на 266.20 лв., за номер *** е в общ размер на 200лв. , за номер ***е в общ размер на 266.20лв.. Общата сума, начислена във фактурата е 732.40лв.Твърди се, че условията за възникване на задължението за неустойка и определяне на размера му и за четирите номера, ползвани от ответника, са уредени в чл.3.3 от приложимия сертификат за пакетни услуги №********* от 15.12.2014г.Съгласно цитираната клауза в случай на предсрочно прекратяване преди 15.12.2016г на договорите за мобилни услуги, обхванати от сертификата , по вина на потребителя , последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси поотделно за всеки номер от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му , като за номера, преназначен за пренос на данни , какъвто е номер ***, неустойката е в предварително определен размер на 200лв.Твърди се, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпила петнадесет дни след издаването и.Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника , че за ищеца съществува вземане на сумата от 1226.84лв., представляваща сбор на дължимите суми по фактури: фактура №**********/10.12.2014г, фактура №**********/18.12.2014г., фактура №**********/10.01.2015г, фактура №**********/18.01.2015г, фактура №**********/10.03.2015г и фактура №**********/18.03.2015г, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№328/2017г по описа на РС-Пазарджик,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства. В срока по чл. 131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Прави се възражение, че клаузата в процесните потребителски договори за предоставяне на мобилна услуга, с която се предвижда, че се дължи неустойка при предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на потребителя в размер на всички абонаментни вноски до края на договора е нищожна , поради накърняване на добрите нрави ако излиза от рамките на присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.В случая ищецът се е задължил да предостави на потребителя ползването на мобилна услуга срещу абонаментна такса, а потребителят се е задължил да я запрати , но само срещу предоставена му услуга. Ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договорната услуга в размер на всички неплатени абонаментни вноски до края на срока му, мобилния оператор по прекратяния договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получила ако договорът не беше прекратен, но без за се осъществи ползването на услугата по договора. По този начин уговорената неустойка излиза извън функциите на неустойка и създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост, тоест противоречи на добрите нрави. Твърди се, че уговорената неустойка към всеки един от договорите за мобилна услуга е нищожна.