Протокол № 103 от 02.11.2021, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 103 гр. Котел, 01.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева и прокурора Александър Добрев

Сложи за разглеждане докладваното от Тодорка Ст. Цончева Частно наказателно дело № 20212210200137 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

За Районна прокуратура Сливен, ред. призовани, явява се прокурор Ал.

Д.;

Освидетелстваният Т. Т. АТ., неред. призован, води се;

Свидетелят Ат. Д. М., призован по телефона, не се явява. Съдът докладва постъпили по електронната поща показания, в които свидетелят М. обяснява, какво се е случило на 17. 05. 2021 г. в гр. София на спирка на автобус пред Централна жп гара и заявява, че няма претенции към лицето.

Вещото лице Г. Г. Г., ред. призован по телефона, явява се.

Вещото лице Т. Б. К., ред. призован по телефона, явява се;

Сл. защитник адв. Р.Х., ред. призован, явява се.

По даване ход на делото

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Освидетелстваният: Да се гледа делото.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на освидетелствания:

Т. Т. АТ., български гражданин, роден на ****** с начално образование, безработен, неженен, постоянен адрес ******, ЕГН **********.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещите лица:

Д-р. Т. Б. К., български гражданин, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********, без дела и родство със страните

Д-р. Г. Г. Г., български гражданин, с висше образование, неосъждан ЕГН **********,без дела и родство със страните.

Съдът РАЗЯСНЯВА на вещите лица наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК за даване на неверни данни и те обещават да дадат заключение по знание и съвест.

Съдът РАЗЯСНЯВА на страните правата им по чл. 274 от НПК за отводи към състава на съда, прокурора, сл. защитник, вещите лица и съдебния секретар.

Прокурорът: Нямам такива искания.

Адв. Х.: Нямам такива искания.

Освидетелстваният А.: Нямам искания.

Съдът РАЗЯСНЯВА на страните правата им по чл. 275 от НПК за събиране на нови доказателства, както и за изменение в реда на съдебното следствие.

Прокурорът: Нямам такива искания.

Адв. Х.: Нямам такива искания.

Освидетелстваният А.: Нямам искания.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО

СЛЕДСТВИЕ.

Съдът ДОКЛАДВА делото, като разясни фактическите положения и направеното искане.

2

Адв. Х.: Запознат съм с предложението на РП Сливен.

Освидетелстваният Т.А., разпитан по делото КАЗА: В София се занимавам … може да изглеждам някакъв където да прави грабежи, да прави измами. Визиалността ми изглежда такава. Но по принцип си свиря на акордеон от малък. Дядо ми беше много добър музикант. Занимавам се с музика. Отначало като бях малък, нямах тази тръпка, но след това като почина дядо ми, започнах сам да свиря. Свиря за да мога да си изкарвам пари, за да мога да преживявам. Живеех с една болна баба. Тя беше с инсулт от много време. Дясната ú ръка беше свита на юмруче. Беше нервна жена.

Никога не съм я бил. Понякога се шегувах с нея, ама то детска работа. Ама тя пиеше по много кафета и като ú свършат парите, започваше да вика. Някой път имах шанс и ú помагах. Не, че ú помагах, с кой знае какво, ама важното е, че бях при нея. През 2018 г. отидох при сестра ми за един месец, защото се уплаших от едно момче на име Д. Той ме би, хвана ме на една тясна улица, на която живеех и следователят Ц., заради сестра ми, защото отиваше от неговия баща на име Кънчо от спешната помощ, където живее от долу в ъгъла и искаше пари от него. Имало да ú дава две хиляди лева. Той два, три пъти по пазара тук в Котел ме е раздърпал и вика „Ей циганин, ти трябва да дадеш парите“. Той вика „Ти имаше да ми даваш сто лева“. Аз закарах акордеона си един път да ми го поправи.. той един акордеон където струваше няма и шейсет лева. Той иска сто лева. Казах „Като имам възможност ще ги дам“.

Той вика „Ти ядеш и пиеш по два три пъти на ден“. Викам при бате М.

„куцара“, жена му С. даже като получавах пенсия от майка, където са ми отпуснали като сирак ги получавах до осемнадесет годишна възраст и се пишех и няма да я забравя с лошо тази жена. Когато отидох да живея в София, отидох на една автомивка на ломско шосе и видях едно момче и започнахме да си говорим нашите работи и съм си закупил някакви работи, така скришом. Той не беше дилър момчето. Така ми правеше услуга. Друсах се там с нещо и аз не знам, става ми нещо така… Имах някаква енергия и все мислех, че някак ще успея в живота, но сега нямам никаква надежда, защото ме вземат за пълен тарзан.

Съдът: Използваш ли физическа сила да удряш чужди, непознати хора?

Освидетелстваният А.: Аз не мисля да го направя от своя .., въпреки, че 3 имам циганско потекло, никога няма да го направя това от мерак, защото извънземните ме заплашваха. Когато спях в тази стая, пускаха ми змии. Чувах гласът на сестра ми. Той ме биеше като малък. Исках да правя каквото си искам. Чувах на един човек познато име, когато съм се запознавал в Слънчев Бряг в дискотека „Ориндж“ с него. Той изглеждаше като ангел и ми казваше, че след време щял съм да имам много пари и щял съм да стана звезда, щял съм да страдам малко, но щял съм да стана голям човек. Не искам да стана голям човек. Просто искам да живея един нормален живот и аз това не го приемам да съм Божий син, защото за да съм Божий син и да съм срещу дявола, трябва да имам някакви сили, както Бог е имал сили. Ако един възрастен човек падне пред мене, да му стане лошо, щом съм аз победителят на карантината би трябвало да мога да го оправя. Поне тази сила да имам. Но не вярвам и тази сила да имам. Казват, че съм победителят на карантината.

Закарах ме в Ловеч, не ми обръщат внимание. Качих се при началника, казвам, че слушам от август 2020 година, че трябвало съм да стана путка.

Казват ми, че съм бил тяхна кръв, ама не им пука, ще правят каквото искат с мене. Аз не се считам за българин. Аз съм цигански с български характер, но няма значение. Така просто не мисля да спечелят нещо. Разправям за тези гласове, бил съм в една психиатрична болница. Аз заради това съм направил зулуми. Където съм взел условната присъда, са ме заключили на осми март.

Издирваха ме от СДВР и не съм се явил. Пак ги чувах, но все още не мога да повярвам. Може би не мога да разсъждавам като хората. Не вземам никакви лекарства. Аз имам личен лекар - д-р А. в Котел. От 2019 г. не съм бил в Котел. Налагало ми се е да ходя на лекар. Август месец ме бяха пратили в Раднево и от там като са ме пуснали една бургаска линейка ме пусна в Ямбол.

Запознах се с едно момче и то ми даде десетина лева и се прибрах в Котел.

Съдът : Сега нервен ли си? Мислиш ли, че трябва да се полекуваш?

Освидетелстваният А.: Сега съм нервен, не ми се живее. Да ме оставят по-добре да се самоубия. Защото той колкото и да не знам две плюс две, да не знам какво представлява яденето, да нямам понятие от яденето, няма да стане.

Тези гласове, където ги слушам и където така ми говорят, че ще правят каквото поискат и да паднат и сто карантини, и хиляда карантини да паднат, до никъде няма да стигна.

4

В. лице д-р К.:Тошко ти сега чуваш ли пак гласове?

Освидетелстваният А.: Чувам ги.

В. лице: Какво ти говорят?

Освидетелстваният А.: Някакво момиче, била на Бойко Борисов племенница и ми вика „Грозен мангал“. Едната вика „Ти луда ли си ма? Защо така трябва да го правим“. Аз чакам да ме вкарате в затвора и може би ще се държат добре с мен в затвора.

В. лице: Тошко ти трябва да се полекуваш малко. Хубаво е да вземаш лекарства. Хубаво е да отидеш в болница и да се полекуваш малко. Сега ще преценим в коя болница да отидеш.

Прокурорът: През май месец си ударил човек в София. Защо го направи?

Освидетелстваният А. : Този извънземният, въпреки че сестра ми е извънземна, аз го познавам на живо, на хелена ми беше взел акордеона и когато се появи в районното, когато ударих това момче, се е появил с мотора и имам чувството, че той ме съжалява. Вижда, че дори и ако съм Божий син и дори, ако не бях избран от него да имам такава благословия, аз пак щях да съм същото момче. Те ми викат, че се правя на мъж. Не, имам някакъв страх.

Майка Бог да я прости беше със страхова невроза и стоеше по цяла нощ на прозореца и се страхуваше. По морето тя нямаше никога работа с полицията.