Определение № 850 от 01.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Пловдив, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500569 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане от 11.01.2024г постановено по ч. гр. д.

№19271/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, четиринадесети гр. с., в частта с която е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А. И. Т. с ЕГН-********** и Р. П. Г. с ЕГН********** за сумата от 430.33лв, представляваща лихва за забава от 16.10.2021г. до датата на предсрочната изискуемост на 05.09.2023г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление за посочената сума. Претендират се разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

1

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за сумата от 430.33лв, , съдът е приел, че е налице обоснована вероятност клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, допълнителни услуги, да са неравноправни,поради което не могат да бъдат присъдени вземания за обезщетения за забавеното им изплащане, тъй като същите са обусловени от главните задължения за възнаграждение по допълнителни услуги.

Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. И. Т. с ЕГН********** и Р. П. Г. с ЕГН-**********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** , сключен при Общи условия.

В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на посоченото заповедният съд е задължен да извърши проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

В съдържанието на представения към заявлението договор за потребителски кредит № *** е посочено: сума по кредита - 2000 лева; срок на кредита: 24 месеца; ГПР – 48.99%; годишен лихвен процент – 41 %; размер на погасителна вноска – 122.10 лева, дължима сума по кредита – 2 930.37 лева. Посочено е, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги е както следва: „Фаст“ (приоритетно разглеждане) - 600 лева, а „Флекси“ (гъвкав погасителен план) –1 500 лева, като размерът на вноската за тях е 87.50 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Отразено е, че по този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги е 5030.37 лева, а месечната погасителна вноска, съответно - 209.50 лева.

Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“ (съответно приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за промяна на погасителния план), за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“. Последната забрана е императивно уредена в чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко 2 свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и обосновава съмнение за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът се явява недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.

Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че договорения годишният лихвен процент е в размер на 41 %, което от своя страна обосновава самостоятелна вероятност последният да е необосновано завишен по размер, в който случай, съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, уговорката за дължимата по договора лихва за забава би била неравноправна.

С оглед гореизложеното се налага категоричен извод за наличие на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземанията по заявлението, включително лихвата за забава предмет на настоящата жалба.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора разноски на жалбоподателя не се дължат.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11.01.2024г постановено по ч. гр. д.

№19271/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, четиринадесети гр. с., в частта с която е 3 отхвърлено подаденото от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А. И.

Т. с ЕГН-********** и Р. П. Г. с ЕГН-********** за сумата от 430.33лв, представляваща лихва за забава от 16.10.2021г. до датата на предсрочната изискуемост на 05.09.2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4