Решение № 212 от 24.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Г. Цончев при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Гражданско дело № 20231800100743 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно съединени искове от С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Д. Ч.“ № ., на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответникът община Костинброд, БУЛСТАТ .............., със съдебен адрес: гр. Костинброд, ул. „Охрид“ № 1, представлявана от кмета, да бъде осъдена да заплати сумата от 50 000 лева - неимуществени вреди и 4032 лева – имуществени вреди, претърпени от противоправно деяние (бездействие) на служители на общинатa при или по повод на извършваната от тях работа, възложена им от общината – падане, вследствие на спъване в разместени и разбити тротоарни плочки на 06.10.2023 г. около 10.30 часа ул. „Обединена“ в района на № 133, довело до счупване на бедрената шийка, и на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и със законната лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 06.10.2023 г. около 10,30 ч. ищцата се е движела по тротоара на ул. „Обединена“ в гр. Костинброд в посока от ул.

„Братя Миладинови“ към ул. „Дравски бой“; че в района на № 133 се е 1 спънала в разместени и разбити тротоарни плочки, вследствие на което е изгубила равновесие и е паднала на лявата си страна; че в резултат на падането е изпитала внезапна и силна болка в горната част на левия си крак, като движенията на крака били силно ограничени; че мястото с надигнати и разбити плочки не е било обозначено или оградено и не се е очаквало преминаването оттам да крие риск. Твърди се, че непосредствено след инцидента ищцата е била откарана от сина си в „Пирогов“, където след извършен преглед и рентгенография й е била поставена диагноза счупване на бедрената шийка; че ищцата е била настанена в лечебно заведение за оперативна интервенция; че на 09.10.2023 г. е била извършена тотална смяна на тазобедрената става, като в хода на оперативното лечение е била поставена шийка; че след отпадане на нуждата от лекарско наблюдение ищцата е била изписана с препоръки за ХДР, медикаментозно лечение, сваляне на конците след 14 дни, използване на помощни средства (две патерици), профилактика и рехабилитация. Ищцата сочи претърпените физически и душевни травми в резултат на увреждането – силни физически болки и страдания, които продължават и към датата на предявяване на исковата молба – 08.11.2023 г.; трайно затруднение на двигателната функция на долен ляв крайник; битови неудобства и несгоди; необходимост да бъде обслужвана от своите близки; чувство за непълноценност и тежест спрямо близките; безпокойство, тревожност и напрегнатост. Обосновава отговорността на ответника като собственик на пътя. Оценява претърпените неимуществени вреди на 50 000 лв.

Освен това ищцата твърди, че на 12.10.2023 г. е претърпяла и имуществени вреди в размер на 4 032 лв. – 3942 лева за ендопротезиране и 90 лева за медицинско изделие – патерици, във връзка с проведеното лечение, чието репариране също претендира.

Претендира и законната компенсаторна лихва върху главните вземания от датата на увреждането до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Въз основа на подробен анализ на представените с исковата молба доказателства прави извод за недоказаност на исковите претенции. Обосновава, че падането е изцяло резултат от поведението на ищцата – невнимание от нейна страна, респ. прави възражение за 2 съпричиняване на вредите все с оглед поведението на ищцата като пешеходец.

Отрича необходимостта от смяната на тазобедрената става.

Отрича степента на твърдените болки и страдания и тяхното времетраене.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Софийският окръжен съд, намира за установено следното:

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината.

Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.

2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Поради това не е необходимо да бъде установено в процеса на доказване на кои служители е възложена работата.

Следователно, за да възникне

3 обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, при-съща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.

2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

От показанията на свидетеля-очвидец Б. се установява, че през месец октомври 2023 г. се, докато вървял с ищцата (негова майка) в гр. Костинброд по левия тротоар на ул. „Обединена“, който бил в лошо състояние поради разбити плочки, тя се спънала в плочка, която била над нивото на останалите и паднала. Когато й подал ръка, майка му започнала да плаче и казала, че не може да стане, не можела да помръдне от болка. Това наложило свидетелят да вземе личния си автомобил, с който я транспортирал до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.

Видно от листа за преглед на пациент, ищцата постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в 12:46 часа на 06.10.2023 г. и й била поставена диагноза счупване на бедрена шийка, закрито. Отказала болнично лечение.

Видно от епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София в 16.03 часа на същия ден постила в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, като лекарски екип взел решение и провел оперативно лечение чрез ендопротезиране на тазобедрена става, като на 12.10.2023 г. в 10.30 часа била изписана.

От показанията на свид. Б. се установява, че след изписването от билницата майка му се нуждаела от рехабилитатор, който идвал два пъти седмично да раздвижва крака й. Поставяли й инжекции, приемала лекарства, за да се възстанови. В началото била на легло, имала нужда от чужда помощ, 4 поради което била подпомогната от близкия семеен кръг (деца и съпруг).

Подпомага ли я чрез смяна на памперси, къпане, хранене. Приблизително 2 години след инцидента продължава да е с ограничена мобилност, придвижва се с патерици, изпитва болки. Преди инцидента не е имала подобни проблеми.

От представените 2 броя Фактури (№ 1000193125 от 12.10.2023 г. и (№ 1000193126 от 12.10.2023) се установява, че е заплатена сумата от 3942 лева – комплект импланти и 90 лева за медицинско изделие (патерици).

От заключението на СМЕ се установява, че от представените медицински документи следва извод, че ищцата е претърпяла травма в областта на лявата страна на таза, довела до фрактура на лявата бедрена шийка.

Непосредствено след злополуката ищцата е била закарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след преглед и образна диагностика на увреждането е поставена записаната в т. 1 диагноза.

Поради отказ от хоспитализация, пострадалата е била приета още същия ден в УМБАЛ „Св. Анна“ - София за 6 дни. След клинично обсъждане на състоянието е взето решение за смяна на лявата тазобедрена става (ендопротезиране). Следоперативният период е протекъл гладко, не са отбелязани усложнения и същата е изписана с дадени указания за сваляне на конците, да ползва две помощни средства както е указано в клиниката и да продължи с антикоагулантната профилактика още 30 дни.

Избраната операция по ендопротезирането на лявата тазобедрена става е най-добрия метод за бързо възстановяване след фрактура на бедрената шийка, гарантираща и ранно прохождане отначало с патерици, впоследствие и самостоятелно още до края на първия месец.

От медицинска гледна точка има причинна връзка между описаната в ИМ злополука и получената фрактура на шийката лявата бедрена кост при ищцата.

Счупването на бедрената шийка причинява болка с висока интензивност до хоспитализацията в лечебно заведение, където започват да се прилагат болкоуспокояващи медикаменти. След оперативната интервенция наличното преди това счупване практически вече не съществува и болките са минимални, изострящи се инцидентно при раздвижване на крайника от не 5 зарасналите все още меки тъкани около протезата и опъването на конците.

Основната полза от смяната на тазобедрената става е ранната възможност за рехабилитация (още в клиниката преди изписването), пълноценното използване на крайника с протезата и самостоятелното придвижване без помощни средства към края на първия месец от операцията. Такава операция спасява живот от иначе продължителното залежаване и свързаните с това многобройни усложнения за организма, най-малкото връща здравословното състояние на пострадалия до нивото от преди злополуката.

Конкретно при ищцата се е получило второто, а именно възвърнато е здравословното й състояние от преди злополуката.

Ендопротезирането е оперативен метод при който всъщност настъпва пълно излекуване от счупването на бедрената шийка, доколкото веднага след операцията такова няма. Остава да се спазят указанията за след оперативното поведение, особено в дома, в амбулаторни условия, за да може към края на първия месец вече свободно да се придвижва пострадалия без помощни средства и да натоварва умерено засегнатият крайник.

Това са медицинските критерии за възстановяване от ендопротезиране на тазобедрената става, при своевременно лечение и липса на усложнения.

При ищцата не са отбелязани такива локално от протезата - оперативната рана е била спокойна през цялото време, зараствала е първично, крайникът е бил без данни за неврологичен и съдов дефицит. Това което се описва относно бавното възстановяване на ищцата в ИМ: за невъзможност да натоварва крака си въпреки помощните средства, за трудно придвижване, за невъзможност да стои права по-дълго време, за нуждата от чужда помощ от своите близки и пр. не е резултат от неадекватно лечение, нито от неспазване на дадените от клиниката указания. На ЛП се установи нормално зараснала оперативна зона, спокоен оперативен белег и напълно подвижна протеза, т.е няма как описаното в ИМ да се дължи на процесното счупване и последвалото ендопротезиране.

Разпечатката съдържа 42 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07211587-5b86-4082-be45-6ae1973bafae