Определение № 18524 от 30.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18524 гр. София, 30.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110124787 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.389 и сл. ГПК.

А. С. В. е подала искова молба срещу „Некст Баскет“ АД, с която е предявила иск по чл.222, ал.1 КТ за сумата от 4690,74 лева – обезщетение за оставане без работа за период от един месец след прекратяване на трудовия договор със заповед № 069/29.02.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (29.04.2024г.) до окончателното плащане.

С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху „откритите банкови сметки на дружеството“ до размер на предявеното вземане.

След като взе предвид исковата молба и приложените към нея доказателства, по направеното искане за допускане на обезпечение, съдът намира следното:

За допускане на обезпечение предявеният иск следва да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. При непредставяне на убедителни писмени доказателства обезпечение се допуска при условията на гаранция по чл.180 или чл.181 ЗЗД арг.чл.391, ал.1, т.2 ГПК. Гаранция може да се определи и когато са представени убедителни писмени доказателства – арг.чл.391, ал.2 ГПК. Съдът следи и за пречки по чл.393 ГПК.

Уважаването на искането за допускане на обезпечение се обуславя и от надлежно посочване на обезпечителната мярка.

В случая предложената обезпечителна мярка не е надлежно конкретизирана. В молбата за допускане на обезпечение чрез запор върху вземания по банкови сметки на ответника не са посочени конкретни банки – трети задължени лица (чл.507, ал.2 и чл.3 ГПК), при които върху открити сметки с титуляр ответникът се иска да се наложи наложи запорът. Не е необходимо, разбира се, посочване на конкретни банкови сметки, но за да е надлежно направено искането за запор върху вземания по банкови сметки и за да може да се наложи исканата обезпечителна мярка, следва да бъдат посочени банките като трети задължени лица по налагането на запора – арг. чл.400, ал.1, вр.507, ал.1 и чл.508 ГПК, на които съдебният изпълнител следва да изпрати запорните съобщения. Поради ненадлежно конкретизиране на обезпечителна мярка молбата за допускане на обезпечение на предявения иск е неоснователна и следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искане за обезпечение на предявен иск от А. С. В. срещу „Некст Баскет“ АД по чл.222, ал.1 КТ за сумата от 4690,74 лева – обезщетение за оставане без работа за период от един месец след прекратяване на трудовия договор със заповед № 069/29.02.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (29.04.2024г.) до окончателното плащане, чрез налагане на запор върху „откритите банкови сметки“ на ответника до размер на предявеното вземане.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2