Решение № 260439 от 01.12.2025, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София,

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ:

Станимира И.

Марина Гюрова при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3744 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 33611/ 2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав, е прекратено като недопустимо производството по предявения от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.14 /арбитражна клауза/ от Общите условия към Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- поради липса на съгласие /чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД/; отхвърлен е като неоснователен предявеният от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- поради липса на съгласие /чл.26, ал.2, пр. ЗЗД/; отхвърлен е като неоснователен предявеният от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- поради противоречие със закона /чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК/; отхвърлен е като неоснователен предявеният от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН**********/ срещу „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.12.4 /клауза за неустойка/ от Общите условия към Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г. като неравноправна /чл.146, ал.1 ЗЗП/ и като накърняваща добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД/; оставен е без разглеждане предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ срещу Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й.

/ЕГН **********/ евентуално съединен насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 вр. чл.34 ЗЗД за връщане на сумата 2 700.36 лв., представляваща неизплатена част от главницата по Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г., ведно със законната лихва. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищците Д.И. и Г.Й. са осъдени да заплатят на ответника „П.К.Б.“ ЕООД сумата 408.01 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Д.С.И. И Г.Т.Й. /ищци по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявените от тях установителни искове, с искане да бъде постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за признаване недействителността на процесния договор за потребителски кредит- в неговата цялост, евентуално и на посочената по- горе договорна клауза на чл.12.4 от Общите условия към договора, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „П.К.Б.“

ЕООД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са при условията на евентуалност установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД; чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от

СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените от Д.И. и Г.Й. установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. В останалата обжалвана от ищците част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че на 30.05.2014 г. между ищцата Д.С.И. и ответника „П.К.Б.“ ЕООД бил сключен договор за паричен заем /чл.240 ЗЗД/ под № *********/ 30.05.2014 г., регламентиран от Закона за потребителския кредит /ЗПК- в сила от 12.05.2010 г./, сключен при общи условия. По силата на този договор ответникът „П.К.Б.“ ЕООД предоставил възмездно в заем на ищцата Д.И. сумата 4 000 лв., а последната се задължила да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва от 46.81 % годишно, или общо 8 909.28 лв., на 48 равни месечни вноски от по 185.61 лв. всяка, платими на 2- рия ден от месеца, като падежът на първата погасителна вноска е определен на 2.07.2014 г., съответно падежът на последната- на 2.06.2018 г. Като солидарен длъжник по договора се е задължил и ищецът Г.Т.Й., подписал същия.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че главният иск за прогласяване нищожността на процесния кредитен договор- поради липса на съгласие, е неоснователен. Представеният като доказателство по делото договор с дата 30.05.2014 г. е подписан от посочените в него кредитополучател- Д.И., и солидарен длъжник- П. Й., като автентичността му не е оспорена от ищците. Твърденията им, че не са се съгласили с посочените в договора срок на кредита от 48 месеца, размер на месечните вноски от 185.61 лв., годишен лихвен процент от 46.81 % и ГПР от 58.28 % не са подкрепени със съответни доказателства. Липсва основание за приемането на извод, че двамата са подписали празна бланка, след което ответникът едностранно е определил размера на кредита, размера на лихвата, на вноските и на ГПР, както и срока за погасяване на задълженията.

Основателен е евентуалният иск на И. и Й. за прогласяване нищожността на договора- поради противоречие със закона /чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД/:

Валидността на договора следва да бъде преценена съобразно действащата към датата на сключването му на 30.05.2014 г. правна уредба.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК- в сила от 12.05.2010 г./- в приложимата редакция- с изм. ДВ- бр.30 от 26.03.2013 г., когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора, а според чл.11, ал.1, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването му- т.7; стоката или услугата и нейната цена в брой- когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит- т.8; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти- т.9; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин- т.10; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването- т.11; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит- т.12; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден-т.20.

Визираните в чл.22 ЗПК разпоредби на чл.12, ал.1 ЗПК /в приложимата редакция/ касаят сключването на договор за потребителски кредит, предоставен под формата на овърдрафт, но в настоящия случай, независимо от твърденията на ответника /писмен отговор на исковата молба/, не се установява да се касае за такъв договор или револвиращ договор между страните, поради което и приложимостта им в настоящия случай не следва да бъде преценявана. Никъде в представения от страните договор от 30.05.2014 г. не е посочено, че се касае за овърдрафт, нито са ангажирани доказателства за имащи такъв характер насрещни задължения помежду им.

Неприложима при преценка валидността на процесния кредитен договор, както правилно е приел първоинстанционният съд, е нормата на чл.10, ал.1 ЗПК- в редакцията й с измененията от 23.07.2014 г., приети със ЗИДЗПК- обн.ДВ- бр.35 от 22.04.2014 г.

/в сила от 23.07.2014 г./, според която „договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора“, тъй като същата няма обратно действие- § 13 ПЗР на ЗПК. Към датата на сключване на процесния договор- 30.05.2014 г., нормата на чл.10, ал.1 ЗПК е имала следното нормативно съдържание: договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора; кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Обстоятелството, че в заключителната част на приложения бланков договор има клаузи с шрифт, различен /по- малък/ от шрифта на същественото договорно съдържание, не рефлектира върху извода за валидността му, тъй като такова нормативно изискване към 30.05.2014 г. не е съществувало.

Размерът на кредита е посочен като цифрово изражение, а именно „4 000“, като при тълкуване волята на страните по реда на чл.20 ЗЗД правилно е прието, че се касае за даване в заем на сумата 4 000 лв., т.е. в националната парична единица-съгласно чл.24 ЗБНБ, каквито са и непротиворечивите изявления на страните по делото. Същевременно не е спорно по делото, че сумата 4 000 лв. е преведена по сметка на ищцата И. и това плащане е прието от нея, което е аргумент в подкрепа на горния извод.

Неспазването на предвиденото в чл.5, ал.1 и ал.2 ЗПК изискване за предоставянето на преддоговорна информация и европейски формуляр от страна на кредитодателя, дори да е налице такова, не води до недействителност на договора съгласно чл.20- чл.22 ЗПК, а до ангажиране административно- наказателната отговорност на виновното дължностно лице и на кредитодателя като юридическо лице /чл.45 ЗПК/. Освен това според събраните по делото доказателства ответникът- кредитодател е предоставил на ищцата-кредитополучател дължимата преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр- съгласно Приложение № 2 към ЗПК, представен като доказателство с писмения отговор по чл.131 ГПК, който при това е подписан от ищцата и това обстоятелство не е оспорено от нея в процеса.