Определение № 3850 от 01.04.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3850

Пловдив, 01.04.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XXVII Състав, в закрито заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР КАСАБОВ като разгледа докладваното от съдията Петър Касабов административно дело № 755/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Основното производството е образувано по жалба на Д. Ж. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], [жк], чрез адвокат М. М., срещу заповед № [Наименование]/*** г. на младши автоконтрольор в Районно управление - Първомай при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област], с която спрямо оспорващия на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ вр. чл. 140, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Субсидиарното производство по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК е във връзка с искане от жалбоподателя съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт. Искането е основано на твърдението за риск от настъпване на значителни и трудно поправими вреди за оспорващия. Представа докзателства, че има две малолетни деца. Сочи, че опитът му кати водач на МПС дава гаранция за безопасно и свовеременно предвижване на семейството за нуждите на лечението на едно от децата му в [населено място]. Твърди, че за него се създават и значителни трудности да се предвижва до работното си място. В подкрепа на това пресдставя трудов договор, от който се установява, че мястото му на работа съвпада с мастото, в което живее - [населено място].

Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП и съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон оспорването не спира нейното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Правомощието по чл. 171, т. 1 от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението. Иначе казано, в случая предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.

Допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционално накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл.172, ал. 6 от ЗДвП, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В случая жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителна и трудно поправима вреда, която се изразява в затруднение за пътуване до месторабота му, находяща се в [населено място]. Изпълнението на заповедта препятствало и ползването на автомобила от жалбоподателя с цел транспортиране на малолетното му дете до здравни заведения в [населено място].

Спирането на допуснатото по силата на чл.172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение, единствено на основание типичните за превантивната мярка последици, би означавало интересите на водача – уличен в противоправно поведение, самоцелно да бъдат поставени над обществените като се приеме, че нуждата му от полазване на лично превозно средство е над нуждата да бъде гарантиран животът и здравето на останалите участници в движението. Такъв подход несъмнено ще лиши от ефективност защитата на особено важните държавни и обществени интереси и ще прегради постигането на преследваната от закона цел. Нормална и целена последица от мярката е преграждането на възможността провинилият се водач да управлява МПС. В подобна ситуация организацията на транспортните нужди на водача и семейството му не би се различавала съществено от тази на семействата без правоспособни водачи, за чиито нужди е налице както градски и междуградски обществен транспорт, така и таксиметров превоз. Несъстоятелна е тезата, че ползването на посочените способи за транспорт и загубата на време ще нанесат на жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда. Промяната в организацията на транспортните нужди на водача би могла да доведе до неудобства, но тяхната интензивност в очертаната фактическа обстановка по никакъв начин не може да обоснове нуждата от защита на личният му интерес пред обществения.

Дори да се даде доверие на твърдението на жалбоподателя, че ще понесе вреди от предварителното изпълнение на заповедта, които не се доказват нито по вид, нито по размер, то тези вреди ще са типични и производни от постигане целите на административната принуда. Тези вреди в случая не може да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена (в този смисъл определение № *** на ВАС по адм. д. № 11729/2025 г., [Наименование]о.).

Не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради "нови обстоятелства" в съответствие с изискването на чл. 166, ал. 2 АПК.

По тези съображения съдът намира, че в случая не се доказва нито реалният риск за настъпване на вреда, нито значителният и непоправимият й характер като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Тоест не се доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната сфера на жалбоподателя.

Ето защо, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Ж. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], [жк], чрез адвокат М. М., за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № [Наименование]/***. на младши автоконтрольор в Районно управление - Първомай при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на [държава] в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

Съдия: