Решение № 3416 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3416 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100500739 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 73610 от 16.04.2020г., постановено по гр. д. № 37804 по описа за 2018 г. на СРС, 118 състав, е признато за установено по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, че Л.А. Л. с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, сумата 1031,73 лева, от които 39,59 лева за дялово разпределение, за доставена от дружеството топлинна енергия до апартамент № 60, в гр. София, ж.к. ****, аб. № 267624 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 01.12.2017г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.01.2018 г. по ч. гр. д. № 84724/2017 г. по описа на СРС, 118 състав, като е отхвърлен искът за главница за разликата над сумата от 1031,73 лева до пълния предявен размер от 1556,88 лева, както и изцяло искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава в размер на 191, 43 лева, от които 6,82 лева върху вземането за дялово разпределение, начислена за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г.

С решението е осъден ответникът Л.А. Л. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 50,14 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 84724/2017 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 149,25 лева – съдебни разноски за исковото производство съразмерно с уважената част от 1 исковете.

С решението е осъден ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на С.С.С. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 170,21 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д.

№ 60693/2018г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 234,46 лева – съдебни разноски за исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за главница за разликата над сумата от 1031,73 лева до пълния предявен размер от 1556,88 лева, както и изцяло искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава в размер на 191, 43 лева, от които 6,82 лева върху вземането за дялово разпределение, начислена за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г., в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, който го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

С Определение № 20157976 от 15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 37804 по описа за 2018 г. на СРС, 118 състав са конституирани на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалия Л.А. Л. с ЕГН ********** неговите наследници А. Л. Л. с ЕГН ********** и Ж. Л. Л. с ЕГН ********** в качеството на ответници по делото. На конституираните лица е връчен препис от определението за конституиране, от постановеното по делото решение и от подадената от ищеца въззивна жалба.

Въззиваемата страна по жалбата на ищеца – Ж. Л. Л. с ЕГН **********, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ищеца – А. Л. Л. с ЕГН **********, не е подал писмен отговор.

Трето лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 2 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно като постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела, като не се констатират пороци, обуславящи извод за нищожност на съдебния акт.

Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Л.А. Л. с ЕГН **********, искове е влязло в сила като необжалвано.

Решението обаче е недопустимо в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен искът за главница за разликата над сумата от 1031,73 лева до пълния предявен размер от 1556,88 лева, както и изцяло искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава в размер на 191, 43 лева, от които 6,82 лева върху вземането за дялово разпределение, начислена за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г., тъй като ответникът е починал след образуване на първоинстанционното производство, но преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, т. е. решението е постановено спрямо неправосубектна страна.

Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни в исковото производство е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Тя има значение за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. С оглед на това при смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници и по този начин да обезпечи тяхното по нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 ГПК, да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона.

В случай на смърт на ответника, съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК съдът следва да изпрати на ищеца съобщение с указания последният да посочи в 6 месечен срок от връчване на съобщението наследниците на починалия ответник и техните адреси и да представи доказателства за това.

В случаите, когато страната е починала след приключване на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът следва първо да постанови решението си и едва след това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл.

230 ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните правоприемници, с оглед изричната разпоредба на чл. 229, 3 ал. 2, изр. 2 ГПК същото е процесуално допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия - да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса - в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене, предвид нормата на чл. 149, ал. 1 ГПК.

Във всички останали случаи - когато страната е починала в хода на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството, независимо от причините за това, включително и когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, какъвто е и настоящият случай, съдебното решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. При обжалване пред погорната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване в обжалваната част, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните правоприемници. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 10/27.03.2018 г. по гр. д. № 1222/2017 г. по описа на ВКС, І г. о.; решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. по описа на ВКС, ІV г. о.; решение № 196/22.11.2013 г. по гр. д. № 957/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 10/04.02.2020 г. по гр. д. № 884/2019 г. по описа на ВКС, II г. о. и др, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В разглеждания случая от служебно извършената справка от НБД „Население” се установява, че ответникът Л.А. Л. с ЕГН ********** е починал на 28.01.2019 г. в гр. София, за което е издаден Акт за смърт № 0049 от 28.01.2019 г., като е оставил за свои наследници по закон А. Л. Л. с ЕГН ********** – син и Ж. Л. Л. с ЕГН ********** – дъщеря.

Последното съдебно заседание по първоинстанционното гр. д. № 37804 по описа за 2018 г. на СРС, 118 състав, е проведено на 17.09.2019 г. В това съдебно заседание съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания, след което на 16.04.2020 г. е постановено и обжалваното решение.

С Определение № 20157976 от 15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 37804 по описа за 2018 г. на СРС, 118 състав са конституирани на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалия Л.А. Л. с ЕГН ********** неговите наследници А. Л. Л. с ЕГН ********** и Ж. Л. Л. с ЕГН ********** и е постановено препис от решението от 16.04.2020 г. да се връчи на последните.

От посочените доказателства се установява, че ответникът по делото Л.А. Л. с ЕГН ********** е починал преди даване ход на устните състезания пред първоинстанционния съд. Наследниците му по закон не са били конституирани в производството пред СРС и решението по гр. д. № 37804 по описа за 2018 г. на СРС, 118 състав е постановено по отношение на починалия 4 ответник - Л.А. Л.. Със смъртта на ответника същият е престанал да бъде страна в исковото производство и съществуващото до този момент процесуално правоотношение е било прекратено. Обжалваното съдебно решение е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на починала (ненадлежна) страна, поради което следва да бъде обезсилено в обжалваната част на основание чл. 270, ал. 3 ГПК вкл. в частта, с която ищецът е осъден на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част, с участието на наследниците на починалия ответник.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото и липсата на произнасяне по съществото на спора, въззивният съд не дължи произнасяне и по исканията за присъждане на разноски в настоящото производство, които следва да бъдат съобразени, респективно присъдени, при новото разглеждане на делото от СРС.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 73610 от 16.04.2020г., постановено по гр. д.

№ 37804 по описа за 2018 г. на СРС, 118 състав, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът за признаване на установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л.А. Л. с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, сумата за разликата над сумата от 1031,73 лева до пълния предявен размер от 1556,88 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия и цена на услугата за дялово разпределение за апартамент № 60, в гр. София, ж.к. ****, аб. № 267624 и В ЧАСТТА , с която е отхвърлен изцяло искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава в размер на 191, 43 лева, от които 6,82 лева върху вземането за дялово разпределение, начислена за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г., както и В ЧАСТТА , с която е осъден „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал.

Разпечатката съдържа 40 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/071eaaa6-f5d9-4c65-a266-91c79812e495