Решение № 1531 от 22.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502955 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 294,ал.1 от ГПК след отмяна с решение № 623 от 24.10.2024 г. на ВКС, III г.о. по гр.д.№ 322/2024 г. на решение № 983 от дата 17.07.2023 г. на САС по гр.д.№ 1272/2023 г., обезсилващо решение № 263252 от 4.11.2022 г. на СГС I – 3 състав по гр.д.№ 3530/2019 г. в частта на произнасянето по иска по член 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ на Б. А. А., починал на 4.06.2023 г. по време на първото въззивно разглеждане и заместен на основание член 227 от ГПК от неговите наследници: С. Б. А. и малолетния С. Б. А., срещу Прокуратурата на Република България за вземане в размер на 72 835 лева - обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение, чрез уважаването му до размера от 50 000 лева и отхвърлянето му за съответната горница и в частта на произнасянето по иска за лихва за забава върху същото вземане за периода 14.10.2025 г. до 14.03.2016 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд .

В о.с.з. адвокат В. – общ пълномощник на въззивниците – ищци: С. Б. А. и малолетният С. Б. А., действащ чрез своята майка и законен представител М.

Н. В.,изразява становище, че тяхната въззивна жалба е основателна и налага 1 отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетение, съобразено с продължилото над 3 години наказателно производство и че обжалваното от ответника решение следва да бъде потвърдено .

В о.с.з. прокурорът в САП П. изразява становище, че въззивната жалба на ответника – Прокуратурата на Република България- e основателна и налага намаляване на присъдената сума до размера на 15 000 лева, на колкото възлиза справедливото обезщетение и че въззивната жалба на насрещната страна е изцяло неоснователна .

Обжалваното решение е постановено по искова молба с вх.№ 34904/ 14.03.2019 г., уточнена с молби с вх.№ 317890/17.05.2021 г. и с вх.№ 283016/27.04.2022 г. ( по регистратурата на СГС , на л.97 -98 от делото на СГС),с които наследодателят Б. А. А. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание член 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата в размер на 72 835 лева - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство № 40/2012 г. на сектор БОПВидин в извършване на престъпления по член 242,ал.2 от НК и член 354а,ал.2 от НК във връзка с член 354а, ал.1 от НК и член 20,ал.2 от НК, по което е оправдан след триинстанционно разглеждане на делото и една постановена от първоинстанционния ОС – Видин на 22.04.2014 г. осъдителна присъда с окончателен акт на 14.10.2015 г. и от незаконно наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ в периода 22.11.2012 г. - 28.03.2013 г.;

„домашен арест“ в периода 28.03.2013 г.– 25.09.2013 г. ; „ парична гаранция“ от 1 500 лева в периода 25.09.2013 г.- 11.03.2015 г. и мярка „забрана за напускане на пределите на страната“ в периода 26.09. 2013 г. – 14.10.2015 г.

Основание на иска са твърдените факти за : преживяването на стрес, чувства на емоционална нестабилност и несигурност, унижение и срам, страх от несправедливо осъждане, притеснения за собствения живот, бъдещето на семейството и материалната му обезпеченост, причинени от обвинението невъзможност за упражняване на правото на труд, затруднения в трудовата дейност – ремонт на МПС, раздяла с тогавашната партньорка М. В., с която все пак според намерението им са се сдобили с общо дете много време след оправдателната присъда; загуба на контакт с голямата дъщеря , която живеела в Австрия и отдръпване от ищеца на всички приятели. Ищецът претендира присъждане с молбата от 27.04.2022 г. законна лихва, считано от 14.10.2015 г. ( 2 вместо в конкретно посочен размер и за конкретно посочен период , както е по исковата молба ) .

Ответникът – Прокуратурата на Република България - е оспорил иска с възражения, че мярката „забрана за напускане на пределите на страната“ е наложена от първоинстанционния наказателен съд ; продължителността на досъдебната фаза е само 6 месеца, забавянето в разглеждането на делото е станало в съдебната му фаза и е обусловено от събирането на голям по обем доказателствен материал и конституирането на още един обвиняем/ подсъдим; ищецът не е търпял в причинна връзка с повдигнатите обвинения страдания и негативни изживявания; вземането за лихви е погасено по давност за период от над 3 години спрямо подаването на исковата молба – становище с вх.№ 2 88800/31.05.2022 г.

При вярна квалификация на иска по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно преследване, в т.ч. от незаконно приложени мерки за неотклонение и принуда , СГС е приел за осъществен фактическият състав, от който е породено вземането на ищеца.

При определяне на обезщетението СГС е съобразил общата продължителност на наказателния процес от две години и единадесет месеца, по – високата тежест на престъпленията – квалифицирана контрабанда на високорисково наркотично вещество ( 5 810,09 грама амфетамин на стойност 174 302,70 лева ) и държането му с цел разпространение с оглед наказуемостта им с наказания : лишаване от свобода от 3 години до 15 години и от 3 години до 12 години и глоба от 10 000 лева до 100 000 лева / респ. 50 000 лева ; продължителността на мерките за принуда : задържане под стража за срок от 4 месеца и домашен арест за срок от 6 месеца и на другата мярка - забрана за напускане на страната за срок от почти две години. Приел въз основа на показанията на единствения разпитан по делото свидетел – съсед, че у ищеца настъпила промяна – състарил се, станал необщителен, „ скучен чичка“ по думите на децата от блока ; обеднял до степен да не може да заплаща разходите за поддържката на блока и потреблението на електрическата енергия ; напуснала го жената, с която живеел на съпружески начала и прекъснал връзката си с дъщерята С..

СГС заключил, че Прокуратурата отговаря за посочените вреди , които ищецът претърпял в двете фази на наказателното производство, тъй като е повдигнала и поддържала обвинението, те надхвърлят обичайните в подобни ситуации 3 неимуществени вреди; справедливото обезщетение за тях възлиза на 50 000 лева и възражението за погасяване по давност на част от вземането на лихви е неоснователно .

Според трайната и последователна практика на ВКС конкретното обезщетение на неимуществените вреди при деликт по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ се определя от съда по справедливост съгласно член 52 от ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти – колко и какви процесуални действия са били предприети спрямо обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, постановените неблагоприятни за ищеца съдебни актове . При определяне на дължимото обезщетение са от значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен и професионален план , включително степента на засягане на достойнството и авторитета му в обществото, както и обществено – икономическите условия в страната.

Няма оправдание в доказателствата констатация, че обвинението засегнало сериозно личните отношения на ищеца с партньорката му и с пълнолетната му дъщеря С.. От партньорката М. В. ищецът има дете С., заченато и родено на 1.09.2015 г. преди постановяването на 14.10.2015 г. от касационната инстанция на окончателния акт. Както е посочено в исковата молба, с неговото раждане двамата осъществили намерението си да имат общо дете и следователно раздялата им съвпаднала с търпенето на мерките за неотклонение и не е била нито продължителна, нито трайна . Както отново е посочено в исковата молба, голямата дъщеря на ищеца - С. , родена в 1996 г., е живяла в Австрия в релевантния период и свидетелят Х. Ц. е посочил, че не знае защо отношенията между ищеца и дъщерята били прекъснати.

Следователно причинна връзка между загубата на контакт между дъщерята и родители и обвинението не е установена с категоричност . По делото няма доказателства ищецът да е бил трудово зает, в т.ч. с дейност по ремонт на МПС, преди повдигането на обвинението . Ето защо не може да се приеме, че оставането на ищеца без работи и доходи по време на наказателното производство е по причина на обвинението. Няма доказателства обвинението да е довело до уронване на авторитета му сред съседи, познати и приятели.

4

Наказателното производство е провеждано по отношение на двама обвиняеми/ подсъдими. С оглед фактическата и правна сложност и осъщественото триинстанционно разглеждане делото е приключило в разумен тригодишен срок , от който ищецът бил с най - тежките мерки за неотклонение за срок от 10 месеца и с мярката „ забрана за напускане на пределите на страната“ за срок от 2 години. Срещу него е постановена от първоинстанционния съд една осъдителна присъда – с налагане на общо наказание – лишаване от свобода за срок от 11 години и глоба в размер на 100 000 лева , като последващите актове от въззивната и касационната проверка са били благоприятни за ищеца . Но чистото съдебно минало на ищеца, тежестта на обвинението в извършване на две тежки умишлени престъпления, прилагането на двете най – тежки мерки за процесуална принуда в рамките на шест месеца и на мярката – забрана да напускане пределите на страната в рамките на две години, постановяването на осъдителна присъда от първоинстанционния съд и отражението на наказателното преследване върху живота на ищеца – между 46 –тата и 49 – тата му година в личен план следва да се оценят като факти, които сочат по – сериозно засягане на неимуществената сфера на ищеца . Независимо от това при съобразяване на всички обуславящи вредите обстоятелства, в т.ч. обществено – икономическите условия в страната към края на 2015 г., САС намира,че прилагането на законовия критерий по член 52 от ЗЗД, оправдава присъждането на обезщетение в значително по- нисък от определения от СГС размер, а именно 15 000 лева . С оглед изложеното обжалваното решение следва по жалбата на ответника да се потвърди в частта относно уважаването на иска до този размер и да се отмени в частта относно уважаването му за горницата над 15 000 лева до 50 000 лева и да се постанови нов акт по същество за отхвърлянето му в същата част . Въззивната жалба на ищците е изцяло неоснователна и налага потвърждаване на решението относно отхвърляне на иска за горницата над 50 000 лева до 72 835 лева . Неправилно съдът е преценил, че възражението за погасяване по давност на вземането за законна лихва е неоснователно. Покрити от давността са изтеклите в част от претендирания период - 14.10.2015 г. – 13.03.2016 г. законни лихви и такива следва да се присъдят само за предшестващите подаването на исковата молба три години или считано от 14.03.2016 г.

При променения изход от спора пълномощникът – адвокат В. Д. – В., 5 осъществила защитата на ищеца А. и процесуалните му правоприемници безвъзмездно при условията на член 38,ал.2 от ЗА, има право на адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно член 7,ал.2,т.4 от НВАР ( изм. заглавие в ред. от Дв,бр.68 /2020 г. ) , действало към сключване на договора за правна защита и съдействие от 12.05.2021 г. и съразмерно на уважената част от иска в размер, по – нисък размер от определения от СГС по реда на член 248 от ГПК от 2 030 лева, а именно 418 лева и за всяко от инстанционните производства – касационно и двете въззивни – в размер от по 559 лева или в общ размер от 1 677 лева ( 3 х 559 лева ) .

Воден от горните съображения, САС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 263252 от 4.11.2022 г. на СГС I – 3 състав по гр.д.№ 3530/2019 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. А. А., починал на дата 4.06.2023 г. обезщетение за неимуществени вреди в размера на горницата над 15 000 лева до 50 000 лева и законна лихва, считано от 14.10.2015 г. до 13.03.2016 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :