Решение № 355 от 12.11.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Ямбол, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. Ст. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20212330100941 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от Д. К. К. против „Диагностично – консултативен антиейджинг и реджувенейшън център ХИЛ КЛИНИК“ – гр. С., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 8 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.11.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищецът посочва, че решил да си направи вазектомия, т.к. със съпругата му имали три деца и не планирали друга бременност. През месец септември 2019 год., след проучване посетил д-р Г. Г. *** при ответника. Бил записан на процедура, която била извършена на 13.11.2019 год. След операцията му било обяснено, че същата е успешна, препоръчали му контролен преглед и заплатил сумата от 1500 лв. На 10.02.2020 год. ищецът направил спермален анализ, предоставил до на д-р Г., който без да го погледне му обяснил, че интервенцията е била успешна. В края на м. февруари съпругата му го уведомила, че е бременна. Т.к. ищецът не повярвал се стигнало до влошаване на взаимоотношенията им, фактическа раздяла, желание за аборт, т.к. ищецът смятал, че детето не е негово. В края на м. август ищецът посетил личния си лекар, който го изпратил на изследвания, след което го уведомил, че може да има деца и според него операцията е извършена некачествено. В края на ноември 2020 год. ищецът посетил д-р Г., който му заявил, че не може да се направи нищо друго освен операцията да се повтори. В настоящия случай извършилия операцията лекар бил в ТПО с ответника, а с поведението си същият нарушил нормите на чл. 81,ал.2, т. 1 и чл. 86, т.3 от ЗЗ, като не предоставил качествена медицинска помощ. В резултат на това на ищеца били причинени имуществени вреди в размер на 1500 лв. – цената на извършената интервенция и неимуществени вреди – болки и страдания, които ищецът оценява на сумата от 8 500 лв.

1

Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.

Отговор не е депозиран.

В с.з. исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител.

Ответникът оспорва исковете, чрез процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на 13.11.2019 год. ищецът е постъпил в ответната клиника за осъществяване по негово желание на манипулация – вазектомия, не спорят, че същата е извършена от д-р Г. Г., лекар който се намира в ТПО с ответника /трудов договор от 01.07.2009 год./ , както и че е изписан на същата дата.

Ответникът не е оспорил твърдението, включително е представил доказателства – копие от фискален бон, че за извършената вазектомия ищецът е заплатил сумата от 1500 лв.

Не е спорен още фактът, че ищецът е баща на детето А. Д. К., род. на 04.11.2020 год.

По искане на ищеца ответникът е представил пълен оперативен протокол , в който се съдържат – епикриза от 13.11.2019 год., оперативен протокол № ***/13.11.2019 год.. изследване за определяне на кръвна група към дата 13.11.2019 год., протокол за състояние след операцията, предоперативна епикриза от 13.11.2019 год. , декларация за информирано съгласие от 13.11.2019 год. , с която ищецът е декларирал, че е бил запознат с естеството, рисковете и резултата от предлаганата медицинска процедура, както и възможните терапевтични алтернативи на разбираем език, че е наясно че операцията се извършва под анестезия, че е наясно, че могат да настъпят усложнения, включително при неспазване на терапевтичния режим. На същата дата ищецът е декларирал, че по негово искане е била проведена процедура – вазектомия, на която се е подложил доброволно, както и че манипулацията е била извършена успешно, удовлетворен е и няма никакви претенции и забележки към лекуващия лекар.

Приета е и декларация за информирано съгласие относно диагностично – терапевтични процедури от 13.11.2019 год. , подписана от лекуващия лекар и от ищеца, с която последният е декларирал, че е бил запознат с правата си, с възможните рискове и опасности от процедурата, която е избрал, включително за това, че не може да получи пълна гаранция за резултата от лечението. Приета е и лабораторна карта № ***, също подписана от ищеца.

Прието е още искане за хистологично изследване №***, както и резултат от 24.11.2019 год., в който е описано, че за изследването е изпратен материал от вазектомия – ляв и десен дуктус деференс, без патологични промени.

За установяване твърденията си ищецът е представил резултат от спермален анализ от 10.02.2020 год. ; спермален анализ от 13.08.2020 год., спермален анализ от 09.11.2020 год.

Горните доказателства са били предмет на назначената и приета по делото СМЕ, изготвена от вещо лице – ***, което посочва, че описаният в оперативния протокол метод е като при класическа вазектомия, при която се прави разрез под местна упойка, виждат се семепроводите, които се прерязват и се отстранява част от 1-3 см и в двата края се привързват, като някои автори пришиват края, а други коагулират с иглен 2 електрод. Съществува и т.нар. вазектомия без скалпел, при която след местна анестезия се използва специален уред, с който кожата се пробожда, след това се разпъва и така семепроводът може да се види и хване. И при този метод сперматичия канал се прекъсва и се отстранява 1-3 см. участък от него. При класическата вазектомия се налага поставяне на шевове, докато при тази без скалпел кожата расте заедно след операцията. И в двата случая се поставя превръзка. От приложените по делото доказателства не ставало ясно кой от двата вида вазектомия е извършен, т.к. са описани два различни вида анестезия, като при изслушването си вещото лице посочва, че е възможно да е допусната и техническа грешка, т.к. в оперативния протокол липсвало име на анестезиолог. Целта и на двата вида вазектомия е да се създаде запушване на семепровода, така че сперматозоидите да не бъдат част от спермата, т.е. тя остава същото количество, но в нея не се съдържат сперматозоиди. Относно резултатите от 10.02.2020 год. показват наличие на сперматозоиди, по голяма част с нарушена морфология. Същият е резултата от изследванията на 13.08.2020 год.Спермограмата от 09.11.2020 год. показва, че количеството сперматозоиди в еякулата е значително намалено. Според вещото лице с увеличаване на времето от операцията показателите на спермограмата се подобряват, а не би трябвало изобщо да има сперматозоиди в еякулата.По-нататък в експертизата вещото лице описва изложената от ищеца в исковата молба хронология за извършвани контролни прегледи при д-р Г.. В заключение цитира медицинска литература, според която вазектомията без скалпел е изключително ефективна. По-малко от 1 на 100 жени, чиито партньори са си правили вазектомия без скалпел ще забременеят всяка година. Процедурата не е 100 % гарантирана за ефективна. Дори и да бъде извършена перфектно може да възникне възможност за реканализиация, т.е. сперматозоидите да намерят път през блокираните краища на семепровода. Реканализацията обикновено се случва през първите 2-3 месеца от процедурата, но е възможно да възникне и години след процедурата.

При изслушването си в с.з. вещото лице и след запознаване с приетото по искане на двете страни с цел изясняване фактическата страна на спора писмено доказателство – фиш за хистологично изследване , посочва че оперативния протокол е правилен като единствената грешка е във вида на анестезията. Подходът при двата вида вазектомия е само във вида на проникването до дуктус деференс, като и при двата метода се прекъсва, реже се по 1 см. Манипулацията по протокола е направена. Според вещото лице медицинската практика е спазена по правилата.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. К.а – съпруга на ищеца посочва, че през септември 2019 год. решили със съпруга си да посетят клиниката, за да се запознаят с обстановката и протичането на процедурата, защото не искали да имат повече деца. Искали да си направи вазектомия. На 04.11.2019 год. отишли на първичен преглед при д-р Г. и тогава назначил час за самата операция на 13.11.2019 год. Свидетелката придружила съпруга си, той се забавил 2-3 часа.

Докторът му бил казал, че трябва да минат 3 месеца или 30 полови акта с предпазни мерки, за да се изчистят каналите и след това пак да отиде на преглед. Минали три месеца, спазвали всички мерки и посетили доктора около 10- 11 февруари 2020 год.

Пак бил направен преглед и спермограма.Тогава докторът бил казал на ищеца, че всичко е наред и няма проблеми и може да бъде спокоен. На 01.04.2002 год. свидетелката разбрала, че е бременна, като докторът и обяснил, че е бременна от 22-24 февруари. Съпругът й го приел малко бурно, започнали скандали, започнал да я обижда, смятал, че му е изневерила, т.к. не можел да има деца.След известно време я напуснал, като се виждали само по повод на децата. Когато се виждали винаги имало 3 скандали, кавги, като ищецът дори искал да направи аборт. През август 2020 год. ищецът се обадил на свидетелката, че е претърпял злополука. Тя го придружила за превръзки и шевове.Личния му лекар му препоръчал да отиде на ортопед в С. и свидетелката го придружила, защото не можел да шофира. След дълги молби посетили „Хил Клиник“ Ищецът влязъл, а свидетелката изчакала навън. Д- р Г. му направил преглед и следобед му звъннал, за да му каже какви са резултаттите. Казал му е, че всичко е наред и не може да има деца. Когато се прибрали и д-р В. видял спермограмата му казал, че същата показва, че може да има деца и съпругът й й звъннал и започнал да се извинява, за обидите които е претърпяла. Назначили нова спермограма и се констатирало, че няма никаква разлика с предходните.Ищецът ходил през ноември, за да поиска обяснения от д-р Г., който му казал, че е медицинско чудо, някак с насмешка му казал, че не е проблем, че има още едно дете и, че единственото, което може да направи е да направи нова интервенция за негова сметка. Платили 1500 лв. за интервенцията. Съпругът й много съжалявал, защото тя изцяло преживяла всичко много емоционално, говорел за развод, доста месеци били разделени.

Свидетелката посочва, че не е била пряк свидетел на прегледите, поради пандемията.

Всичко знае от съпруга си. Твърди, че ищецът не е ревнив и никога не са имали проблеми. Мислела си, че бременността й е от това, че не е успешна вазектомията, но нямало как да го убеди. Доста често го виждала, защото имали деца. Живеели наблизо, в два съседни квартала. Не искал да живеят заедно, т.к. считал, че му е изневерила.

Доверието му се сринало.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.49 във вр.45 от ЗЗД и чл. 84, ал.3 от ЗЗД.

Съобразно обстоятелствата, наведени в исковата молба и заявеният петитум ищецът предявява иск за вреди – имуществени и неимуществени от виновно поведение на лекар при и по повод на възложена работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности по Закона за здравето, с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, като претендира сумата от 1500 лв. – имуществени вреди , представляващи стойността на некачествено извършената манипулация и сумата от 8 500 лв. – неимуществени вреди , болки и страдания.

Според чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1 от ЗЗД).

Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958г.; ППВС 7/1959г.) отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителя на определена работа, ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл.45 от ЗЗД) и е налице причинно-следствена връзка между противоправното деяние и последвалата вреда, като организациите ЮЛ отговарят по чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.