Определение № 24965 от 26.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24965 гр. София, 26.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110120084 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Ц. ****“ ЕООД, искова молба, насочена против „Ф.Ф.“ АД, с която са предявени обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19 ал.4 вр. с чл. 21, ал.1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр.1 във вр. с чл.

143, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 146 ЗЗП, с искане да се прогласи нищожността на чл. 3, ал.1, т.1 от Договор за бизнес линия „F оборот * %“ № *******, сключен между страните, поради противоречие със закона и добрите нрави.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е направил възражение за родова неподсъдност на делото пред Софийски районен съд, което съдът намира за неоснователно, доколкото с оглед предмета на делото компетентен по правилата на родовата подсъдност е районен съд.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в срока по чл. 131 ГПК от ответника „Ф.Ф.“ АД възражение за родова неподсъдност на делото пред Софийски районен съд.

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

1

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните е сключен Договор за бизнес линия „F оборот * %“ № *******, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 500 лева със срок на погасяване 24 месеца. Сочи, че съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Договора, бил определен фиксиран двуседмичен лихвен процент от * % от усвоената главница за всеки 14 дневен период от ползване на кредита, но не по-малко от 30 лева. Ищецът излага, че съгласно посочената клауза щом за 2 седмици лихвеният процент е * %, то за един месец е 12 %, за една година 144 % от усвоената главница, а за целия период на кредита – 288 %. Сочи, че за целия период на кредита лихвата е в размер на 1440 лева или 3 пъти над усвоената сума от 500 лева. Развива съображения, че посочената клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага, че поради накърняването на добрите нрави се достига до нееквивалентност на престациите, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на изгода. Счита, че такъв процент възнаградителна лихва не е обясним с разходите, които прави заемодателят, с риска, нито с размера на очакваната печалба. Твърди, че такъв процент на лихвата е характерен за дългосрочните кредити, какъвто сочи, че не е настоящият. Поддържа, че в случая договорената лихва надхвърля 15 пъти законната лихва, което счита, че е нарушение на добрите нрави. Твърди, че клаузата е нищожна и поради това, че годишният процент на разходите (компонент на който е и възнаградителната лихва) надхвърля петкратния размер на законната лихва. Сочи, че клаузата е нищожна и поради това, че е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че клаузата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, както и че води до неравновесие в правата на страните. Излага, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Развива съображения и че клаузата не е индивидуално уговорена. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът признава, че между страните е сключен Договор за бизнес линия „F оборот * %“ № ******* от 22.07.2021 г., по силата на който е предоставил на ищеца заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 500 лева със срок на погасяване 2 години, както и че съгласно чл. 3, ал.1, т.1 кредитополучателят следва да заплаща лихва по заема в размер на * % от усвоената главница за всеки 14 дневен срок от ползване на кредит, но не по-малко от 30 лева. Сочи, че между страните е подписан и Анекс към договора от 22.07.2021 г. съгласно който кредитополучателят получава отстъпка в размер на 100 % от размера на фиксирания двуседмичен лихвен процент за първия 14 дневен период от дата на подписване на анекса. Сочи, че на 01.10.2021 г. между страните е подписан още един Анекс, съгласно който размерът на кредитната линия се увеличава до максимален размер от 1000 лева, като твърди, че ищецът е 2 усвоил сумата на 01.10.2021 г. Излага и че кредитополучателят е заплащал всички дължими вноски точно и коректно. Твърди, че доколкото в случая се касае за търговска сделка, то искът следва да бъде разгледан по реда на производството по търговските спорове, както и че компетентен е Софийски градски съд. Искът се оспорва и като неоснователен. Сочи се, че ищецът умишлено не е посочил, че усвоената сума по кредита е 1000лв. Развива подробни съображения в насока, че дружества като ответното имат свободата да определят възнагражденията, които получават във връзка с осъществяването на дейността си. Излага също и че в случая се касае за търговска сделка, сключена между търговци, както и че последните при сключване на договори следва да полагат грижата на добрия търговец, която се сочи, че е завишена, доколкото търговецът е професионалист и следва да има повече знания и умения. Развива подробни съображения и в насока, че в настоящия случай не е налице накърняване на добрите нрави. Поддържа, че ако се обяви нищожността на клаузата, уреждаща възнаградителната лихва, търговската сделка би се превърнала в безвъзмездна, което счита, че противоречи на добрите нрави и справедливостта, както и че е в разрез с принципа за възмездност на търговските сделки. Навежда твърдения, че клаузата не е нищожна и на другите сочени от ищеца основания – чл. 21, ал.1, вр. чл.19, ал.4, вр. чл.

22 ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и чл.146 ЗЗП и в тази връзка подробно излага, че разпоредбите на ЗПК и ЗЗП в случая не са приложими, доколкото се касае за търговска сделка. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19 ал. 4 вр. с чл. 21, ал.1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 146 ЗЗП, с искане да се прогласи нищожността на чл. 3, ал.1, т.1 от Договор за бизнес линия „F оборот * %“ № *******, сключен между страните, поради противоречие със закона и добрите нрави.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за бизнес линия „F оборот * %“ № ******* от 22.07.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 500.00 лева със срок на погасяване 2 години, че сумата по кредита в размер на 500.00 лева е усвоена от ищеца, че съгласно чл. 3, ал.1, т.1 от Договора кредитополучателят следва да заплаща лихва по заема в размер на * % от усвоената главница за всеки 14 дневен срок от ползване на кредит, но не по-малко от 30.00 лева.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по делото е да докаже 3 пълно и главно, че между страните е сключен Договор за бизнес линия „F оборот * %“ № ******* от 22.07.2021 г., със соченото в исковата молба съдържание, част от което е и оспорената клауза; че оспорената клауза от договора противоречи на императивни норми на закона или на добрите нрави, обуславящи нищожност на същата.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже възраженията си, в това число и че не са налице визираните пороци.

УКАЗВА на ищеца, с писмена молба с препис за ответната страна, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с оглед наведените в исковата молба доводи за нищожност на процесната клауза от договора на основание ЗПК /закон за потребителския кредит/ и ЗЗП / закон за защита на потребителите/ да посочи дали твърди, че ищцовото дружество има качеството потребител по процесните облигационни правоотношения, породени от сключения Договор за бизнес линия „F оборот * %“ № *******.

ПРИЕМА представените от ищцовото дружество документи като писмени доказателства по делото.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.11.2022год. от 10.20 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта на доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства найкъсно в първото по делото съдебно заседание.

Определението, в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответника за родова неподсъдност, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС. В останалата част определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4