Решение № 916 от 02.09.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 916

01.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

V състав

На 11.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Секретар: Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100501710 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение на ВРС-VІІІс-в № 444/31.01.2020 по гр.д.№ 16071/2019 Е ОТХВЪРЛЕНА молбата на Г. М. Л. ЕГН ********** с адрес гр.В. ул.“*“ № 36 в качеството му на баща на детето Е.Г.Л. ЕГН *** от гр.В. ул.“Доспат“ № 18 ет.5-6 ап.8, за постановяване на мерки за защита на детето Е. срещу И. К. Н. ЕГН ********** от гр.* лице, с което майката на детето М. К. се намира във фактическо съпружеско съжителство;

ЗАДЪЛЖЕН И. К. Н. ЕГН ********** от гр.Бяла ул.“А.Премянов“ № 28, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на детето М . Г.Л. ЕГН *** от гр.В. ул.“Д.т“ 18 ет.5-6 ап.8, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН;

ОСЪДЕН И. К. Н. /с.идент.данни/ да заплати ГЛОБА в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в размер на 200лв, на осн. чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и държ.такса в размер на 25лв, на осн. чл.11 ал.2 ЗЗДН;

ОСЪДЕН И. К. Н. да заплати на Г. М. Л. сумата от 500лв - сторени по делото разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН вр.чл.78 ал.1 ГПК;

ОСЪДЕН Г. М. Л. ЕГН ********** от гр.Варна ул. „*“ № 36 да заплати на И. К. Н. ЕГН ********** от гр.Бяла ул.“А.Премянов“ № 28 сумата от 300лв- сторени по делото разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН вр.чл.78 ал.З ГПК

Въззивното производство е образувано по подадените от двете страни по спора въззивни жалби срещу решението, както следва :

1

1/ въззивна жалба вх.№ 11041/7.01.2020г от И. К. Н. срещу Решението на ВРС в частта му, с която спрямо него е наложени мерките да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето М. Г. Л. , на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН , както и му е наложена глоба в размер на 200 лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН; осъден е да заплати държавна такса в размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН; а също и да заплати в полза на ищеца сумата от 500лв - сторени от последния разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН вр. чл.78 ал.1 ГПК.

Счита решението и издадената въз основа на него заповед за незаконосъобразни, противоречащи на материалния и процесуалния закон.

Излага следните оплаквания:

По делото се събраха достатъчно доказателства, че не съжителства при условията на фактическо съпружеско съжителстване с майката на децата М. и Е. - М. К.. Въз основа на това съдът не е следвало да прилага нормите на ЗЗДН, доколкото вмененото му от молителя „домашно насилие“ не попада в нито една от хипотезите, предвидени в закона.

Превратно е тълкувано от съда понятието „живеене“. Живеенето в смисъл на поддържане на интимна връзка и живеенето в едно домакинство на съпружески начала са две различни тълкувания на понятието «живеене».

От свидетелските показания и удостоверенията за постоянния и настоящия ми адрес доказват, че не живеел с майката и децата, а само гостувал в техния дом, като включително помагал на майката при вземане на децата от училище и детска градина.

Съдът не е кредитирал безпристрастните показания на разпитаните по делото свидетели З. З., М. М. и К. П., от чиито показания се установява, че живеел постоянно в гр.Бяла заедно с майка си и баба си, а не в гр.Варна на адреса на децата и майката.

Същото обстоятелство се потвърждава и от свид.Зл. З.- негов съсед, както и от свид.М. М. - съсед на майката и децата, и от свид.К.П..

Що се отнася до твърдението за извършено насилие счита, че както от свидетелските показания, така и от приетата по делото съдебно-психологическа експертиза се доказа, че отношението на въззивника към двете деца М. и Е. никога не е било агресивно, нито насилствено. Възпитанието на децата по принцип се осъществявало от майка им, аз той я подпомагал, но никога не си е позволявал да упражнява каквото и да било насилие спрямо децата.

По отношение на детето М. вещото лице, както в писменото си изследване и заключение, така и в устните обяснения в с.з., е отговорило, че не е било осъществено насилие от въззивника Ненов спрямо децата, както и че детето М. предвид възрастта си и привързаността си към биологичния си баща, и ревността спрямо майка си от него като неин приятел, манипулира и е склонно да преиначава фактите. Този важен момент от психичното 2 поведение на детето не е бил взет предвид от съда при преценката на фактическата обстановка. Не е вярно, че детето е променило показанията си след време. Напротив, при шоковата ситуация, в която били поставени както децата, така и майка им и въззивникът, при инсценираната ситуация, в която биологичният баща извика Полиция, и въз основа на полицейската преписка, съдът е направил своите изводи, нямало как никой от тях да изкаже своите чувства адекватно.

Това, че биологичният баща непрекъснато се противопоставял и контролирал личния живот на майката на децата и по този начин и този на въззивника, счита за неадекватен способ да ги раздели и да създава смут в отношенията им с децата.

На детето М. и без това му било трудно да приеме раздялата на родителите си, което се потвърждава от експертизата, а още повече, когато му се внушавало, че Ив.Н. е осъществил насилие спрямо него.

Съдът подробно е обсъдил показанията на свид.Д. Д. - Ц., без да отчете факта на периода, за който свидетелката дава показания. Същият е извън обхвата на предмета на делото. Дори и съдът да бе кредитирал тези показания, следвало да обсъди обстоятелството, че нито едно доказателство за проблемното поведение на детето Максим не било ангажирано, което да сочи каквито и да било нарушения от негова страна, изричната работа на психолога в училището с детето, налични евентуални жалби по повод лошо поведение в училище на детето. Няма нито една жалба или сигнал до полициейските органи, Отдела за закрила на детето или друг орган за извършено насилие срещу детето Максим от когото и да било, в това число и от него. Ако било вярно това обстоятелство за извършено насилие срещу детето пред цял училищен автобус с учители, деца и родители, и ако толкова е било жестоко, наистина ли никой нямаше да предприеме никакви мерки?! Да се твърди, че детето Максим е висяло във въздуха, защото аз му дръпнал ухото, е абсурдно не само защото не било истина, но и защото физически това не било възможно. Затова счита показанията на свидетелката за ирелЕ.нтни и неистински. Те се опровергават и от останалите събрани по делото доказателства.

По отношение на показанията на свидетеля М. Л., който е баща на молителя, и съответно дядо по бащина линия на децата М. и Е., счита същите за пристрастни, целящи да подпомогнат молителя. Свидетелят живее в друг град, има инцидентни и непреки впечатления от състоянието на децата Е. и М., никога не е бил пряк свидетел на отношенията между И. Н. и двете деца. Показанията му се базират на преразказани твърдения от молителя и от детето М..

Самото дете Максим отрича да е било насилвано от въззивника. Това се доказа и от изслушването на вещото лице, както и от писмената му експертиза. Това се установява и от социалния доклад.

Предвид гореизложеното счита, че липсват ясни мотиви как съдът е стигнал до 3 своите изводи за наличие на домашно насилие, а освен това са в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът не е разгледал всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Счита самата молба за защита от домашно насилие за злоупотреба с права, целяща да ограничи личния живот на майката, децата, и едновременно с това и неговия личен живот.

Поради изложеното моли за отмяна обжалваното решение и за обезсилване на издадената заповед за защита от домашно насилие.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Срещу жалбата е подаден писмен отговор вх.№ 45786/10.07.2020г от Г. М. Л. в срока по чл.263 ГПК със становище за нейната неоснователност и за потвърждаване решението в атакуваните му части.

2/ насрещна въззивна жалба вх.№ 19893/09.03.2020г от Г. М. Л. срещу решението на ВРС в частта му, с която ВРС не е наложил останалите мерки за защита по отношение на детето М. спрямо И. К. Н. като лице, с което майката на децата Магдалена Кондова се намирала във фактическо съпружеско съжителство . Затова поддържа искането да бъде наложена мярка по чл.5 ал.1 т.З ЗЗДН да се забрани на отв.Ненов да приближава децата и местата им за социални контакти за максимален срок.

Макар ВРС да е изложил мотиви защо не следва да бъде прилагана посочената мярка, липсвал изричен диспозитив за това. Счита мотивите на съда в частта с която, се обсъждат събраните доказателства, за обосновани, последователни и логични.

Според събраните доказателства, и най-вече тези от МВР по образуваното производство за домашно насилие и според изявленията на самия отв.Ненов няма спор, че той най-малко три пъти е упражнил насилие върху детето М., дърпайки ушите така, че да предизвика болка.

Счита за правно неиздържано твърдението на защитата на Ненов, че това било с „възпитателен ефект". ЗЗДН е изключил категорично възможността да се прилага насилие, независимо срещу кого и независимо колко при общуването в семейството.

Ответникът не само съжителства с майката на децата, но и се е вживял в ролята на баща, което е видно от събраните доказателства - води децата от и на училище, общува с преподавателите на Максим, като се представя за баща, позволява си да го наказва за недисциплинираността му според него. По-малкото дето дори го нарича „тати Иван".

Какво следвало да направи Г.Л., когато научил от учителката на сина си и от него самия в телефонен разговор, че ответникът упражнил насилие над детето му. Любенов избрал единственият законен начин - съдействие на социалните служби и Полицията и му 4 коствало много усилия да не прибегне към саморазправа. Молителят очаквал адекватна защита от Държавата и Ненов да осъзнаел, че не може да прилага насилие под никаква форма при възпитанието на Максим и Е..

С постановяването на решението на съда Г.Л. приел, че тези негови цели ще бъдат постигнати.

С подаването на въззивна жалба срещу това решение от Н., Л. разбрал, че съдебният акт нямало да постигне целения ефект. Ответникът очевидно имал представа, че е постъпвал правилно, когато е упражнявал насилие над детето М. Това означавало, че той и занапред щял да постъпва по същия начин, когато не харесвал поведението на момчето.

Бащата не можел да допусне това да се случва отново и отново и заради това държи на ответника да бъде наложена и мярката по чл.5 ал.1 т.З от ЗЗДН и да му се забраняло на Н. да приближава децата и местата им за социални контакти за максимален срок. Г. Л. не приемал съобразеното от съда, че Ненов помагал на майката да се грижи за децата.

Последната е поела този ангажимент със споразумението, с което, е прекратен бракът между страните и ако не можела да осъществява действията по това споразумение относно полагане грижите за децата им, можела да се обърне към съда и да поиска бащата да се грижи за децата им Максим и Е..

Ето защо моли да бъде разгледан спорът по същество и съдът да се произнесе с решение, като уважи молбата му в цялост.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

С молба от 8.10.2019г Г. М. Л. в качеството му на баща на децата М.Г. Л., род.

1.09.2011, и Е., род. 1.05.2015, за постановяване на мерки за защита на двете деца срещу И.

К. Н. с адрес гр.Бяла ул.“А.Премянов“ № 28 - лице, с което майката на децата - М.К. се намира във фактическо съпружеско съжителство.

Твърди, че бракът между родителите на децата бил прекратен с решение от 14.08.2018г, което е влязло в сила. С него упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения.

Излага, че децата и майката живеели в бившето семейно жилище на ул.“Доспат“ № 18 ап.8 ет.5-6.

След прекратяване на брака майката заживяла с отв.И. Н..