Решение № 91 от 14.05.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Девня, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200024 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ф+С-АГРО“, ЕИК: 117535581, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Борисова“№52, ет. 5, представлявано от управителя С. Я. С., чрез проц. представител – адв. Б. С. против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата №8504851873 /наричан по долу ЕФ/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът намира атакувания ел. фиш за незаконосъобразен, като сочи, че е нарушена процедурата по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание и същият е издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че не е извършило нарушението, за което е санкциониран, че няма яснота за извършеното нарушение, че случаят е маловажен, че към датата на нарушението не е съществувала законова възможност за санкционирането му с ЕФ, че не са спазени преклузивни и давностни срокове по ЗАНН и НПК; че е нарушен Регламент за изпълнение /ЕС/2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. и принципа на пропорционалност, установен в чл. 9а от Директива 1999/62. В подкрепа на това становище сочи подробни аргументи и цитира богата 1 съдебна практика на различни административни съдилища в страната и на Съда на Европейския съюз. На тези основания претендира цялостна отмяна на обжалвания ЕФ и направените по делото разноски.

В с.з. въззивникът, редовно призован не изпраща представител. Чрез проц. си представител представя писмено становище, в което поддържа исканията си, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", редовно призована, не изпраща представител за участие в делото. Чрез редовно упълномощен от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ проц. представител представя писмено становище, в което излага аргументи за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на обжалвания ел. фиш.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2021 г. в 08:46 часа, в Община Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство, собственост на въззивника - ППС В******* ТГА 18.430 ФТ, с рег. № Р ******** ВХ, с технически допустима максимална маса 18 000, с брой оси 2, категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол - декларация или валидна маршрутна карта. За така констатираното нарушение, на 03.02.2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред на въззивника на 15.01.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представените от страните, приети по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

2

Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Този текст на разпоредбата изчерпателно посочва кои са нарушенията, които могат да се санкционират с електронен фиш, а именно тези по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, но не предвижда такава възможност за нарушения по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Липсва друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да се спази общият ред за ангажиране на административната отговорност на нарушителя, а именно, като се състави акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие се издаде наказателно постановление. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г./ законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то съдът намира за недопустимо то да се санкционира с ел. фиш. Последвалото изменение на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че в предишната й редакция нормата не е предвиждала възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от НК. Извличането на такава възможност по тълкувателен път е недопустимо предвид репресивния характер на административно - наказателното производство.

На следващо място, по разбиране на настоящия съдебен състав, в производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съображения за това са следните:

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган.

Следователно, издаването след изтичането на тези срокове на наказателно постановление /а по аргумент за по - силното основание и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици/ е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но 3 не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. На първо място, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството следва да се приеме, че електронният фиш следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, която регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всички лица. Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не може нарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление.

Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от полицейски служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да е 3-месечен, респективно – 1 - годишен, и пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т.е. до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът. Противното тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните лица, което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си характер. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на административно наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство.

Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие 4 на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Поради изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.

Така застъпеното становище по никакъв начин не противоречи на приетото в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено по тълк. дело №1/2013 г., където преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН изобщо не са обсъждани. С цитираното ТР се приема, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и недопустимо в административно - наказателното производство, като същото по никакъв начин не допринася за преследваната бързина с това специално производство. Така се прие и в Решение № 1779 от 18.12.2023 г. по адм. дело № 2446/2023 г., Решение № 1448 / 30. 10. 2023 г. по КАНД № 2071 / 2023 г.

Решение № 539 / 20. 04. 2023 г. по КАНД № 429 / 2023 г., Решение № 515 / 13.

04. 2023 г. по КАНД № 364 / 2023 г. – всички по описа на Административен съд – Варна, а и на много други съдилища в страната.