Определение № 2601 от 05.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2601 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501957 по описа за 2026 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 83 от ГПК.

Постъпила е частна жалба Р. А. Н., чрез процесуалния представител адв.Л. Д. срещу Определение №7168/09.06.2026 год., постановено по гражданско дело № 2913/2026год., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на Р. А. Н. с ЕГН-********** за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски по делото. Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, сочи се, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС и се иска отмяната му.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районният съд е сезиран с искова молба депозирана от Р. А. Н. с ЕГН-********** против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит сключен между страните. С Разпореждане №7233/14.04.2026г. исковата молба е оставена без движение до представяне на доказателство за заплатена държавна такса в размер на 90.59 лв. С молба с вх. №45229/05.05.20226год. /по описа на районния съд/ ищецът е поискал да бъде освободен от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от 1

ГПК. Представил е декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние и Епикриза. Служебно са изискани справки от ТД на НАП, Служба по вписванията - Пловдив, от ОД на МВР и от РУ на НОИ.

С обжалваното Определение №7168/09.06.2026 год, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Р. А. Н. с ЕГН********** за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски по делото, като съдът е отчел , че ищцата да е пенсионирана, че е вдовица и полага грижи за своята дъщеря, която страда от хиперметропия и параноидна шизофрения, включително има месечни задължения към финансови институции, но е приел, че липсата на средства да бъде заплатена държавната такса и разноски по делото, предполага едно трайно състояние, дължащо са на тежко здравословно състояние или възраст, при която лицето вече не може да работи или реализира доходи, което в случая не е налице. Ето защо и приемайки, че се касае за моментно затруднение на материалното състояние на ищцата, първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение..

Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят предоставя възможността по искане на страната, съдът да освободи същата от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Това е привилегия, която се предоставя в случаите, когато молителят се намира в невъзможност да поеме разходите около воденото производство, или реализирането на тези разходи би довело до прекомерно затруднение за него. Преценката за наличието на тези фактори се прави на база декларирани от страната факти, касаещи имуществената, семейната и здравна сфери, които факти молителят заявява под страх от наказателна отговорност. Съдът може и служебно да изисква информация по въпросите, имащи отношение към преценката му.

В настоящият случай районният съд е обосновал акта си с довода, че няма доказателства да е налице доказана нужда от освобождаване от държавна такса. Същевременно, не е направен съвкупен анализ на декларираните от молителя обстоятелства, нито на представените от него доказателствата. Съгласно представената декларация за семейно и материално положение, ищцата е вдовица, като месечния размер на получаваната пенсия за 834,55 евро. Ищцата не притежава недвижимо 2 имущество и моторни превозни средства; не притежава дялове и акции в търговски дружества, нито парични влогове. Ищцата полага непосредствени грижи за своята дъщеря, която е на 50 годишна възраст ,и видно от представеното ЕР на ТЕЛК е с 82% трайно намалена работоспособност страда от хиперметропия и параноидна шизофрения. Ищцата има ежемесечни задължения в размер около 7000 лева към финансови институции.

Допълнително са представени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Преценката относно възможносттите на молителя, следва да почива върху събраните в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК данни, а не върху предположения. От същите е видно, че ищцата е в пенсионна възраст, издържа и се грижи за болната си дъщеря, която е с 82% трайно намалена работоспособност, и е в затруднено финансово състояние.

Гореизложеното обосновава извода, че към настоящия момент заплащане на дължимата по делото държавна такса в размер на 90.59 евро и разноски, би довело до прекомерно затруднение за молителя, поради което въззивният съд намира, че молбата за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по делото, следва да бъде уважена.

Първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни изводи, поради което обжалваното определение, следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

Определение №7168/09.06.2026 год., постановено по гражданско дело № 2913/2026год., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети граждански състав , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Р. А. Н. с ЕГН-********** на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавни такси и разноски в производството по гражданско дело №2913/2026год., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети граждански състав.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4