Решение № 133 от 17.04.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Ловеч, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200723 по описа за 2024 година

С Електронен фиш Серия К № 8581178 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на Я. П. Я., ЕГН: ********** от гр. С, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 19.01.2024 г. в 11.19 часа в обл. Ловеч на ПП I –4, км.27+550, землището на с. Сопот, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр.

Варна снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км.ч. и приспаднат толеранс от 3% е установено, че с МПС л.а. „Б К **“ с рег. № ** **** ** е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6665021 на 18.04.2023 г. нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743c0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 131 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Я. П. Я., който го обжалва в срок, чрез адв. Ж. от САК и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен, с оглед на което моли да бъде отменен изцяло. Излага, че в настоящия случай са спазени всички реквизити в издадения ЕФ, но има съществена неяснота във фиша, доколкото не са посочени данни именно от коя страна на пътя е било разположено техническото средство, а е посочено единствено, че същото е заснемало и в двете посоки. Считат това за съществено нарушение на процедурата, доколкото подобен вид технически средства могат да бъдат акуратни само по отношение посоката на движение на водача, а не и по отношение двете ленти на пътя, т.е. при непосочване на това обстоятелство е напълно възможно отчетената скорост да е за друг автомобил, който дори може да не попада в обхвата на снимковия материал. Твърдят, че това е съществено процесуално нарушение, свързано с точното място на установяване на нарушението предвид непосочване на разположението на техническото средство на движение с оглед на посоката на движение на автомобилите при двулентов път. Сочат, че доколкото от данните по преписката ще стане ясно къде е било разположено техническото средство, кои автомобили са попадали в неговия радар и е възможно ли е да попаднат автомобили в другата лента, които не са заснети, ще направят допълнителни доводи в тази 1 насока. От фактическа страна, твърдят, че процесният лек автомобил е предаден за ползване на Г. И. С., която или лично, или на трето лице е шофирала автомобила и че при всички положения автомобилът не е в държане на доверителя му и не е управляван от него на процесната дата. Сочи, че доверителят му не може да предостави писмена декларация за друг водач, защото не е разполага с копие от СУМПС. Сочи, че в допълнение, за да е налице "повторност" по см. на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП е необходимо от обективна страна процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш/наказателно постановление, с което въззивният жалбоподател е санкциониран за същото по вид нарушение. И че от субективна страна деецът следва да съзнава, че е наказан по административен ред за същото по вид нарушение, че не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, както и че отново върши същото нарушение. Сочи, че в получения от доверителя му електронен фиш не се сочи информация за какво нарушение е санкциониран с ЕФ серия К/6665021 на 18.04.2023 г., още по-малко по какъв ред този предходен фиш е станал известен за доверителя му. Твърди, че доверителят му не е получавал същия, още повече че може за връчването да е приложена разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН. Т.е. повторността не следва само от влязъл в сила предходен фиш, а от субективното знание на доверителя за тази предходност на санкционираме, която категорично отричаме. В този смисъл, сочи, че дори съда да отхвърли горните доводи за цялостна отмяна на ЕФ, молят в условията на евентуалност да приеме следното: В разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН е предвидено изрично правомощие на съда в тази насока, когато се установи, че са налице основания да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Излага, че в този смисъл са и задължителните указания по приложение на закона, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС. Излага, че доколкото в случая може да не е налице изменение на обстоятелствата на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, а единствено да отпадне квалифициращият признак повторност, то е налице приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на последното. Сочи, че с оглед на всичко гореизложено, на основание чл.

63, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗАНН атакуваният електронен фиш може да се измени, като се преквалифицира извършеното административно нарушение от предвидения квалифициран състав на повторност в такова по основния състав. Сочи, че с оглед на тези аргументи е и алтернативното им искане в тази насока.

С протокол за избор на съдия-докладчик от 24.04.2025 г. делото е преразпределено на съдия Йорданка Вутова, предвид това, че предходният съдия-докладчик Галя Маринова е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че делото е било обявено за приключено не е бил постановен съдебен акт, поради което с оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. За него редовно призован се е явил адв. Ж. от САК, който моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания ЕФ, както и наложеното със същия наказание, като освен основанията, които са изтъкнали в жалбата и обстоятелството, че жалбоподателят не е управлявал автомобила на процесната дата, счита, че от приетите и вложени по делото доказателства било налице още едно основание за отмяна на ЕФ, а именно неправилно приложена материалната норма, и че след като предходния фиш, на който се позовава АНО не е връчен, съответно не е влязъл в сила, деянието не може да се явява извършено при условията на повторност. Претендира разноски по представения договор за правна защита и съдействие.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща 2 представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от отразеното в приложената справка от АИС АНД процесния ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 05.08.2024 г. а жалбата е входирана в ОД на МВР Ловеч на 20.08.2024 г. с вх. №295000-9437, т.е. в законоустановения 14 дневен срок.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 131 км/ч при ограничение на скоростта с 90 км/ч. за извън населено място и приспаднат толеранс от 3 %, като е отразено, че превишението е от 41 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП I –4, км.27+550, землището на с. Сопот. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била установена и нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с №11743c0, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки.

По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 135 км.ч., в пътен участък, който е извън населено място и за който е важало ограничение от 90 км.ч. Използваното в случая техническо средство само е приспаднало 3 % /толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията му. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 131 км.ч. за която именно скорост жалбоподателят е санкциониран. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената. Забраната да не се превишава стойността от 90 км/час, за извън населено място е въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 131 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 90 км/ч. предвид на това, че процесния участък от пътя е бил извън населено място и максимално разрешената скорост е била 90 км.ч. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 009-СГ-ИСИС/22.02.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата 3 годност на използваното в случая техническо средство 11743С0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.