Определение № 738 от 16.09.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 738 гр. Габрово, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20244200500399 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД, чрез юр. Е. К., против определение № 1711 от 31.07.2024 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1004/2024 г. от Севлиевския районен съд, в частта, в която е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. М. И., а именно за присъждане на вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 40, 78 лв., дължимо за периода 10.07.2019 г. до 10.09.2019 г. и законна лихва в размер на 530, 78 лв. за периода от 10.09.2019 г. до 29.07.2024 г.

В жалбата се твърди, че съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права, за което излага подробни доводи. Посочва се, че заповедният съд не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Излагат се твърдения, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва как ще се формира ГПР-то по договора. Моли се, да се отмени разпореждането в обжалваната част и да се постанови ново по същество, като се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно обжалваното вземане – договорна лихва.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. М. И., за парично вземане от 2 019, 99 лв., от която: 465, 16 лв. -главница по договор за потребителски кредит; 40, 78 лв.- договорно възнаграждение дължимо за периода 10.07.2019 г. до 10.09.2019; 548, 32 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет; 400 лв. - незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за 1 забава повече от 90 дни за плащане вноска по кредита; 30 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания; 4, 95 лихва за забава и 530 лв. законна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 29.07.2024 г.

Първоинстанционният съд е приел, че освен за главницата, заявлението следва да се отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави, основава се на неравноправни клаузи в договора сключен с потребител или е налице основания за това. Възнагражденията за допълнителни услуги не са включени в посоченото ГПР, което е равно на лихвата по договора, поради което кредитополучателя е въведен в заблуждение за действителния размер на ГПР и на осн. чл. 22 вр. чл. 11, тал.

1, т. 10 от ЗПК договорът е вероятно нищожен поради неравноправния начин на определяне на ГПР, поради което е присъдена само главницата.

Постановеният отказ в обжалваната част е правилен и законосъобразен.

Въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят черпи правата си, досежно процесното вземане за договорно възнаграждение и законна лихва, е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ГПК.

Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги, които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са на стойност колкото главницата по предоставения заем, поради което посочения в договора ГПР от 43, 41 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Предвид на това в тази хипотеза не се дължи договорна лихва. В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор, което е в нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен в обжалваната част и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1711 от 31.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1004/2024 г. от Севлиевския районен съд, в частта, в която е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за 2 изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. М. И., ЕГН **********, а именно за присъждане на вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 40, 78 лв., дължимо за периода 10.07.2019 г. до 10.09.2019 г. и законна лихва в размер на 530, 78 лв. за периода от 10.09.2019 г. до 29.07.2024 г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3