Решение № 1034 от 10.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. Пловдив, 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330200449 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № BG10042022/5800/P8675/03.10.2022 г., издадено от Г.А.Т. – Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на И. Г. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се сочи че не са налице основания да се приеме същото за влязло в законна сила по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. По същество се излагат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на наложеното наказание, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са аргументи за липса на доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал товарния автомобил на 18.03.2022 г. в 00.28 часа, както и за нарушаване принципа на пропорционалност на правото на ЕС. С оглед на това се иска отмяна на оспореното НП.

Жалбоподателят И. Г. И., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.П., който излага аргументи за отмяна на оспореното НП, претендира разноски по делото.

1

Въззиваемата страна – Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрк.И., която иска да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно, претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

От доказателствата по делото се установява, че процесното Наказателно постановление № BG10042022/5800/P8-675 е издадено на 03.10.2022 г. от Г.А.Т. – Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на И. Г. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Констатира се, че на жалбоподателят е направен опит да бъде връчено процесното НП, като му е изпратено същото на адрес гр.Благоевград, ж.к.

„Еленово“ 202, вх.В, ет.4, ап.13 с обратна разписка чрез Български пощи на 07.10.2022 г., която пратка се е върнала с отбелязване непотърсена. Направен е повторен опит за връчване на НП с писмо с обратна разписка от 08.11.2022 г. на същия адрес, като същото е върнато с отбелязване непотърсено на дата 05.12.2022 г. Направен е и трети опит за връчване на същия адрес, като е изпратено писмо с обратна разписка от 15.12.2022 г., като същото е върнато с отбелязване непотърсено на дата 16.01.2023.

Въз основа на това административно наказващия орган е приел, че същото е редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 16.01.2023 г. и е отбелязал дата на влизане в сила на НП 30.01.2023 г. на основание чл.64, б. „б“ вр. чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Същевременно се установява по безспорен начин, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена на 11.12.2024 г.

Настоящата съдебна инстанция приема, че няма основание да се счита оспореното наказателно постановление за влязло в законна сила и подадената жалба се приема за допустима. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В конкретния случай се установява, че жалбоподателят няма друг адрес, като в административно-наказателната преписка е приложена справка за адресната регистрация на лицето, от която се установява че същият е адресно регистриран на адрес адрес гр.Благоевград, ж.к. „Еленово“ 202, вх.В, ет.4, ап.13. Действително на този адрес е търсен жалбоподателят от 2 наказващия орган за връчване на НП и изпращаните съобщения са връщани като непотърсени. Това обстоятелство обаче не води на категоричен извод, че жалбоподателят не пребивава на адреса. Липсва опит за връчване на наказателното постановление чрез органите на МВР, а и по преписката няма данни да е налице нов неизвестен адрес. Доколкото предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН са кумулативни, то липсата на едната от тях (неизвестен нов адрес) е пречка да се приеме, че връчването по чл.58, ал.2 от ЗАНН е редовно. С оглед на това и няма как да се приеме оспореното НП за влязло в законна сила, респективно за недопустима жалбата срещу него.

От доказателствата по делото от фактическа страна се установява следното :

На 10.04.2022 г. в 12:12 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с per. № **, вид: влекач, марка и модел СКАНИЯ Р 580. с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателят И. Г. И..

След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 18.03.2022 г., в 00:28 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № **, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 18.03.2022 г., в 00:28 часа. по път № А-1, км 107+663, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път № А-1, км 107+663, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № DB3FDBD3B3AC3C3FE053031F160A0BFA, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с 3 идентификатор № 20211) - част от системата.

Следва да се има предвид, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на гол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки.

Установено е, че процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

За извършеното административно нарушение е съставен АУАН № БГ10042022/5800/Р8-675/10.04.2022 г. от св. А. М., който на същата дата бил връчен на нарушителя. Последният в графа възражения отразил следното :

„доброволно избрах акт с максимална такса“.

Въз основа на съставения АУАН било издаде процесното НП, като на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП на жалбоподателят И. Г. И. била наложена глоба в размер на 1800 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, оправомощителна заповед, пълномощно, свидетелство за регистрация част II относно влекача и полуремаркето, копия от обратни разписки, справка за настоящ адрес, таблица с данните за движение на ППС, писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД, данни относно заплатени тол такси за 18.03.2022 г., молба от управителя на Н. Д. М. относно невъзможност да посочи кое лице е управлявало ППС на дата 18.03.2022 г. във времето около 00.28 часа, както и от свидетелските показания на актосъставителя А. М., които съдът кредитира като логични, последователни и непрориворечиви.

С оглед на така събраните доказателства от правна страна съдът приема следното :

На първо място АУАН и НП са издадени от компетентни органи. В същите е описано ясно и точно какво е констатирано като нарушение, поради което и няма основание да се приеме, че са налице нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Независимо от това обаче в конкретния случай е налице основание за отмяна на НП. На първо място нито в хода на съдебното следствие, нито в хода на административно-наказателното производство са събрани категорични доказателства кое е лицето управлявало ППС с рег. № ** на 4

18.03.2022 г. във времето около 00.28 часа. Следва да се посочи, че няма спор, че водач на това ППС към 10.04.2022 г. е бил жалбоподателят И. Г. И.. Това обстоятелство обаче въобще не значи, че същият е бил водач и на 18.03.2022 г., когато е констатирано административното нарушение. В конкретния случай И. е бил санкциониран като водач на ППС именно на дата 18.03.2022 г., за което обаче липсват каквито и да било доказателства. Нещо повече, в разпита си актосъставителя М. заяви пред съда че не е изследвала въпроса дали водача И. е управлявал процесното МПС на датата на нарушението. Свидетелката М. разказа че процедурата която следва включва предоставяне на възможност на водача да говори с управителя на фирмата и да заяви дали решава да му бъде съставен акт за да може да продължи по курса си, или да остави камиона на границата. Това води на извод за недоказаност на самоличността на нарушителя, а това е абсолютно основание за отмяна на наложеното наказание доколкото административно-наказателната отговорност е лична.

На следващо място в конкретния случай е нарушен и принципа на съразмерност.

Дело С-61/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС) е било образувано относно тълкуването на нормите на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).

Единственият поставен преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар.

“компенсаторна такса“.

Според Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и 5 тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.