Решение № 22224 от 06.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22224

................., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .................... при участието на секретаря ................. като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело № 20231110162132 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът .................... твърди, че по договор за застраховка ........ е заплатил в полза на застрахования сума в размер 3094 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети на МПС марка ...................., настъпили в резултат от ПТП на ...................... в ................. на кръговото кръстовище на .................. Излага, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил марка ......................, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за застраховка ................ по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер 3109 лева с включени 15 лева ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да му присъди посочената сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска – .............. до плащането. Претендира разноски.

Ответникът ...................... в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ................. марка ....................... Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, като твърди, че вина за процесното ПТП има единствено водачът на застрахования при ищеца автомобил, алтернативно, че е налице съпричиняване, причинно-следствената връзка на ПТП с вредите, както и техния размер. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

По иска по чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите като писмени доказателства документи, че към датата на ПТП – ...................... между ищеца и собственика на увреденото МПС марка .................... е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане ..................., както и че към този момент застраховател по застраховка ................ на водача на лек автомобил марка ...................... е бил ответникът по делото; фактът, че ищецът е заплатил на ремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер 3094 лева; извънсъдебно предявяване на регресна претенция от ищеца към ответника, както и отказът на последния да изплати претендираното застрахователно обезщетение.

От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от ......................, застрахователната преписка по щета № ......................., както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. С. и Б. Т. Ц. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 24.02.2023 в ................., лек автомобил марка .................... излиза от кръговото кръстовище на площад ..................., движейки се в крайна лява лента, като в същото време и в същата посока водачът на лек автомобил марка ...................... предприема маневра за изпреварване отляво на лек автомобил марка ...................., излизайки от кръговото кръстовище на площад ................... и престроявайки се пред него в крайна лява лента на бул. .................., вследствие на което пресича траекторията на движение на лек автомобил марка .................... и реализира ПТП с него.

Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани приетите по делото като писмени доказателства документи и заключението на САТЕ в частта, в която е отразено, че ПТП е настъпило при навлизане в кръговото кръстовище на площад ....................., доколкото и двамата свидетели са категорични, че ПТП е настъпило при излизане от кръговото кръстовище на площад ....................

Макар в протокола за ПТП и в уведомленията за щета, подписани от двамата водачи, разпитани по делото като свидетели, да е посочено, че ПТП е настъпило при влизане в кръговото движение, следва да бъдат кредитирани дадените от водачите свидетелски показания, доколкото същите са депозирани под страх от носене на наказателна отговорност по чл. 290 НК, което съставлява своеобразна гаранция за тяхната достоверност. Макар показанията на двамата свидетели да са противоречиви относно това по какъв точно начин е настъпило процесното ПТП и двамата свидетели са категорични, че същото 2 е настъпило при излизане на двата автомобила от кръговото кръстовище на площад ................... в момент, в който водачът на лек автомобил марка ...................... – свидетелят М. С., е изпреварил лек автомобил марка ...................., управляван от свидетеля Б. Т. Ц..

Показанията на двамата свидетели са противоречиви относно това кой автомобил в коя лента за движение се е движел, като според показанията на свидетеля М. С. той е управлявал лек автомобил марка ...................... в крайна лява лента, а лек автомобил марка .................... се е движел в средната лента (дясната лента за коли), а според показанията на свидетеля Б. Ц. той е управлявал лек автомобил марка .................... в крайна лява лента, а водачът на лек автомобил марка ...................... го е изпреварвал, минавайки от лявата му страна между мантинелата и крайна лява лента, опитвайки да се престрои пред него.

Показанията на двамата свидетели са противоречиви и относно това дали ПТП настъпва, защото водачът на лек автомобил марка ...................... изпреварва лек автомобил марка .................... и при престрояването си пред него навлиза в траекторията на движение на лек автомобил марка .................... и го удря със своята задна дясна част в неговата предна лява част или докато водачът на лек автомобил марка ...................... изпреварва лек автомобил марка ...................., водачът на лек автомобил марка .................... навлиза наляво в траекторията на движение на лек автомобил марка ...................... и го удря със своята предна лява част в неговата задна дясна част.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. С. в тези части, тъй като същите са противоречиви и взаимоизключващи се, като свидетелят първоначално заявява, че се е движел в най-лявата лента, а другият автомобил бил от неговата дясна страна. След това заявява, че преди да настъпи ударът, той е бил в средната лента и се е преустроил в лявата лента. След това заявява, че се е движел в дясната лента и се е преустроил в лявата лента при излизане от кръговото движение и навлизане по булеварда, защото била свободна.

Заявява, че ПТП е станало след като е излязъл от кръговото движение в лява лента на булеварда („тоест излизайки от кръговото движение продължих пътя си в лява лента на булеварда, когато стана ПТП“), а в същото време заявява, че водачът на другия автомобил взима завоя по-широко, за да излезе от кръговото и да влезе в булеварда и в този момент го удря. След това заявява, че двата автомобила се движат в кръговото движение и в този момент водачът на другия автомобил го удря. След това заявява, че преди да влезе в кръговото взима най-лявата лента. Посочва, че другият автомобил е бил зад него, а след това, че той е бил след другия автомобил. Твърди, че е имало много трафик по булеварда, но същевременно лявата лента е била свободна. Накрая заявява, че е бил в средната лента, както и другата кола, която е била пред него и той е изпреварил отляво.

Съдът кредитира в тези спорни части показанията на свидетеля Б. Ц., който непротиворечиво, еднопосочно и ясно заявява, че при излизане от кръговото кръстовище на площад ................... е бил в крайна лява лента, а другият автомобил го изпреварва от ляво, минавайки между мантинелата и колата на свидетеля, пресича пътя му и го удря в преден ляв калник.

3

С оглед на изложеното, неоснователни са възраженията на ответника, че вина за процесното ПТП има водачът на застрахования при ищеца автомобил, както и че е налице съпричиняване.

В причинна връзка с противоправното поведение на водача на лек автомобил марка ...................... са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на МПС ...................., конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че всички увреждания по лек автомобил ...................., отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, приет от вещото лице, който се различава от приетия от съда механизъм единствено по това, че автомобилите не са навлизали, а са излизали от кръговото кръстовище на площад ...................... Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от опис-заключение по образуваната при ищеца щета, приемо-предавателен протокол, фактура, възлагателно писмо, опис-протокол и доклад по щета.

Вещото лице е категорично, че щетите се намират в пряка и причинно следствена връзка с процесното ПТП.

Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка ................... застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Съгласно трайната съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката.

При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, съгласно което стойността необходима за възстановяване на лек автомобил ...................., изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 3094, 94 лева.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска 4 отговорност“ се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.