Присъда № 7 от 09.10.2025, Районен съд - Първомай

Мотиви към Присъда № 7 от 09.10.2025 г., постановена по НОХД № 111/2025 г. по описа на РС Първомай

РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу А. Б. Б. за това, че на 22.04.2025 г., в гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – М. Б. В., ЕГН: **********, от гр. Първомай, обл.

Пловдив, като я е принудил към това със сила и деянието е останало недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.

371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.

В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият А. Б. Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Предлага да бъде постановен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК около минималния размер. Счита, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и най-вече с оглед поправяне и превъзпитанието му, същото следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

Защитникът на подсъдимия – адв. Зорница Тодорова, не оспорва авторството на извършеното престъпление. Счита, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде ориентирано към минимума предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст и самопризнанието.

Подсъдимият А. Б. Б. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума изразява съжаление за постъпката си и моли за наказание в минимален размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. Б. Б. е роден на ********************* г. в гр. Първомай, с адрес: *********************, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН: **********.

Видно от справката за съдимост подсъдимият не е осъждан, като със Споразумение № 12 от 19.02.2025 г., постановено по АНД № 36/2025 г. по описа на РС Първомай, в сила от 19.02.2025 г., за извършено на 04.02.2025 г. престъпление по чл.

354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

Към инкриминираната дата – 22.04.2025 г., пострадалата – свидетелката М. Б.

В., живеела в квартал Л., на *********************, заедно с дъщеря си З. М. В.

Последната страдала от психично заболяване с диагноза „Параноидна шизофрения“.

На 21.04.2025 г., около 21:00 ч., пострадалата и дъщеря й, които спели заедно в една стая, си легнали да спят. Вътре в стаята имало две легла, на едното от които спяла 1 свидетелката М. В., а на другото – дъщеря й З. В.. Вратата в спалнята водела към кухнята в жилището, като след като си легнали, пострадалата оставила вратата отворена, загасила лампата в спалнята, а тази в кухнята оставила да свети. След полунощ, на 22.04.2025 г., докато спяла, свидетелката М. В. усетила, че имало някой върху нея. Обърнала се и видяла, че лицето, което било върху нея, е подсъдимият А. Б.

Б., който бил внук на брат й. Пострадалата забелязала, че лампата в кухнята била загА.а, а подсъдимият, който бил гол от кръста надолу, издърпал юргана, с който била завита свидетелката М. В. и го захвърлил на пода. Свидетелката М. В. била облечена с пола от кръста надолу, без бельо, а от кръста нагоре със син потник на цветя, а на кръста си били вързала една блуза с дълъг ръкав. След като захвърлил юргана на пода, подсъдимият Б. дръпнал полата на пострадалата нагоре, която дърпала полата си надолу. Подсъдимият бил легнал върху нея, а краката му били встрани от тялото й.

Тогава свидетелката М. В. започнала да вика за помощ: „Ало, помощ, помощ“, като в това време подсъдимият запушил устата й с едната си ръка, а с другата опипвал и стискал гърдите й, като й казал 3-4 пъти: „Дай да те еба! Дай малко!“. Тогава пострадалата усетила, че половият член на подсъдимия Б. бил във възбудено състояние, като същият се опитал да проникне във влагалището й, но не успял, като в опита си да проникне подсъдимият търкал няколко секунди половия си член в задните й части. Докато викала за помощ, подсъдимият Б. я ударил няколко пъти с юмрук вдясно в областта на гърдите, за да сломи съпротивата й, с намерението да осъществи полов акт с пострадалата, като същевременно се опитвал да запуши устата й, за да не се чуват виковете й за помощ.

В това време дъщерята на свидетелката М. В. се събудила от писъците на майка си, станала от леглото си и светнала лампата в спалнята, което ядосало подсъдимият А.

Б., който започнал да й крещи да я загаси. След това дъщерята на пострадалата отишла до леглото й и започнала да удря с ръце подсъдимия и да му крещи да остави майка й, при което той оставил свидетелката М. В., станал от леглото и застанал пред вратата на стаята, от вътрешната й страна, с цел да попречи на последната и дъщеря й да напуснат жилището. В същото време, виждайки, че не може да излезе от стаята, пострадалата решила да пробва дали подсъдимият Б. няма да я пусне, като му казала, че е съгласна да му даде да прави с нея това, което иска, но двамата трябвало да отидат на друго място. Тогава подсъдимият се отдръпнал от вратата, при което свидетелката М. В. и дъщеря й побягнали и отишли до дома на съседите им – свидетелите Л. М. Г. и П. С. Г., като в това време пострадалата забелязала как подсъдимият Б. побягнал в неизвестна посока. След като споделила със свидетелите Г. за случилото се, свидетелката М. В. се обадила от телефона на свидетелката П. Г. и подала сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали полицейски служители – свидетелите А. Й. К., В. Р. Д., Я. М. П. и Ж. Г. М., пред които пострадалата разказала за случилото се. От служители на РУ – Първомай, ОДМВР – Пловдив бил извършен оглед на местопроизшествие – обитаваното от пострадалата и дъщеря й жилище (двуетажна къща, находяща се на ул.

„Сан Стефано“ № 9 в гр. Първомай), респективно образувано настоящото досъдебно производство. При огледа били иззети и приложени като веществени доказателства по делото: тъмносини мъжки къси панталони, с надпис „TENNIS“; кафяво-бежово одеяло, с размери 140 см х 180 см, и бяла олекотена завивка, с изобразени синьо-сиви цветя, с размери 160 см х 200 см.

С протокол за доброволно предаване от 22.04.2025 г. пострадалата предала на органите на РУ – Първомай дрехи, включително тези, с които била облечена по време на извършване на процесното деяние, а именно: един брой дамски потник, син на цвят 2 с червено-кафяви цветя, без ръкави; един брой дамски, син на цвят широк панталон на бежови цветя; един брой дамска плетена жилетка, червено-черна на цвят, с черни на цвят копчета в лявата предна половина; един брой дамска пола, тъмносиня на цвят, с червено-бежови цветя и един брой дамска блуза с дълги ръкави, със зелена на цвят основа и с червено-жълти и бели цветя върху нея.

Междувременно, двама от полицейските служители, посетили сигнала – свидетелите А. К. и В. Д., се отправили към адреса, на който живеел бащата на подсъдимия – ********************* в гр. Първомай, за когото знаели, че не бил в добри отношения със сина си и не го допускал вътре в жилището. Около 03:15 ч., на 22.04.2025 г., двамата свидетели предприели проверка в имота, като прескочили оградата и влезнали в двора. Там в една оранжерия установили подсъдимия А. Б., който спял върху купчина дъски. Подсъдимият бил облечен с черно анцугово долнище и черен суитшърт с качулка, по чорапи, без обувки, а маратонките му се намирали на около 2-3 метра от него. Свидетелите К. и Д. го събудили, извършили му проверка по ЗМВР за държане на забранени предмети и вещества, като не установили такива у него. След това провели беседа с подсъдимия, като на въпроса им къде е бил преди да отиде във въпросната оранжерия, подсъдимият Б. първоначално заявил, че е бил в с.

Горски извор, като отрекъл да е ходил в дома на свидетелката М. В., а впоследствие признал, че е ходил в дома й, но не бил правил там нищо. След това подсъдимият А. Б. бил отведен в РУ – Първомай, ОДМВР – Пловдив и задържан за срок от 24 часа със заповед по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, считано от 03:15 ч. на 22.04.2025 г.

От заключението на извършената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза на пострадалата е видно, че при прегледа й на 22.04.2025 г. били установени: оток на меките тъкани в областта на лява предмишница; болезненост в областта на дясна гърда; болезненост в областта на лява предмишница; полов орган на раждала жена без видими травматични увреждания и зацапвания; липса на видими травматични увреждания и зацапвания в аналната област. Не са установени видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош и корема. В дясната част на седалището не са установени зацапвания и травматични увреждания. Според вещото лице описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по време и начин да са получени така, както се съобщава в предварителните сведения. При прегледа не са установени видими увреждания в половата и аналната области. Девствената ципа е представена от остатъци, а от влагалището не изтича нищо.

От заключението на съдебномедицинска експертиза № 449/2025 г. на живо лице – А. Б. Б., е видно, че при прегледа не са установени травматични увреди по тялото, както и белези или други специфични особености по същото.

Назначена е и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която се установява, че подсъдимият А. Б. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ – Пловдив. Към датата на извършване на деянието – 22.04.2025 г., психическото му състояние е било нормалпсихологично, обичайно, присъщо за него, като същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Посочено е, че може да дава достоверни обяснения по факти и обстоятелства и да участва в наказателния процес според позицията, която му е определена.

От заключението на извършената съдебно-психиатрична експертиза на дъщерята на пострадалата – З. М. В. се изяснява, че същата страда от психично 3 заболяване – Параноидна шизофрения, емоционално волева промяна на личността, Умерена умствена изостаналост. Води се на диспансерен отчет и е лекувана многократно в стационара на ЦПЗ – Пловдив. Според вещото лице З. М. В.не е могла да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и не може да дава достоверни показания за тях. Посочено е, че не може да участва в наказателния процес.

По доказателствата:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, при условията на чл. 373, ал. 3 НПК. Решаващият състав взе предвид самопризнанието на подсъдимия Б., както и подкрепящите го доказателства, събрани по предвидения в закона ред в хода на досъдебното производство, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. Б. В., Л. М. Г., П. С.

Г., А. Й. К., В. Р. Д., Я. М. П., Ж. Г. М. и Атанас Златков Грозев; писмените доказателства: справка за съдимост, характеристична справка, справка от информационната система на „Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД от 23.04.2025 г., Епикриза от 09.05.2019 г. на З. М. В. издадена от „Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД, протокол за доброволно предаване от 22.04.2025 г., заповед за задържане на лице от 22.04.2025 г., постановление на РП Пловдив, ТО Първомай по чл. 64, ал. 2 НПК от 22.04.2025 г., протокол № 38 от 25.04.2025 г. по ЧНД № 64/2025 г. по описа на РС Първомай; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 22.04.2025 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 01.07.2025 г.; веществените доказателствени средства – фотоалбум за посетено местопроизшествие от 22.04.2025 г., фотоалбум при извършен оглед на веществени доказателства от 01.07.2025 г., както и заключенията на съдебномедицинските, комплексната съдебно-психиатрична и психологична и съдебно-психиатрична експертизи. Според настоящия съдебен състав наличните по делото доказателства установяват по несъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия, дадени при условията на чл. 371, т. 2 НПК, се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.