Решение № 3829 от 12.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3829 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502881 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20204754/29.10.2021 г., на СРС, 120 с - в, по гр. д. № 3652/2020 г. с а отхвърлени изцяло обективно и кумулативно съединените искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. Ц. Ц., ЕГН ********** дължи на „ЕВН Б.Т.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 137, 34 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. *******, за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 03.07.2019 г. до изплащане на вземането и обезщетение за забава върху главницата в размер на 16, 37 лв. за периода от 03.01.2018 г. до 22.05.2019 г., за които суми е издадена заповед по чл.

410 ГПК 09.07.2019 г. на СРС, 120 с-в, по ч. гр. д. № 37933/2019 г.

Решението се оспорва от ищеца „ЕВН - Б.Т.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с доводи за неправилност, допуснати нарушения на материалния закон и постановяване при противоречие с установеното фактическо положение. В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че ответницата не е потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Сочи, че законът определя като потребител лицето, което е собственик или носител на вещното право на ползване върху имота, в който се доставя ТЕ, като продажбата се осъществява от ищеца при публично известните ОУ на дружество. Поддържа, че от представените пред СРС в хода на производството писмени доказателства, а именно констативен нотариален акт от 2008 г., справка от агенцията по вписванията и саморъчно завещание, се установява, че ответницата е потребител на топлоенергия за имота през периода. Излага, освен това, че ТЕ се доставя по договори с потребителите при публично известни ОУ, според чл.

1

150 ЗЕ, без да е необходимо изричното им приемане от клиентите. Счита, че претенцията е изцяло доказана, както по основание, така и по размер от заключението на неоспорената СТЕ. Изчисляването на количеството ТЕ и нейната стойност е извършено съобразно всички действащи в периода нормативни изисквания. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство, включително - юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, като прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна - ответницата Н. Ц. Ц., оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор, подаден от особения й представител в срока по чл.

263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, а исковете са неоснователни и недоказани. Обоснован е извода, направен от СРС, че не се доказва ответницата да е потребител на ТЕ в процесния период. Счита, че ищецът не е ангажирал безспорни доказателства, че ответницата е собственик или вещен ползвател на имота през периода, поради което за нея е възникнало задължение за заплащане на ТЕ в претендирания размер. Моли да се потвърди решението.

След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.

По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

За да се премине към обсъждане по същество на въпроса за дължимостта на сумите за доставена ТЕ в имота в процесния период, първо следва да се обсъди основното възражение относно качеството на ответницата на потребител на ТЕ според изискванията на ЗЕ и наличието на договорно отношение с нея.

Въззивният съд приема, че по общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) .

2

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „с обствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

В заключение следва, че законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

Като съобрази нормите на ЗЕ и дадените тълкувания от ВКС по въпроса за възникване на качеството потребител на ТЕ и на договорни отношения с доставчика, настоящият състав не споделя изводите на СРС, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че ответницата има такова качеството потребител на ТЕ в периода.

Съдът констатира, че във връзка с указанията на съда ищецът е представил по делото писмени доказателства : констативен нот. акт № 169, т. ХІ, рег. № 119655 , дело № 1900 от 23.10.2008 г. за недвижим имот придобит по завещание, саморъчно завещание от 19.11.1990 г., както и справка от Агенцията по вписванията до 07.06.2021 г. относно имота, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. *******. От тях се установява, че ответницата е собственик на процесния имот и в исковия период.

Предвид изложеното въззивният състав счита, че ищецът е провел доказване на основния правопораждащ факт в процеса, за който СРС е указал доказателствената тежест, че ответницата е собственик на процесния имот и от там, че има качеството потребител на топлинна енергия през исковия период. Възраженията на ищеца в жалбата по този въпрос са основателни.

Следователно по силата на ЗЕ е възникнало договорно правоотношение между ответницата и „ЕВН Б.Т." ЕАД за доставка на топлинна енергия при ОУ през процесния период, срещу задължение за заплащане на нейната цена. Не се предвижда като условие за влизането на ОУ в сила приемането им от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не се твърди или установява ответницата да е възразили срещу прилаганите от ищеца ОУ.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

По същество въззивният състав намира, че реалното потребление на топлинна 3 енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установяват от приетата пред СРС и неоспорена СТЕ, която съдът кредитира. Заключението на СТЕ е изготвено след анализ писмените доказателства, а констатациите на експертизата не са опровергани от други доказателства по делото.

Според експертизата дължимите суми за ТЕ в периода са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. В случая АС е ползвана само за отопление, а в жилището не е имало отоплителни тела, нито топлоразпределители или щранг лира в банята. За имота е начислявана ТЕ само за сградна инсталация.

Анализирайки заключенията на СТЕ и ССчЕ съдът приема, че по делото се установява, че за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата за ТЕ за имота е общо в размер на 137, 34 лв., за който размер претенцията е основателна.

По претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху главните вземания за ТЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За забавата на длъжника в периода приложение ще намери нормата на чл. 32, ал.

2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като продавачът начислява обезщетение за забава само за задълженията, неплатени в посочения срок.

Ищецът е претендирал лихва за забава за периода 03.01.2018 г. до 22.05.2019 г., която според ССчЕ е в размер от 16, 37 лв. за която сума исковете за лихва са основателни и доказани по размер и също следва да се уважат.

Доколкото изводите на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, решението, с което искове по чл. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени изцяло, следва да се отмени и исковете да се уважат.

По разноските пред СРС :

Предвид промяната в изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото и заповедно производства, според данните за направени разноски, както следва : в размер на общо 75 лв. за заповедното производство и общо 825 лв. за исковото производство пред СРС, в това число : 75 лв. държавна такса, 300 лв. за особен представител, 400 лв. за СТЕ и ССЧе и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По разноските пред СГС :

При този изход от спора, право на разноски за въззивното производство има ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В негова полза съдът присъжда общо 175 лв. разноски за въззивното производство, в това число - 25 лв. държавна такса, 100 лв. за особен представител и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20204754/29.10.2021 г., на СРС, 120 с - в, по гр. д. № 3652/2020 г., с което са отхвърлени изцяло обективно и кумулативно съединените искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.