Решение № 338 от 07.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Станислав Стефански

Илина Гачева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500250 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 463 от ГПК.

Производството е по реда на 278 във вр. с чл. 463, ал. 1 от ГПК и е образувано по жалба на „ЕЛИТИС“ ЕООД ЕИК 148094590 със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от адв . Р. Т. против протокол от 30.11.2022 година за разпределение на суми по изпълнително дело № 20208090400480 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 в частта, в която е прието, че банка ДСК АД е взискател – обезпечен кредитор с учредена в негова полза договорна ипотека с вземане в размер на вземането 258 383,61 лв. и в частта, с която вземането на банката е определено като привилегия по чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД и е постановено „ЕЛИТИС“ ЕООД да заплати за придобиване на описания имот сумата в размер на 276 308,24 лв., в която е включено приетото вземане на банката в размер на 258 383,61 лв. Съображенията относно незаконосъобразност на разпределението в тази му част се следните: не били събрани доказателства, че банката е кредитор на „Троя Стил“ ЕООД и то такъв, който следва да бъде присъединен по реда на чл. 459, ал. 2 от ГПК. Нямало доказателства, че вземането на банката било установено с влязло в сила изпълнително основание, както и че това вземане е обезпечено именно с ипотеката, учредено с нот. акт № 23, том 3, рег. № 3742, дело № 257 от 2017г. Банката подала само една бланкетна молба до ЧСИ Силвия Косева изх. № 01-20-22474/24.11.2022г., с която уведомява, че била кредитор на „Троя Стил“ ЕООД съгласно Договор за кредит-овърдрафт от 07.06.2017г. Излагат се твърдения, че договорът за кредит бил изтекъл и имало данни, че вземането не съществува.

Банката била уведомена, че било предприето принудително изпълнение спрямо ипотекирания имот срещу длъжника „Троя 2000“ ЕООД през 2020г. и същата е била наясно, 1 че по партидата на имота след вписването на ипотеката имало вписана искова молба от „ЕЛИТИС“ ЕООД с предявен иск по чл. 135 ЗЗД, вписано решение по този иск и възбрана по настоящото дело. В нито един момент Банката не била уведомила за вземането си съдебния изпълнител. ПЧСИ Доротея Жекова следвало да изиска от Банката да представи договора за кредит, анексите към него, тъй като не основавала вземането си само на договора за кредит, а и на анексите към него. Жалбоподателят счита, че тези анекси били новиране на дълга, и макар в ипотеката да било вписано, че тя обезпечава вземанията по договора за кредит и всички евентуални бъдещи анекси към него, те не били представени нито вписани в имотния регистър. Вписването било необходимо съгласно чл. 171 ЗЗД. Тъй като такова вписване не било извършено до датата на разпределението, банката била изгубила привилегията си на първоначално вписана ипотека. Макар ипотеката да била вписана, то тя обезпечавала несъществуващо вземане и не била подновена съгласно закона.

Подновяване на задължението било налице, тъй като била налице промяна на страната на ипотекарния длъжник. Към момента на учредяване на ипотеката ипотекарен длъжник е било дружеството „ТРОЯ 2000“ ЕООД, което в последствие е апортирало имота, предмет на принудително изпълнение в капитала на „ТРОЯ-СТИЛ“ ЕООД. Този апорт по отношение на „ЕЛИТИС“ЕООД е обявен за относително недействителен и в отношенията между „ЕЛИТИС“ ЕООД, „Троя-Стил“ ЕООД, Троя 2000“ ЕООД и Пламен Троянов Чеснаров собственик на имота бил „Троя 2000“ ЕООД, а в отношенията между всички други лица, в това число и в отношенията между банката и „Троя – Стил“ ЕООД и „Троя 2000“ ЕООД, имотът е собственост на „Троя – Стил“ ЕООД. Всички изложени по-горе обстоятелства мотивирали жалбоподателя да приеме, че Банката не е представила документи за актуалните вземаниия против кредитополучателя, поради което сумата от 258 383,61лв. неправилно била включена в разпределението. Предвид това жалбоподателят моли съда да отмени Протокол за разпределение на суми по изп. дело № 20208090400480 от 30.11.2022г., в което е прието, че банката е взискател – обезпечен кредитор с учредена в негова полза договорна ипотека с вземане в размер на 258 383,61 лв., в частта в която вземането на банката е определено като привилегировано по чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД и в частта, в която е постановено „ЕЛИТИС“ ЕООД да заплати за придобиване на описания имот сумата от 276 308,24 лв., в която е включено приетото вземане на Банката в размер на 258 383,61 лв., след което да бъде извършено ново разпределение без участието на банката , в условията на алтернативност – като хирографарен кредитор. Направени са искания по реда на чл. 192, ал.

1 от ГПК да се задължи Банка ДСК ЕАД да представи Договорът за овърдрафт кредит, извлечение от счетоводните й книги по смисъла на чл. 417, ал.1, т. 2 ГПК във връзка с договор за кредит овърдрафт от 07.06.2017г. и счетоводна справка, от която да е видно какъв е размерът на непогасената част от дълга.

Постъпило е отговор на жалбата, подаден от „ТРОЯ – СТИЛ“ ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК 104603274, представлявано от Пламен Чеснаров и адв. Светослав Мандиков, чрез който се оспорва основателността на жалбата против извършеното на 30.11.2022г. разпределение. Излага подробни съображения- при извършване на разпределението ПЧСИ Доротея Жекова е имала пълна информация от банката кредитор относно това, че имотът, 2 предмет на публичната продан, е бил предмет на ипотека за обезпечаване вземане на Банката по Договора от 07.06.2017г., по който кредитополучател е „Троя – Стил“ ЕООД и съдлъжници ЕТ „Троя 2000-Пламен Троянов Чеснаров“, Пламен Троянов Чеснаров и „Троя 2000“ ЕООД, като последното дружество е и ипотекарен длъжник. В договорната ипотека изрично е посочено, че обезпечава вземанията по договора за кредит и всички евентуални бъдещи анески към него. Не е приложима нормата на чл. 171 от ЗЗД с оглед сключените анекси по договора за кредит от 07.06.2017г. Решението по предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и промяна на собствеността на ипотекирания имот няма значение, тъй като при промяна на собственика на имота, последния го придобива с тежестите и банката не губи своята привилегия. Исканите доказателства били неотносими към правния спор относно извършеното разпределение от 30.11.2022г. Моли съда да остави жалбата против разпределението от 30.11.2022г. без уважение.

Постъпило е писмено възражение от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 подадено чрез пълномощник юрисконсулт М. И., чрез което жалбата е оспорена като неоснователна.За установяване качеството на кредитор Банката е представила към възражението копие от договор за овърдрафт кредит от 07.06.2017 г. и анексите за неговото изменение. С оглед твърдението на жалбоподателя, че Банката няма право да бъде присъединен взискател по реда на чл. 459, ал. 2 ГПК е представен нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 23, том 3, рег. № 3742, дело № 257 от 08.06.2017г. с който е учредена договорна ипотека първа по ред върху имота предмет на принудителното изпълнение, собственост на „Троя 2000“ ЕООД и което дружество се явява ипотекарен длъжник, като в самия нотариален акт е вписано, че ипотеката обезпечава всички вземания на кредитора спрямо кредитополучателя по Договора за кредит от 07.06.2017г., както и всички бъдещи анекси към него, в това число и при всички други промени. Неоснователно е твърдението, че вземането на банката е погасено в срокове за усвояване, ползване и погасяване на Кредита, до окончателното издължаване. Срокът на ползване на кредита е удължен до 30.04.2023г. и уговорката била в съответствие с чл. 174 от ЗЗД. Неоснователни били оплакванията на жалбоподателя, че Банката не била подновила ипотеката. Съгласно чл. 172, ал.1 ЗЗД срокът на действие трае 10 години от датата на която е извършено вписването и при промяна някой условия на договора, включително и срокът на действие, не налага ново вписване, след като е в рамките на този срок. Не е налице новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че Банката следвало да представи изпълнителен титул непосредствено след като е уведомена за насрочения опис на имота. Съгласно чл. 459, ал. 1 изр. 2 от ГПК задължение на съдебния изпълнител е да отдели за взискателя с право на привилегия припадащата му се част от сумата от осребряването на ипотекирания имот са изпълнение на друго задължение и да я запази по своя сметка. Предаването на тази сума на привилегирования кредитор се осъществява едва след като този кредитор представи изпълнителен лист, като зачитането на правата е възложено като служебно задължение на съдебния изпълнител. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата против извършеното разпределение от 30.11.2022г. без уважение.

3

Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 480/2020 год. по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, към което на основание чл. 456 от ГПК са присъединени изп. дело № 251/2021г., изп. дело № 674/2021г., изп. дело № 373/2022г., изп. дело № 374/2022г. и изп. дело № 375/2022г., всичките по описа на същия съдебен изпълнител за всички посочени в тях суми по отношение на длъжника „Троя 2000“ ЕООД , ведно с писмени мотиви по чл.

436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, изготвени от ПЧСИ Доротея Жекова, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за законосъобразност на атакуваното постановление, с което е извършено разпределение на постъпилите по изпълнителното дело парични суми в следствие на извършена публична продан на притежаван от длъжника недвижим имот, върху който е била учредена договорна ипотека. Счита жалбата за допустима, но неоснователна. Още при образуване на делото и изискване на справка относно имуществото на длъжника е установено, че по отношение на процесиня имот е била учредена договорна ипотека с вх. № 4839/08.06.2017г. по описа на СВ при Районен съд Велико Търново, за обезпечаване вземане на Банка ДСК ЕАД. При тези обстоятелства след осребряването на това имущество, съдебния изпълнител е длъжен да задели сумата от 258383,61 лв. за погасяване вземането на Банката на основание чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД с оглед представените от ипотекарния кредитор данни към датата на разпределението. При това съдебния изпълнител нямал задължение да изследва изискуемостта, ликвидността, основателността на претендираното от ипотекарния кредитор вземане, а единствено да задели сумата, без да я изплаща, а да я пази до представянето на изпълнителен лист.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба на „ЕЛИТИС“ ЕООД – взискател по изпълнението, възраженията на длъжника, на Банка ДСК ЕАД, както и писмените мотиви на ЧСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 20208090400480/20г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, към което на основание чл. 456 от ГПК са присъединени изп. дело № 251/2021г., изп. дело № 674/2021г., изп. дело № 373/2022г., изп. дело № 374/2022г. и изп. дело № 375/2022г., всичките по описа на същия съдебен изпълнител, намира за установено следното:

С разглежданата жалба, подадена от един взискателя по изпълнителното дело – „ЕЛИТИС“ ЕООД се атакува постановление за разпределение на суми по изп. дело № 20208090400480/20г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, към което на основание чл. 456 от ГПК са присъединени изп. дело № 251/2021г., изп. дело № 674/2021г., изп. дело № 373/2022г., изп. дело № 374/2022г. и изп. дело № 375/2022г., всичките по описа на същия съдебен изпълнител. Съгласно чл. чл. 462 и 463 ГПК взискателят може да обжалва разпределението на сумите, в тридневен срок от деня на предявяването му. В този смисъл жалбата се явява подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения срок – предявяването е извършено на 30.11.2022 година, а жалбата е постъпила на 05.12.2022 год. С оглед на това жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалба е неоснователна по следните съображения: