Решение № 89 от 01.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. С.З., 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20215501001234 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 260358/19.04.2021г., постановено по гр.д.

№481/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което З. „Д.Ж.З.“ АД е осъдено да заплати на Д. ЯНК. М. сумата от 1 755, 50 лв. главница от неплатено застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал.

3 КЗ, за причинени му виновно имуществени вреди при ПТП на 27.10.2019 г. в с. Б., от застрахованото трето лице Е. Г. Г. по сключен със застрахователна полица №BG/30/119000503378/13.02.2019г. договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите и законна лихва върху тази главница от 14.11.2019г. до изплащането й, както и сумата от 1 292.18 лв. за разноски по делото.

Въззивникът З. „Д.Ж.З.“ АД излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се присъди дължимото застрахователно обезщетение предвид изготвената пред РС съдебнотехническа експертиза, като се вземе предвид размера на обезщетението за 1 увредената външна врата от 309, 50 лв. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Д. ЯНК. М. моли съдът да осъди З. „Д.Ж.З.“ АД да заплати сумата от 1 755, 50 лв. за обезщетение на причинените му от застрахованата Е. Г. Г. при ПТП на 27.10.2019 г. горепосочени имуществени вреди и законна лихва върху тази сума от увреждането на 27.10.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Ответникът „З. Д.Ж.З.“ АД заема становище за допустимост, но неоснователност на исковете, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените по делото разноски, като излага подробни възражения и доводи.

От представения по делото протокол за ПТП № 1710472/27.10.2019 г., и разпитаните свидетели Е. Г. и И.И. и заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че на 27.10.2019 г. в 9 часа в с. Б., свидетелката Г. паркирала управлявания от нея л.а. „Опел Астра" с рег.

№***, собственост на съпруга й Д.И.Г., пред работното й място - магазин „Маринела“ в същото село и без да вземе мерки същият автомобил да не може да се приведе в движение или потегли сам, като включи на първа или задна предавка или задейства ръчната му спирачка, напуснала автомобила и влязла в магазина. Впоследствие паркираният от нея автомобил потеглил на заден ход на изток по ул. „9-ти септември“, описал дъговидна траектория, пресякъл косо същата ул. „9-ти септември“ и ударил със задната си дясна част порталната врата на собствения на ищеца автосервиз на същата улица. В 2 резултат на този удар е била увредена порталната врата, а автомобилът продължил движението си косо назад и се ударил в ролетната врата на сервизното хале, където спрял. Вследствие на настъпилото ПТП, на порталната и ролетна врата на сервиза на ищеца били причинени имуществени вреди, подробно посочени в т. 2 и 6-7 от съдебно – техническата експертиза (л. 171-172 и 174-175). Пазарната им стойност към момента на причиняване на вредите е общо 1 755, 50 лв., видно от данните по делото.

За настъпилото ПТП на свидетелка Е. Г. е съставен АУАН от 27.10.2019 г. и издадено въз основа на него на 09.12.2019 г. наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 96 ЗДвП й е наложено на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 100 лева, като постановлението е влязло в сила на 21.01.2020 г.

Не е спорно, че л.а. „Опел Астра" с рег. № *** е имал към датата на застрахователното събитие валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при З. „Д.Ж.З.“ АД по застрахователна полица №ВG/30/119000503378, със срок на валидност от 15.02.2019 г. до 14.02.2020 г.

Ищецът подал до ответното дружество уведомление за настъпилото ПТП и искане да му бъде изплатено от последния обезщетение за причинените му при същото имуществени вреди, към което е приложил, освен протокола за ПТП и всички останали поискани му от ответника документи, а на 06.11.2019 г. и банковата си сметка. За причинените му при това ПТП имуществени вреди, служители на ответника съставили на 30.10.2019 г. опис на увреденото имущество и констативен протокол.

Видно от представените по делото две писма от 26.11.2019 г. и от 03.01.2020 г., ответникът е отказал да плати на ищеца застрахователно обезщетение, тъй като уврежданията, за които претендирал такова, не кореспондирали с механизма и динамиката на твърдяното ПТП, При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно 3 застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 27.10.2019 г., по силата на което „З.Д.Ж.З." АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на л.а. „Опел Астра" с рег. №*** съгласно полица ВG/30/119000503378, със срок на валидност от 15.02.2019 г. до 14.02.2020 г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред „З.

Д.Ж.З.“ АД, като претенцията му не е удовлетворена. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съгласно нормата на чл. 96 от ЗДвП, водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. В настоящия случай от представените доказателства се установява, че Е. Г. е нарушила горепосочената разпоредба, тъй като паркирайки процесното МПС пред посочения магазин в с. Б., не е взела мерки то да не може да се приведе в 4 движение и потегли само, като не е включила първа или задна предавка и не е задействала ръчната му спирачка, вследствие на което е настъпило процесното ПТП и съответно и претендираните имуществени вреди. С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. „Опел Астра" с рег. № ***, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав п о чл. 45 от ЗЗД . Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана. По делото е безспорно установено, че вследствие на процесното ПТП на ищеца са причинени имуществени вреди, чиято стойност е 1 755, 50 лв.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Според нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.

106, ал. 3 КЗ, или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

В настоящия случай процесното ПТП е настъпило на 27.10.2019 г., а ищецът е заявил писмена претенция пред ответното дружество на 29.10.2019 г., няма данни същият да е изисквал на ищеца допълнителни доказателства, извън представените от същия на 29.10.2019 г. Следователно, срокът от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ за ответния застраховател, за да определи и изплати на ищеца застрахователно обезщетение от 1755.50 лева, е започнал да тече на 29.10.2019 г. и е изтекъл на 19.11.2019 г. /вторник/, а не както е посочил първоинстанционния съд, че срокът е изтекъл на 13.11 2019 г., тъй като срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ се брои в работни, а не в календарни дни. Поради това, законната лихва следва да се присъди от 5

20.11.2019 г. до окончателно изплащане на сумата от 1 755, 50 лв.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която З. Д.Ж.З.“ АД е осъдено да заплати на Д. ЯНК. М. законна лихва върху сумата от 1 755, 50 лв. от 14.11.2019 г. до изплащането й, като вместо него постанови друго, с което да осъди З. Д.Ж.З.“ АД да заплати на Д. ЯНК. М. законна лихва върху присъдената с решението главница в размер на 1 755, 50 лв. от 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

В останалата обжалвана част решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, З. „Д.Ж.З.“ АД следва да заплати на Д. ЯНК.

М. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение № 260358/19.04.2021г., постановено по гр.д.

№481/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в частта, с която З. Д.Ж.З.“ АД е осъдено да заплати на Д. ЯНК. М. законна лихва върху сумата от 1 755, 50 лв. от 14.11.2019 г. до изплащането й, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.*** да заплати на Д. ЯНК. М., с ЕГН **********, с адрес с.

Б., Община и Област С.З., ул. *** законна лихва върху присъдената с решението главница в размер на 1 755,50 лв. от 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА З. Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.*** да заплати на Д. ЯНК. М., с ЕГН **********, с адрес с.

Б., Община и Област С.З., ул. *** направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. /триста и шейсет лв./

6

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260358/19.04.2021г., постановено по гр.д.

№481/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7