Решение № 1296 от 07.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000500334 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260155/23.09.2020 г., постановено по гр. д. № 9084/2017 г. по описа на СГС, I ГО, 9 състав, изцяло са отхвърлени предявените от Л. В. П., Р. В. Г. и Г. В. Г. срещу „Кардиф животозастраховане” АД, чуждестранно юридическо лице, вписано в Парижкия търговски регистър с № 732028154, чрез своя клон в Република България, активно субективно съединени осъдителни искове с дадена от СГС правна квалификация чл. 382, ал.

3 КЗ, във вр. с чл. 448, ал. 7 КЗ за заплащане на третото ползващо се лице „УниКредит Булбанк” АД сумата от 35790,44 евро (равняваща се на 70000 лв.), част от глобално претендираната сума в размер на 68184,14 евро, представляваща застрахователно обезщетение, равняващо се на остатъка на породените парични задължения по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 229/0153/19862348/16.04.2013 г. при настъпил покрит застрахователен риск по Договор за застраховка „Кредитна протекция” № Пакет Б 229/0153/19862348/2012 г. (смъртта на кредитополучателя В. Г. В.), ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 17.07.2017 г., до окончателното й заплащане.

Решението на СГС е обжалвано от ищците, които поддържат, че крайният съдебен акт на първоинстанционния съд е необоснован, тъй като макар и от събраните по делото доказателства да се установявало, че животът, здравето и телесната цялост на починалия кредитополучател да са били предмет на сключения в полза на кредитодателя (банката) 1 застрахователен договор, СГС е достигнал до неправилния правен извод, че наследниците на застрахования, респ. втория кредитополучател не са материално легитимирани да получи твърдяното застрахователно обезщетение, тъй като в процеса на доказване не са установили, че животът на починалия кредитополучател е бил обект на сключена застраховка за имуществено застраховане „Финансов риск”, обезпечаващ покрит застрахователен риск невъзможността на кредитополучателя по обезпечения договор за банков кредит да изпълнява своите парични задължения по това кредитно правоотношение поради неговата смърт. Считат, че твърдяното застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Финансов риск” в полза на трето лице - банката, се установява от събраните по делото доказателства - от Протокол за предаване оригинали на застрахователния сертификат, както и от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ - от банката били представени два застрахователни погасителни планове, като единият от тях е на името на починалия кредитополучател. Доказателства за сключване на процесния застрахователен договор било и обстоятелството, че до смъртта на кредитополучателя дължимата застрахователна премия е заплащана именно от неговата банкова сметка.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като развива подробни правни съображения за нейната неоснователност, поддържайки релевираното в отговора на исковата молба правно съждение, че поради установеното тежко здравословно състояние (при водеща диагноза „Последици от мозъчен инфаркт” съгласно ЕР № 1830/131/14.09.2011 г., издадено от ТЕЛК при „IV МБАЛ-София” ЕАД) застрахователят е отказал да бъде сключен договор за имуществено застраховане „Финансов риск”, с който да бъде обезпечен процесният договор за банков кредит, поради което не е и изисквано от този кредитополучател (чрез съответен Анкетен лист) да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.

Третото лице-помагач на ответника не е подало в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, но в молба от 04.03.2021 г. признава, че процесният кредит е бил окончателно погасен чрез плащане на 13.02.2019 г., поради което счита, че е отпаднал правният интерес от участието му в настоящия процес.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

2

СГС, I ГО, 9 състав е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 199а, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

За да обосноват предявените искове за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпил покрит застрахователен риск по договор за имуществено застраховане „Финансов риск” в полза на кредитодателя (банката) - смърт на кредитополучателя, чийто живот е бил обект на този договор за застраховане, ищците са поддържали, че ответникът не е изпълнил своето договорно задължение, уговорено в твърдения договор за застраховка „Финансов риск”, да заплати на наследниците на обезпечения кредитополучател, респ. на банката застрахователно обезщетение, равняващо се на непогасената част от кредита, предмет на сключения договор за банков кредит.

Но тъй като с молба от 21.01.2020 г. (намираща се на л. 361 от кориците на първоинстанционното дело) третото лице-помагач на ответника – обезпеченият кредитор „УниКредит Булбанк“, е заявило, че остатъкът на обезпечения с твърдения от ищците договор за имуществено застраховане „Финансов риск” банков кредит е бил изцяло погасен от Л. В. П. (това правнорелевантно обстоятелство е обявено от въззивния съд с Определението по чл. 267, ал. 1 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото от страните с други доказателствени средства на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК), първоинстанционният съд е следвало да преквалифицира исковата претенция, като я подведе под приложимата материалноправна норма - чл. 199а, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ. Това задължения е част от неговите правомощия, които трябва служебно, по свой почин да упражни, за да даде поисканата от ищците по вид и обем съдебна защита – арг. чл. 2 ГПК, във вр. с чл. 6, ал. 2 ГПК.

Понеже този правнозначим факт е настъпил по време на настоящото исково производство още пред СГС, той трябва да бъде взет предвид от въззивния съд – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.

Следователно, като банката не е претендирала дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя, който по твърдение на ищците е обезпечавал точното изпълнение по процесния договор за банков кредит, тя – като бенефициер (ползващо се лице) по твърдения договор за имуществена застраховка „Финансов риск“, се е отказала от тази облага, вкл. приемайки изпълнение по договора за банков кредит от другия солидарен длъжник – ищцата Л. В. П.. В този смисъл, съгласно практиката на ВКС (напр. Решение № 141/14.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2839/2018 г., II т. о., ТК; Решение № 167/22.12.2014 г. по т. д. № 3174/2013 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 219/14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 837/2010 г., II т. о., ТК и пр.) възниква право на длъжника (на неговите наследници), респ. на другия солидарен длъжник, който е погасил обезпеченото вземане чрез реално изпълнение, да претендира обезщетението за вредите, като именно той е активно материалноправно легитимиран да получи това застрахователно обезщетение, ако са породени в обективната действителност останалите материалноправни предпоставки за заплащане на твърдяното застрахователно обезщетение. Нещо повече, през целия процес самите ищци са поддържали, 3 че не предявяват косвен (сурогационен) иск по реда на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, като не действат като процесуални субституенти на носителя на спорното материално право – банката.

Квалифицирайки предявения иск като такъв по чл. 382, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 448, ал.

7 КЗ, първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на повдигнатия пред него с исковата молба материалноправен спор. Но това обстоятелство само по себе си не е довело до порок в съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, тъй като първоинстанционният съд, съобразно основания принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало, изцяло се е произнесъл по наведените фактически твърдения от ищците в исковата молба (неизпълнение на договорното задължение за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпил покрит застрахователен риск - смърт на кредитополучателя, по сключен договор за имуществено застраховане „Финансов риск”).

Неправилната правна квалификация, под която СГС е подвел предявеното спорно материално право, представлява нарушение на материалния закон, което трябва да бъде съобразено от въззивния съд при постановяване на своя краен съдебен акт.

Както е изяснено в Определение № 447/15.02.2021 г. на САС, постановено по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, възникването на предявеното парично право, представляващо твърдяното застрахователно обезщетение, се обуславя от възникването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) пораждане на действителен договор за имуществено застраховане „Финансов риск“ (с обект живота, здравето и телесната цялост на кредитополучателя), по силата на който ответното застрахователно дружество е поело договорно задължение за покриване настъпването на финансовия риск – невъзможността на кредитополучателя да изплати уговорения кредит, ведно с дължимите възнаградителни лихви поради настъпване на неговата смърт; 2) заплащане от застрахования и приемане от застрахователя на уговорената застрахователна премия по договора за имуществено застраховане „Финансов риск“; 3) настъпване на покрит застрахователен риск – невъзможност на кредитополучателя по обезпечения договор за банков кредит да изпълнява своите парични задължения по това кредитно правоотношение поради неговата смърт, като не са налице изключенията за изплащане на уговореното застрахователно обезщетение и 4) отказ на бенефициера от уговорената в негова полза облага – заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.

В клаузата на чл. 9.1. от договора за банков кредит страните по него са уговорили, че изпълнението на поетите по процесното кредитно правоотношение парични задължения ще бъдат обезпечени чрез сключване на имуществена застраховка „Финансов риск” с обект живота, здравето и телесната им цялост.

По делото е представена застрахователна полица (без дата и подпис на „застрахован”), обективиращ проект на договор за имуществена застраховка „Финансов риск” с обект живота, здравето и телесната цялост на кредитополучателя В. Г. В.. По своето правно естество този алеаторен договор е следвало да бъде сключен в полза на трето лице (от длъжник на договорно основание в полза на кредитор) - в полза на банката, за обезпечение на нейните вземания по процесното кредитно правоотношение Този договор се 4 подчинява на общите нормативни правила, уредени в чл. 22 ЗЗД и чл. 398 КЗ (отм.).

Застраховащ по него може да бъде както длъжникът по кредитната сделка, така и трето лице, което е учредило лично (персонално) или реално (вещно) обезпечение за точното изпълнение на обезпеченото вземане. Обичайно, страни по стипулационния договор са кредитополучателят и застрахователното дружество, като банката-бенефициер, в чиято полза е сключен застрахователният договор, има право да удовлетвори остатъка от паричните задължения по договора за банков кредит от застрахователното обезщетение при настъпил покрит застрахователен риск (смърт или трайна намалена работоспособност на кредитополучателя). Застраховащият (длъжникът) може да отмени уговорката в полза на третото ползващо се лице (банката) и без негово съгласие (в отклонение от общото правило, уредено в чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), освен ако застрахователното събитие е вече настъпило.