Решение № 192 от 02.04.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 68/2024
- Вид
- Решение № 192
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 09.12.2024
- Състав
- Венцислав Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.15 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.16 · Закон за защита на потребителите
- чл.210а · Закон за защита на потребителите
- чл.4 ал.1 т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.5 ал.1 изр.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.9 ал.1 , ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.9 ал.1 , ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.9 ал.1 , ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.9 ал.4 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 192 гр. Русе, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520200068 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД, гр.Русе, представлявано от М.Е.Д.-Д. и Л.М.Х. до Районен съд – Русе против НП № Р – 004009/ 20.12.2023г. издадено от Главен юрисконсулт при Регионална Дирекция за защита на потребителите гр.Русе. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Наказаното дружество, редовно призовано не изпраща представител в съдебно заседание; постъпило е писмено становище от такъв с което се поддържа жалбата.
АНО, редовно призован, явява се упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.
РРП, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2023г. св. Н. Д., „старши инспектор” към КЗП – Русе извършила проверка в търговски обект – магазин „Лидл 125“, находящ се в гр.Русе ул.“Чипровци“ № 32, стопанисван от наказаното дружество. В хода на проверката тя констатирала, че се предлага за продажба в търговската зала на магазина извара с търговска марка „Pilos“ 275 гр. Тази стока била предварително опакована и етикирана от производител била изложена в хладилна витрина, като непосредствено пред нея е поставен търговски етикет с изписан върху червен фон информация: Pilos; Извара 9,7 %, 15 % протеин, опаковка 275гр., код 1
5500741; - 27 %; 3,29 ; 1 кг = 11,96 лв.; 2,39 лв.; 1 кг = 8,69 лв. Информацията, която била изписана върху стоката била напълно идентична с тази изписана върху етикета с единствената разлика била в процентното съдържание на извара – 9%. Доколкото проверяващите приели, че по този начин потребителите се въвеждат в много сериозна заблуда (до степен на измама) относно специфичните предимства и характеристики на предлагания за продажба продукт с нарочно писмо изискали от търговеца доказателства и информация относно действителното процентно съдържание на маслеността в изварата – дали е 9% или 9,7%. С писмо, на л.25 от делото, от дружеството отговарят, че действителното съдържание на мазнини в изварата е
9%, а не 9,7%, като сочат също, че причините в това разминаване от 0,7% масленост се дължат единствено на човешка грешка.
Бил съставен констативен протокол № 2734123/10.05.2023г., а впоследствие и АУАН против дружеството. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 12 500 лв. за нарушение по чл. 68д ал.1 пр.1 вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68в вр.чл.210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящето производство доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице, което има право на жалба и в този смисъл същата е допустима.
Разгледана по същество е основателна. Това е така, защото на дружеството е наложено административно наказание за нарушение, което не е извършило.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че по отношение на предлаганата за продажба извара е посочено маслено съдържание от 9,7%, при действително такова от 9%. Спор по този въпрос по делото няма; това обстоятелство е потвърдено с горепосоченото писмо от наказаното дружество и не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание чрез постъпилото писмено становище.
Дружеството е наказано за това, че осъществява заблуждаваща търговска практика, тъй като етикетът, на който е обозначено масленото съдържание на предлаганата за продажба извара, съдържа невярна информация и като такава следователно е подвеждаща.
Съгласно чл.68д ал.4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д – 68к от с.з. Дефинитивната норма на чл.68д ал.1 от ЗЗп, която според АНО е нарушена, определя търговска практика за заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Предлагането за продажба на изварата в случая по никакъв начин не може да бъде окачествена ,като заблуждаваща търговска практика най-малко, защото разминаването в масленото съдържание е до такава степен пренебрежимо малко – по-малко от 1%, че 2 очевидно по никакъв начин не може да заблуди (измами) не само средния потребител, но и потребител с много ниска информираност. Не може да не бъде отчетено, че етикетът с изварата съдържа на практика цялата изискуема информация с оглед защита правата на потребителите и по-конкретно няма никакви нарушения на разпоредбите на чл.4 ал.1 т.1, чл.5 ал.1 изр.1 ,чл.9 ал.1 , ал.2 и ал.3, чл.15 ал.1 и чл.16 от ЗЗП. В случая съдът намира,че няма и нарушение на разпоредбата на чл.9 ал.4 от ЗЗП, защото етикетът действително се различава от обозначението на продукта, но очевидно това не е с цел да се заблуди производителя. Това е така, защото грешката от 0,7% е в посока на влошаване на качеството на продукта, т.е. е завишено масленото съдържание на продукт, който поначало се предпочита от потребителите именно поради ниската му масленост и на практика това разминаване по-скоро би довело до непродаваемост на продукта, а не обратното. И без специални знания в областта на медицинската наука е очевидно, че дори на лица със заболявания, изискващи прием на диетични храни, тази разлика от 0,7% по никакъв не би повлияла на здравословното им състояние. Съдът би приел, че има нарушение в случай, че на етикета бе занижено неколкократно масленото съдържание на изварата, напр. при действителни 9%, бе посочено, че то е 2 или 3 %. Показателно в случая, е че дори актосъставителката, която е извършила контролната покупка не е забелязала в търговската част на магазина разликата в масленото съдържание, а това е сторила едва след внимателен прочит на издадения касов бон и то с цел сравняване на обявените и действителните цени.
Това от своя страна също потвърждава горният извод, че етикирането на стоката е било изцяло съобразено с изискванията на закона с оглед горепосочените разпоредби – на етикета има информация за 10 отделни характеристики, от които е сбъркана само една и то в случая грешката е във вреда на търговеца, както бе посочено. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че в този търговски обект се предлагат огромен брой стоки, над 4000 артикула, като по отношение на други не е констатирано подобно разминаване. Съдът прави този извод въпреки посочени подобни разминавания в констативния протокол и твърденията на актосъставителката в съдебно заседание в тази насока, защото констативният протокол не е процесуален акт, от който могат да се правят процесуални изводи, доколкото не е регламентиран в ЗАНН или НПК; също така не са представени никакви доказателства за влизане в сила на наказателни постановления за такива деяния.
Поради изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и изрично искане от страна на процесуалния представител на търговеца за присъждане на разноски, АНО следва да бъде осъден на заплати такива в размер на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 вр.чл.63д ал.3 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р – 004009/ 20.12.2023г. издадено от Главен юрисконсулт при Регионална Дирекция за защита на потребителите -гр.Русе, с което на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите на „Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД - гр.Русе, представлявано от М.Е.Д.-Д. и Л.М.Х. е било наложено наказание „имуществена санкция„ в размер 12 500 лв.
ОСЪЖДА КЗП-гр.София да заплати на „Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД сумата от 100 лв. за разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на АНО и жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4