Решение № 2751 от 03.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2751 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330113677 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнения към нея, подадени от М. А. Б., ЕГН **********, с които е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК срещу „Обединена Българска Банка“ АД (в качеството й на универсален правоприемник на „Райфайзен Банк“ ЕАД) за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 1770 лева - главница по Договор за издаване на международна кредитна карта *****г., сумата от 623, 21 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 19.10.2010г. до 25.01.2012г., сумата от 16, 14 лева, представляваща остатъчна част от юрисконсултско възнаграждение в размер на 211,80 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** от Районен съд – Пловдив въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ ***., по описа на Районен съд- П.,***** и за събирането на които вземания е образувано изпълнително дело № *** по описа на ******, район на действие Окръжен съд - П. (исковата претенция е описана при съобразяване на уточнението на ищцата с вх. № ***. досежно ответната страна, пасивно легитимирана да отговаря по исковата претенция- л. *** от делото).

Ищцата поддържа, че горепосочените вземания на ответника са погасени по давност. Изтъква, че на основание издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № *** по описа на ******, район на действие Окръжен съд - П.. Самият изпълнителен лист е издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК. Същата е получена от ищцата на **** (като длъжник по заповедното производство) и не е подадено възражение по чл. 414 ГПК. Изтъква се, че по образуваното изпълнително производство последното валидно извършено изпълнително действие е от ***г. От този момент до датата на подаване на исковата молба в съда не са извършвани каквито и да било действия, които биха прекъснали хода на давността. Същевременно, изпълнителното производство не е прекратено и кредиторът по всяко време би могъл да предприеме нови изпълнителни действия.

1

Моли се предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два отговора на исковата молба от ответника с дата *** С единия от тях искът се оспорва, а с другия искът се признава.

След дадени изрични указания от съда в насока установяване действителната воля на ответника, с молба вх. № *** ответното дружество, чрез процесуалния си представител, заявява че исковата претенция се признава изцяло. Моли се да бъде постановено решение при признание на иска. Излагат се аргументи, че с поведението си ответникът не е дал повод за иницииране на исковото производство и се моли сторените от ищеца разноски да не се възлагат в тежест на ответника. Моли се ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сторените в процеса разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (в случая след влизане в сила на заповедта по чл.

417 ГПК, съобразно твърденията на ищцата, обективирани в уточняваща молба от ***.

– л. *** от делото). В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.

Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В конкретния случай, с оглед изричното признание от ответната страна на всички изложени в исковата молба факти, отвъд всякакво съмнение е обстоятелството, че от датата на последно извършеното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № *** по описа на ******, район на действие Окръжен съд - П. до датата на подаване на исковата молба в съда е изминал период по- дълъг от пет години. Предвид това, съдът приема, че вземанията, за които е издаден процесният изпълнителен лист от *** са погасени по давност.

Досежно осъщественото от ответника признание на иска, съдът счита за нужно да акцентира върху следното: както вече бе посочено, след дадени изрични указания от съда в насока установяване действителната воля на ответника, с молба вх.

№ *** (л. *** от делото) ответното дружество, чрез процесуалния си представител, заявява че исковата претенция се признава изцяло. По делото е налице пълномощно (л. **) делегиращо изрично на адв. Н. М. представителна власт, включително и да се разпорежда с предмета на делото. Макар и ищецът да не е поискал постановяване на решение при признание на иска, то не съществува пречка заявеното от ответната страна признание на иска да се цени като признание на всички изложени в исковата молба обстоятелства. Настоящият случай е именно такъв, като предвид изричното изявление на ответната страна в отговора на исковата молба с вх. № ***/ *** и 2 уточняваща молба с вх. № ***, съдът е приел и че не е необходимо отлагането на делото и събирането на каквито и да било допълнителни информационни източници в насока изясняване на обстоятелствата по делото.

Съобразно изложеното, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 1770 лева- главница по Договор за издаване на международна кредитна карта *****г., сумата от 623, 21 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 19.10.2010г. до 25.01.2012г., сумата от 16,14 лева, представляваща остатъчна част от юрисконсултско възнаграждение в размер на 211,80 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** от Районен съд – П. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***., по описа на Районен съд- П., ***** и за събирането на които вземания е образувано изпълнително дело № *** по описа на ******, район на действие Окръжен съд - П., следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата следва да бъде възмездена за сторените в процеса разноски. В тази връзка съдът не счита за основателно възражението на ответната страна, че не дължи разноски в процеса, доколкото е признала иска и не е дала повод за образуване на исковия процес.

Ответната страна действително признава иска, но поведението й е довело до иницииране на исковия процес, доколкото към датата на подаване на исковата молба в съда (както и към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция), образуваното изпълнително дело № *** по описа на ******, район на действие Окръжен съд - П., е висящо. Тоест, след като ответникът като взискател поддържа висящността на изпълнителното производство, то за ищцата като длъжник по това изпълнително дело, винаги съществува интерес да отрече вземанията, предмет на изпълнението. Висящото изпълнително производство е напълно достатъчно, за да обоснове интерес от предявяването на иска с правно основание чл. 439 ГПК и след като претенцията е основателна, ответното дружество следва да отговаря и за сторените от ищцата разноски в рамките на исковото производство.

В процеса ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер от 170, 80 лв., която следва да й бъде възстановена от ответника. Допълнително, съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от ***г. (л.***), ищцата е заплатила в полза на адв. П. хонорар в размер от 540, 94 лв. В цитирания договор за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че сумата от 540, 94 лв. заплатена в брой при сключването на договора, поради което съдът приема, че това представлява реално сторен разход от ищцата, който също подлежи на възмездяване.

Предвид изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на 3 ищцата сума за сторени разноски в общ размер от 711, 74 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищцата М. А. Б., ЕГН ********** не дължи на ответника „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959 сумата от 1 770 лева- главница по Договор за издаване на международна кредитна карта *****г., сумата от 623, 21 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 19.10.2010г. до 25.01.2012г., сумата от 16,14 лева, представляваща остатъчна част от юрисконсултско възнаграждение в размер на 211,80 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** от Районен съд – П. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***., по описа на Районен съд- П., ****. с-в и за събирането на които вземания е образувано изпълнително дело № *** по описа на ******, район на действие Окръжен съд - П..

ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959 да заплати на М.

А. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 711, 74 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4