Решение № 2457 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2457 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100111616 по описа за 2025 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, твърди че между нея и ответника - П. Г. Д., бил сключен Договор № 000LD-R-119373/29.11.2023г. за банков кредит, по силата на който дружеството предоставило кредит в размер на 50 000 лева за текущи нужди, с краен срок за погасяване на всички дължими суми - 28.11.2033г.

Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за банков кредит на основание раздел Х, т. 10.1.2, б. А – „Предсрочна изискуемост“ от приложимите общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез ЧСИ С.Я., рег. № 844 на ЧСИ, банката пристъпила към писмено уведомяване. Предизвестието било връчено чрез работодател на 09.12.2024г.

Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.04.2025г.

С оглед изложеното, ищецът моли да се признае по отношение на ответника, че дължи:

- сумата от 49 395,26 лева – главница, ведно със законна лихва върху претендиралата главница, считано от 10.04.2025г. до окончателното ù издължаване.

- сумата от 3 928,34 лева - договорна лихва за периода от 28.02.2024г. до 07.04.2025г. включително;

- сумата от 497,68 лева - наказателна лихва за периода от 28.02.2024г. до 07.04.2025г. включително;

- сумата от 35,54 лева - законна лихва за периода от 08.04.2025г. до 09.04.2025г.

1 включително;

- сумата от 120 лева - разноски за писмено предизвестие.

Претендира и разноски (искови и заповедни).

Ответникът - П. Г. Д., оспорва иска:

- не бил уведомен за предсрочната изискуемост;

- била пострадала от престъпление, за което било образувано досъдебно производство № 5183/2024г. по описа на СДВР, пр.пр. № 23788/2024г. по описа на СРП, по което била конституирана в качеството на пострадало лице от измама в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Тя била заблудена относно фактите във връзка с кредита;

- прави и евентуални възражения за неправомерно поведение от страна на ищеца при сключване на договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Фактите относно заповедното производство са безспорни, а и относно сключения договор. Сумата от 50 000 лева е отпусната за текущи нужди (чл. 1).

Адресът на ответника по договора за кредит е гр. София, ж.к. „******** (който всъщност е и постоянен/настоящ за ответника – справка – л. 55 от заповедното производство). Този адрес, включващ и e-mail: ********.com, е предмет на клаузи 19 и 19.12, в смисъл че кореспонденцията между съконтрахентите се осъществява чрез него.

Страните са длъжни да осигурят получаване на съобщенията, като е направено примерно изброяване, като: препоръчано писмо, телеграма и т.н.

В чл. 19.3 е договорено предположение за упълномощаване на ФЛ, находящи се на адреса.

От страна на ЧСИ е залепено съобщение на същия адрес (л. 16-7-гръб; л. 28 и 36-40 от заповедното производство). Предмет на съобщението е било писмено предизвестие за предсрочна изискуемост.

На договорения адрес е залепено съобщение на 13.12.2024г., а по месторабота е връчено, вече лично на ответника съобщението на 09.12.2024г.

В СДВР се води досъдебно производство № 5183/2024 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 23788/2024г. по описа на Софийска районна прокуратура, по което г-жа Д. е конституирана в качеството на пострадало лице за извършено спрямо нея престъпление от общ характер, за това че в условията на продължавано престъпление, в периода на м. 12.2023г., в гр. София, с цел да се набави имотна облага е било възбудено заблуждение у нея, че изтеглените от нея кредити, ще бъдат погасени и ще получи комисионна за това, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК 2

(Удостоверение от Администрацията на СДВР – л. 77).

В удостоверение от 06.02.2026г. се сочи, че ответницата, тъй като била въведена в заблуждение, изтеглила от различни банкови институции 170 000 лева, а това включва и ищцовото дружество (описан е разпит на г-жа Д.) – л. 122. Било ù обещана комисионна от 10 %, а също така и че те ще бъдат погасени в срок до 6 месеца.

Преди да се сключи договорът е направена проверка на платежоспособността на ответника (Програма … л. 123-133).

Ответницата работи по два трудови договора – справка от НАП (л. 104 и л. 36 от заповедното производство, както писмото от майката на г-жа Д., като става въпрос за зъботехническа лаборатория, представляваща семейна ферма). Трудовите ù възнаграждения са видни от Справка – л. 114. Те варират като нарастват до края на 2023г. – 1 497,30 лева + 669,29 лева.

В о.с.з. процесуалният представител на ответника заявява, че: По отношение размера на декларирано брутно трудово възнаграждение е така, както е формулирано в исковата молба. Представени са доказателства, но колко са актуални не мога да кажа и моля да ми бъде дадена допълнителна възможност да се изискат конкретни данни от НАП.

В отговора се сочи и че ищцата имала л.а.

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

Съгласно Договор за банков кредит № 000LD-R-119373/29.11.2023г. и погасителния план към него, кредиторът - „Първа Инвестиционна Банка“ АД, е предоставила на ответника банков кредит в размер на 50 000 лева за текущи нужди, при индивидуални условия и преференциални лихви. Посочена е разплащателна сметка на кредитополучателя с IBAN ********, по която кредитополучателя е следвало да усвои кредита и да получава доходите си (преамбюл и т. 4 от договора, касаеща преференциалната лихва). Погасителният план предвижда погасяването на кредита да се извършва с месечни анюитетни вноски в размер на 572,26 лева всяка, за период от 120 месеца (10 години). Договорен е преференциален лихвен процент в размер на годишния лихвен процент базиран на спестяванията в лева(СЛП) /0,338 7% към датата на договора/, прилаган от банката плюс надбавка от 6,2513 пункта.

Прилагания резултативен лихвен процент към датата на отпускане на заема е 6,59 %.

Уговорени са предпоставки за корекциите му в случай на неспазване на условия от страна на кредитополучателя. Съгласно раздел П. Лихви, такси и комисиони по кредита, т. 14 на процесния договор за кредит наказателната надбавка при просрочени плащания е в размер на законната лихва Дължими са такси, както следва: 350 лева-еднократна такса за разглеждане на искането за кредит. Посочен е ГПР в размер на 7,18 % (т. 9 от договора).

На 30.11.2023г. кредиторът в изпълнение на договора, с еднократен вътрешнобанков безкасов превод, е превел по сметка с IBAN ******** на титуляра по нея сумата на кредита в размер на 50 000 лева. На същата дата, с пет последователни тегления на каса, 3 кредитополучателят е изтеглила сумата в общ размер на 49 675 лева, като банката е удържала за тези тегления суми за такси за теглене на каса в общ размер на 325,00 лева.

Заплатени са само първите 3 вноски.

Състояние на дълга към 25.03.2026г., е както следва:

- просрочена главница - 25 255,41 €;

- просрочена лихва - 2 262,98 € (сбор от договорна и наказателна лихва);

- съдебни разноски - 1 472,04 €;

- законна лихва - 2 891,52 €;

- разноски и такси - 61,36 €;

Общ размер на вземането на 26.03.2025г. – 31 493,34 €. от правна страна:

1. Според ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС: В хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост (т. 18). Становището на ВКС е коригирано с ТР на ОСГТК 8/2017 от 02 април 2019г.: Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Ответникът има договорно задължение (неизпълнено) да приема кореспонденцията на адреса, посочен в договора. Това означава, че задължението е било обявено коректно за предсрочно изискуемо. Посоченото задължение обхваща както частна обвързаност с оглед двустранната сделка, така и административно такова. Г-жа Д. следва да може да бъде намерен на адреса си, ако държавно учреждение, а това включва и съд, направи опит я потърси. Тя не може да се ползва от неправомерното си поведение (nemo ex delicto suo actionem consequi debet), което означава, че не би следвало да има повече права от субект, който го изпълнява (може да бъде открит на постоянния си/ настоящ адрес).

Банката не е длъжна да издирва възможните адреси на длъжника. Всяко едно от уведомяванията, констатирани в „от фактическа страна“ е редовно.

Не се и спори, че плащането е спряло след няколко погасителни вноски, съобразно и констатираното от в.л.

2. Ответницата твърди, че била въведена в заблуждение от трето лице, поради което, с цел да набави за него средства, изтеглила няколко кредита.

Предвид второто удостоверение, цитирано по-горе, не може да се приеме, че 4 преговорите с банката са били водени от някакъв трети субект. Това е било сторено именно от г-жа Д. (Саморъчните обяснения, дадени в предварително наказателно производство, имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти - Решение № 28 от 28.02.1999г. по гр.д. № 3114/97г., IV г.о.) – чл. 175 от ГПК (например: Р. № 69 от 24.06.2011г. на ВКС ІІІ г.о., по гр.д. № гр.д. № 584/2010г.: Признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти).

Арг. в тази насока са и констатациите на в.л. – сумата е изтеглена на части (а това със сигурност е извършено от самата г-жа Д.), като три от вноските са платени.

2.1 За твърдяната измама не са ангажирани каквито и да са доказателства (Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние - ТР № 142 от 01.12.1966г. по гр.д. № 112/1966г., ОСГК на ВС; Актовете на органите на досъдебното производство /заключително обвинително постановление и обвинителен акт/, независимо че са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, респ. чл.

143, ал. 1 ГПК /отм./, не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието - Решение № 43/15.03.2011г. по т.д. № 414/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 43/16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Установено е само, че МВР е сезирано за някакво деяние.