Определение № 7849 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7849 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100503067 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. Б., срещу определение № 8324/27.02.2026 г., постановено по гр.д. № 56479/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по част от предявените искове, поради наличие на висящо производство между същите страни и е спряно производството по осъдителните искове на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на определението, като се поддържа, че не е налице идентичност между предмета на двете производства, както и че липсват предпоставките за спиране.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по делото, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба вх. № 422608 от 30.12.2025 г., подадена от С. А. Б. срещу „Софарма“ АД, ЕИК 831902088, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Илиенско шосе“ № 16, с която са предявени следните искове:

1

-За установяване осъществяването от бившия работодател на ищеца-ответника „Софарма“ АД спрямо ищеца дискриминационно отношение по признак „лично положение“, изразяващо се в неравноправното му третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се в невнасяне на социални и пенсионни осигуровки върху по-висок доход през периода от 14.03.2001 г. до 01.03.2021 г. в резултат на осъществявано от ответното дружество работодател дискриминационно отношение спрямо ищеца по признак „лично положение“, изразяващо се в нарушаване на правото на равно третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се както в налагането на три незаконосъобразни и дискриминационни уволнения, така също и в определянето и изплащането на занижено индивидуално основно трудово възнаграждение по сравнение с това на останалите колеги на ищеца, изплащано им на същата длъжност и трудова функция.

За установяване на действително дължимия осигурителен доход от ответника за всеки един отделен месец в периода от м. март 2001 г. до 01.03.2021 г.;

За установяване на дължимите осигурителни вноски и задължаване ответника да внесе пенсионни осигурителни вноски върху по-висок доход за периода от 14.03.2001 г. до 01.03.2021 г.

За осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4194,35 евро, представляващи разликата от получаваната и полагащата се от ищеца пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2025 г. до 30.12.2025 г. и 286,70 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2025 г. до 29.12.2025 г.

С оглед изложените в исковата молба твърдения за образувано гр.д. № 77347/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, първоинстанционният съд е извършил служебна проверка, от която е констатирал, че производството по делото е висящо и е на етап размяна на книжа. От представения препис от исковата молба съдът е установил че предмет на това дело са предявени от същия ищец С. А. Б., срещу същия ответник „Софарма“ АД следните искове:

За установяване осъществяването от бившия работодател на ищеца ответника „Софарма“ АД спрямо ищеца дискриминационно отношение 2 по признак „лично положение“, изразяващо се в неравноправното му третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се в невнасяне на социални и пенсионни осигуровки върху по-висок доход през периода от 14.03.2001 г. до 01.03.2021 г. в резултат на осъществявано от ответното дружество - работодател дискриминационно отношение спрямо ищеца по признак „лично положение“, изразяващо се в нарушаване на правото на равно третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се както в налагането на три незаконосъобразни и дискриминационни уволнения, така също и в определянето и изплащането на занижено индивидуално основно трудово възнаграждение по сравнение с това на останалите колеги на ищеца, изплащано им на същата длъжност и трудова функция.

За установяване на действително дължимия осигурителен доход от ответника за всеки един отделен месец в периода от м. март 2001 г. до 01.03.2021 г.;

За задължаване ответника да внесе пенсионни осигурителни вноски върху по-висок доход за периода от 14.03.2001 г. до 01.03.2021 г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 17239,60 лева, представляващи разликата от получаваната и полагащата се на ищеца пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2024 г. и 2805,47 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до 01.01.2025 г.

Във връзка със служебно направената проверка по гр.д. № 77347/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че по отношение на исковете с правно основание чл. 71, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., т.е за установяване на осъществявана от страна на ответника дискриминация и за преустановяване на нарушението и възстановяването на предишното положение, респективно за установяването на дължимите осигурителни вноски и задължаване на ответника да ги заплати, е налице висящо съдебно производство между същите страни, поради което е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК - образувани са две висящи дела между едни и същи страни, на същото основание, поради което настоящото дело се явява по-късно заведено и съответно първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на горепосочените искове.

3

По отношение на предявения иск за установяване на размера на дължимите осигурителни вноски първоинстанционният съд е приел че същият се явява недопустим и поради липсата на интерес за ищеца от предявяването на този иск, доколкото с установяването на дискриминацията, изразяваща се в невнасяне на дължимите осигурителни вноски върху по-високо трудово възнаграждение и осъждането на ответника да ги внесе, за същия ще възникне задължение да определи техния размер. Съдът е посочил още че е извън компетентността на гражданския съд да определя дължимите осигурителни вноски от осигурителя.

По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата от получаваната и полагащата се от ищеца пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2025 г. до 30.12.2025 г. и 286,70 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2025 г. до 29.12.2025 г., съдът е установил че са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото по отношение на този иск, доколкото в рамките на гр.д. № 77347/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в е предявен иск за установяване на дискриминацията и нейното преустановяване, решението по който ще има пряко значение за изхода на разглеждания спор. В тази връзка, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК районният съд е спрял производството по този иск.

Настоящият въззивен състав първоинстанционния съд за правилно. намира определението на

Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ или в различни съдилища са висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Следователно, предпоставка за приложението на тази разпоредба е наличие на идентичност на страните, основанието и предмета на двата иска.

От данните по делото се установява, че по-рано е образувано гр.д. № 77347/2024 г. по описа на СРС, 30 състав между страните С. А. Б. и „Софарма“ АД, с предмет установяване на дискриминационно отношение по признак „лично положение“, изразяващо се в неравноправно третиране при упражняване правото на труд чрез невнасяне на осигурителни вноски върху по-висок доход за периода 14.03.2001 г. – 01.03.2021 г., както и присъждане на обезщетение за вреди. Впоследствие е образувано и производството по гр.д.

4

№ 56479/2025 г. по описа на СРС, 157 състав между същите страни, при идентични фактически твърдения и за същия период, с искане за установяване на същото дискриминационно поведение, както и за реализиране на произтичащите от него правни последици.

При съпоставяне на двете искови молби се установява пълно съвпадение както на страните, така и на предмета на спора, доколкото и в двете производства се търси защита срещу едно и също твърдяно дискриминационно поведение, осъществено при едни и същи обстоятелства и за един и същ период. При това положение са налице предпоставките на чл.

126, ал. 1 ГПК за наличие на висящ спор, поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил производството в тази част.

Допускането на паралелно разглеждане на идентичен установителен спор между същите страни би създало риск от постановяване на противоречиви съдебни актове, което именно законът цели да предотврати.

По отношение на претенцията за установяване на осигурителен доход и свързаните с нея искания, от изложените в исковата молба твърдения е видно, че ищецът цели чрез гражданския процес да установи съществуването на правна последица, която е пряко поставена в зависимост от твърдяното дискриминационно третиране и от същите фактически обстоятелства, които вече са предмет на разглеждане по друго висящо дело. След като първичният, обуславящ въпрос е идентичен и вече е отнесен за разрешаване в друго производство, правилно първоинстанционният съд е приел, че повторното му въвеждане в отделен процес е процесуално недопустимо. В този смисъл решаващо е не дали всяка една от последиците, които ищецът извежда, е формулирана по напълно еднакъв начин в двете искови молби, а че в прекратената част и в двете производства се иска съдебно произнасяне относно едно и също твърдяно дискриминационно поведение и неговото отражение върху правната сфера на ищеца. Това е достатъчно, за да се приеме наличие на висящ спор по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за спиране на производството по осъдителните искове на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Въпросът за наличието на дискриминационно поведение за релевантния период е преюдициален за ангажиране отговорността на ответника за претендираните вреди, като същият е предмет на разглеждане в по-рано 5 образуваното дело. Безспорно въпросът за наличието на дискриминационно третиране има преюдициален характер по отношение на предявените осъдителни искове, доколкото същият е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. Поради това изходът от него има обуславящо значение за настоящото производство и спирането е законосъобразно.

С оглед изложеното настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи относно наличието на висящ спор по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК, както и относно предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Постановеното определение е законосъобразно и обосновано, поради което подадената частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт - потвърден.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8324 от 27.02.2026 г., постановено по гр.д. № 56479/2025 г. по описа на СРС, 157 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6