Решение № 96 от 28.06.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 190/2023
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 28.06.2023
- В сила
- 17.08.2023
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Андон Георгиев Миталов
Цитирани разпоредби
- чл.30, ал.3 · Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. С., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Д. Ик. Давидова в присъствието на прокурора Д. В. Х. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно дело № 20231800200190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Предмет на делото е признаването и изпълнението на решение за налагане на финансова санкция, издадено в държава-членка на Европейския съюз, по смисъла на чл.3 ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – решение от 02.09.2022 г., постановено от несъдебен орган на Нидерландия – Държавна служба „Движение по пътищата“, влязло в сила на 14.10.2022 г., налагащо задължение в тежест на българския гражданин Г. И. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.С., ж.к.“С.о“ № 4, вх.В, ет.4, ап.44, за плащане на финансова санкция, за извършено от последния административно нарушение на територията на издаващата държава.
Решението за налагане на финансова санкция, както и придружаващите 1 го документи, са изпратени от издаващата държава на настоящия съд по компетентност, съобразно правилата за родова и местна подсъдност на делото, установени в разпоредбата на чл.6, ал.1 и чл.31, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Софийска окръжна прокуратура намира искането на издаващата държава за допустимо и основателно, като счита, че следва да бъде признато и допуснато изпълнението на наложената с него финансова санкция на засегнатото лице.
Засегнатото физическо лице – Г. И. П., редовно призован пред настоящата инстанция, не се явява.
С. окръжен съд, в рамките на своята компетентност по чл. 6, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от същия закон , определяща правоприлагането на българското законодателство в настоящия случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Получено е решение от 02.09.2022 г., постановено от несъдебен орган на Нидерландия – Държавна служба „Движение по пътищата“, влязло в сила на 14.10.2022 г., налагащо задължение в тежест на българския гражданин Г.
И. П., за плащане на финансова санкция от 370 евро, за извършено на територията на издаващата държава, административно нарушение на правилата за движение по пътищата.
Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено административно производство в държава – членка на Европейския съюз, от компетентен несъдебен орган на Нидерландия.
Представеното решение за налагане на финансова санкция е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от съответния орган, който отговаря за 2 изпълнение на решението за налагане на финансова санкция и е придружено с превод на български език, съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС.
СОС, в настоящият му състав, констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата на чл.30 от Закона, за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Решението за налагане на финансова санкция представлява по смисъла на чл.3 ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на глоба, за извършване на деяние, съставляващо административно нарушение според законодателството на издаващата държава, описано като поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата. В удостоверението по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС е посочено, че административното нарушение попада в хипотезата на чл.30 ал.2, т.1 от същия закон, за което деяние цитираната разпоредба не поставя изискване за наличието на „двойна наказуемост”.
В приложеното удостоверение, наложеното задължение за плащане е посочено в размер на сумата от 370 евро, която представлява паричната стойност на финансовата санкция. С оглед на това не се открива наличие на изборното основание за отказ по чл.35 т.6 от ЗПИИРКОРНФС.
Равностойността на финансовата санкция и посочените разходи от общо 370 евро в български лева е 721,50 лв., по фиксирания курс на Българската народна банка към 26.06.2023 г. – деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава /чл.16, ал.8 вр. чл.32, ал.1 от Закона/.
Установява се, че засегнатото лице има местоживеене в Република България на адрес в гр.С., което обстоятелство удовлетворява условието по чл.30, ал.3 от Закона за признаване на решението за налагане на финансова санкция.
В представеното удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС е посочено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва и сроковете за обжалване на постановеното срещу него решение.
Отбелязано е също и, че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение 3 срещу същото лице за същото деяние, и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.
Предвид на това не са налице посочените в разпоредбата на чл.35, т.2, т.3 и т.9 от ЗПИИРКОРНФС, основания за факултативен отказ за признаване и изпълнение на процесното решение за налагане на финансова санкция.
По всички гореизложени съображения и на основание чл.16, ал.7, т.1 вр. чл.32, ал.1 и чл.36 и чл.22, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции, С.ят окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение от 02.09.2022 г., постановено от несъдебен орган на Нидерландия – Държавна служба „Движение по пътищата“, влязло в сила на 14.10.2022 г., с което е наложена финансова санкция на българския гражданин Г. И. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.С., ж.к.“С.о“ № 4, вх.В, ет.4, ап.44, - сумата от 370 евро равностойни на сумата от 721,50 лв., по фиксирания курс на Българската народна банка към 26.06.2023 г., за извършено от същия административно нарушение на разпоредбите за движение по пътищата в издаващата държава.
ИЗПРАЩА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ решение от 02.09.2022 г., постановено от несъдебен орган на Нидерландия – Държавна служба „Движение по пътищата“, влязло в сила на 14.10.2022 г., ведно с препис от настоящето решение, на Националната агенция за приходите.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.С. в 7дневен срок, който за СОП тече считано от днес, а за засегнатото лице – от узнаването за постановяването му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава, че решение от 02.09.2022 г., постановено от несъдебен орган на Нидерландия – Държавна служба „Движение по пътищата“, е признато и изпратено за изпълнение на Националната агенция за приходите на Република България.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на 4 правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5