Решение № 243 от 13.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. С.З., 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20245500500409 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 ал. 2. т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Й. И. - длъжник в изпълнителното производство против постановление за разноски от 22.05.2024г. на ЧСИ М. Д. с рег.№ **, постановено по изп. дело № 119/2024г., с което е постановено следното: намалява се размера на приетото в производството адвокатско възнаграждение както следва:

- за договор от 31.01.2024 г. с възложители К. Д. Ф. и Т. Д. Ф. до сумата от 820 /осемстотин и двадесет/ лева.

- за договор от 30.01.2024 г. с възложители Г. Б. Г., Ц. А. Г. и Б. Г. Б. до сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева за договор от 30.01.2024 г. с възложители Р. А. Д. и М. А. Д. до сумата 800 /осемстотин/ лева.

Жалбоподателя сочи, че по горното изпълнително производство е оспорила размера на признатите от страна на ЧСИ адвокатски възнаграждения за всеки един взискател по отделно в полза на един и същ адвокат, като прекомерно. В резултат на подадената жалба ЧСИ е изготвил обжалваното постановление, с което е намалил съвсем малко възнагражденията на адвоката от всеки един от взискателите, като не е изложил мотиви за своето решение, не е обосновал приетия размер на адвокатско възнаграждение, не е обсъдил изложените в жалбата й доводи.

Счита, че макар да е намалено адвокатското възнаграждение, то 1 намаляването не е съществено и не отговаря на размерите, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатско възнаграждение, а го надвишава значително. Счита, че по делото не са извършвани никакви процесуални действия от страна на пълномощника на взискателите, поради което възнаграждение, надвишаващо 200 лева се явява прекомерно и необсновано. Затова счита, че обжалваното Постановление е изцяло незаконосъобразно. От една страна ЧСИ не изложила никакви мотиви, а от друга страна не е съобразено обстоятелството, че в хода на производство пълномощникът на взискателите не е извършил никакви други действия, освен образуване на изпълнително производство, същият е един и същ представител на всички взискатели, действията му не са отделни или различни по отношение на всеки взискател. Не било съобразено и обстоятелството, че дори да се приеме, че са извършвани действия с цел удостоверяване следва определеното възнаграждение да се намали до половината от полагаемото се, изчислено съгласно на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ на база на половината от стойността. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното Постановление от 22. 05. 2024г., постановено по ИД 119/2024г. описа на ЧСИ М. Д. и да намали размера на адвокатското възнаграждение за пълномощник на взикателите до размера от 200 лева.

Взискателите Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д., М. А. Д., чрез адв. М. Р. И., са подали писмено възражение. Считат, че жалбата па длъжника е неоснователна, тъй като възражението на длъжника за прекомерност на адвокатските възнаграждения на взискателите е недопустимо и неоснователно. Считат, че е недопустимо, тъй като според тях възражението за прекомерност е следвало да бъде отправено в законово определения едноседмичен преклузивен срок (арг. от чл. 436. ал. 1 ГПК, Редакция към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., към момента - двуседмичен), спазването на който е условие за допустимост. Началото на този срок започвало да тече от момента на първото съобщаване на длъжника за приемане събирането на адвокатския хонорар в началото на изпълнителното производство това безспорно е моментът, в който е получена поканата за доброволно изпълнение. Цитират практика.

На следващо място твърдят, че жалбата е неоснователна, тъй като към момента задължението по изпълнителното дело не е изплатено, поради което не е ясно колко и какви действия ще бъдат извършени от взискателя до окончателното му евентуално събиране.

На следващо място, освен молбата за образуване на изпълнителното дело, били извършени и други процесуални действия - на 14.05.2024 г. била подадена молба за налагане на възбрана, запор върху вземания от трудово правоотношение и пенсия, запор на МПС, справка банкови сметки в БНБ.

Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл. 436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, 2 намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.

435, ал.2, т.7 от ГПК. Следователно, подадената жалба е допустима, а по съществото си - основателна.

Изпълнително дело № 2024**0400119 е образувано на 02.02.2024г.

С депозираната молба за образуване на изпълнителното дело взискателите са възложили на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело срещу посочения длъжник, както и да извърши цялостно проучване на имуществото му състояние с цел събиране на дължимите суми. Към молбата за образуване са били представени също договори за правна защита и съдействие и пълномощни, подписани от взискателите с цел образуване на изпълнително дело и осъществяване на процесуално представителство от упълномощените адвокати – М. И. и К.Л. от АК - С.З., в които е отбелязано, че доверителите /клиенти/ са платил в брой на доверениците си следните суми:

1200 лв. за договор от 31.01.2024 г. с възложители К. Д. Ф. и Т. Д. Ф. или по 600 лв. за всеки от възложителите; 1800 лв. за договор от 30.01.2024 г. с възложители Г. Б. Г., Ц. А. Г. и Б. Г. Б. или по 600 лв. за всеки от възложителите; 1200 лв. за договор от 30.01.2024 г. с възложители Р. А. Д. и М. А. Д. или по 600 лв. за всеки от възложителите, за изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително производство против длъжника, както и за процесуално представителство във връзка с изпълнението.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 14.02.2024г.

На 23.02.2024г. Д. Й. И. е подала молба до ЧСИ, с която заявява, че може да изплаща по 100 лв. всеки месец във връзка със задълженията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство.

На 09.05.2024г. е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на претендираного адвокатско възнаграждение като са изложени твърдения за прекомерност на същото предвид фактическата и правна сложност на делото и поради липсата на действия, извършени от процесуалния представител по хода на делото. Молбата е получена от взискателя за становище на 13.05.2024г., като становището на същия е постъпило на 14.05.2024г. На 22.05.2024г. е изготвено постановление за намаляване на възнаграждението както следва: за договор от 31.01.2024 г. с възложители К. Д. Ф. и Т. Д. Ф. в размер на 820 лева. от претендираните 1200 лева, за договор от 30.01.2024 г. с възложители Г. Б. Г., Ц. А. Г. и Б. Г. Б. в размер на 1200 лева, от претендираните 1800 лева. за договор от 30.01.2024 г. с възложители Р. А. Д. и М. А. Д. в размер на 800 лева, от претендираните 1200 лева.

Към настоящия момент няма данни да са заплатени дължимите суми от длъжника в изпълнителното производство и жалбоподател в настоящото.

С обжалваното постановление ЧСИ е приел, че след преценка на 3 наличните по делото данни, правната сложност на производството, поисканите от взискателя изпълнителни действия с молбата за образуване на делото, евентуално предстоящите такива при липса на плащане на дължимата сума, както и претендираната от взискателя сума в производството и на основание чл.78 ГПК, във връзка с чл.36 от ЗА и чл. 10, т.1 и 2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения следва да намали размера на приетото в производството адвокатско възнаграждение както следва:

- за договор от 31.01.2024 г. с възложители К. Д. Ф. и Т. Д. Ф. до сумата от 820 /осемстотин и двадесет/ лева.

- за договор от 30.01.2024 г. с възложители Г. Б. Г., Ц. А. Г. и Б. Г. Б. до сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева за договор от 30.01.2024 г. с възложители Р. А. Д. и М. А. Д. до сумата 800 /осемстотин/ лева.

В допълнение е посочил, че с оглед евентуално предстоящи изпълнителни действия, така редуцираното адвокатско възнаграждение може да бъде увеличено до действително уговореното и платено такова.

Длъжникът счита, че дори така намаленото възнаграждение е прекомерно.

Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК са разноските по изпълнението в настоящото производство, претендирани от взискателите и възложени в тежест на длъжника. За техния размер съдебният изпълнител е уведомил длъжника с изпратената Покана за доброволно изпълнение, получена от последния на 14.02.2024г.

Относно възражението за недопустимост на жалбата, направено от взискателите, въззивният съд намира същото за неоснователно, тъй като длъжникът в изпълнителното производство може във всеки един момент от това производство да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение- разноските в изпълнителното производство.

По отношение на претендирания размер на адвокатското възнаграждение, въззивният съд намира, че следва да отбележи следното:

На страната се дължи адвокатско възнаграждение за един адвокат съобразно разпоредбата на чл.78 ГПК. В конкретния случай съдът не може да се позове на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне размера на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, предвид обстоятелството, че с решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22, което съставлява задължителна за националните юрисдикции на държавите-членки съдебна практика, е прието, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на 4 целта“ по смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, ал.3 от ДЕС.

В този случай националният съд е длъжен да откаже да приложи въпросната национална уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, то при преценката за размера на дължимото на адвоката възнаграждение съдът не следва да прилага НМРАВ, а следва да изходи единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото.

В настоящият случай, въззивният съд намира, че делото е с ниска фактическа и правна сложност. Установява се, че единственото процесуално действие на адвокатите на взискателите е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело и молба от 14.05.2024г. за налагане на възбрана, запор върху вземания от трудово правоотношение и пенсия, запор на МПС, справка банкови сметки в БНБ.

На следващо място материалния интерес видно от изпълнителния лист е както следва: за Г. Б. Г. дължимата от длъжника Д. Й. И. е в размер на 900 лв., за Ц. А. Г. дължимата от длъжника Д. Й. И. е в размер на 900лв., за Б. Г. Б. дължимата от длъжника Д. Й. И. е в размер на 900лв, за К. Д. Ф. дължимата от длъжника Д. Й. И. е в размер на 1200лв, за Т. Д. Ф. дължимата от длъжника Д.

Й. И. е в размер на 1200лв, за Р. А. Д. дължимата от длъжника Д. Й. И. е в размер на 1050лв, за М. А. Д. дължимата от длъжника Д. Й. И. е в размер на 1050лв., т.е.материалния интерес е нисък.

От друга страна действително към настоящия момент няма данни по изпълнителното дело за постъпили суми за плащане на задълженията на длъжника към взискателите и не е ясно колко точно ще продължи изпълнителното производство и какви точно действия предстоят да се извършат, но с оглед евентуално предстоящи изпълнителни действия, така редуцираното адвокатско възнаграждение може да бъде увеличено до действително уговореното и платено такова впоследствие.