Решение № 251 от 30.12.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Ихтиман, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. П.А при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. П.А Административно наказателно дело № 20251840200165 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по жалба на С. С. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № * от 07.01.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР София, РУ Костенец.

В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Иска се отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят редовно призован за датата на съдебното заседание, явява се лично и с адв. А.. Излага съображения по същество на спора, иска от съда да отмени атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.

Претендира разноски.

Административно-наказващият орган – не изпраща представител.

Съдът, като провери законосъобразността на атакуваното наказателно постановление и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

С Наказателно постановление № * от 07.01.2025 г на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно – използване на път, отворен за обществено ползване, за цели, различни от обичайното движение и нарушение на чл.100, ал. 1, т. 1, предложение 1 от ЗДвП, а именно шофьорът не носи свидетелство за управление на МПС.

1

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

По отношение на престъплението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП неясно е индивидуализирано мястото на нарушението в АУАН и НП, описано е като:

„улица без име в местност „Свети Спас“, близо до почивна станция на МВР – София“. Това описание не позволява да се определи дали пътят е отворен за обществено ползване, дали е част от републиканската или общинската пътна мрежа, или представлява черен горски път, какъвто се установява от доказателствата по делото. Единствената яснота относно мястото произтича от показанията на свидетелката, дадени в съдебно заседание, според които жалбоподателят се е движил по черен горски път, намиращ се в гориста местност. Следователно този път не е отворен за обществено ползване по смисъла на ЗДвП. Липсата на точно и конкретно посочено място е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е съществено, тъй като препятства правото на защита и прави невъзможна материалноправната преценка дали нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП изобщо е приложима.

За пълнота следва да се посочи, че съдът съобрази и поС.ната съдебна практика, според която неясното и неточно описание на мястото на нарушението в АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение, водещо до тяхната незаконосъобразност. В практиката е възприето също, че поднасяне на автомобил поради техническа неизправност /вкл. спукана гума/ не съставлява демонстрация на умения или опасно управление по смисъла на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, тъй като липсва умишленост, която е елемент от състава на нарушението.

От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, се установява, че автомобилът е спукал гума, вследствие на което е поднесъл. Водачът е спрял, след което гумата е сменена. Свидетелката категорично заявява, че не е имало демонстративно управление, рязко ускоряване, „дрифт“ или умишлено поднасяне. По този начин обективната страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП не е доказана.

Нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП санкционира умишлено използване на пътя за демонстрации, необичайни умения или други подобни цели. В случая поведението на водача е продиктувано от техническа неизправност – спукана гума, от необходимостта да спре и да смени гумата. Следователно липсва умисъл и липсват действия, насочени към демонстрация или опасно управление. Ето защо по отношение на това деяние наказателното постановление следва да бъде отменено.

По отношение на престъплението по чл.100, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. АНО правилно квалифицирал процесното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание “Глоба” в размер на 10,00 лева. Нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП от своя страна пък сочи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторно 2 превозно средство, което управлява. При определяне размера на административното наказание по отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е наложил за същото санкция “Глоба”, в размер на 10,00 лева, чийто размер е точно фиксиран от законодателя.

Процесуалните нарушения при издаването на АУАН и НП, както и липсата на доказаност на нарушението, водят до извода, че оспореното наказателно постановление е частично незаконосъобразно.

Предвид изхода на производството жалбоподателят има право на разноски съразмерно с уважената част на жалбата. Право на разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има и наказващият орган, в настоящия случай страните не претендират разноски.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № */07.01.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР София, РУ Костенец, с което на С. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Д.Б,ул. „М.Д.“ №* В ЧАСТТА , с която е наложено административно наказание за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № */07.01.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР София, РУ Костенец в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 3