Решение № 794 от 05.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 787/2023
- Вид
- Решение № 794
- Подписан
- 05.06.2024
- В сила
- 10.07.2025
- Състав
- Румяна Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 614 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 794 гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20231100900787 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 435 КЗ.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по договор „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, като в рамките на застрахователното покритие било настъпило ПТП, в следствие на което погинал товар, превозван от „Т.С.С. Е.Т.“ ЕООД. Посочва, че уведомил веднага застрахователя, но получил от последния отказ за заплащане на обезщетение, тъй като злополуката представлявала изключен риск, защото била причинена в следствие на проявена груба небрежност от страна на шофьора, превозващ погиналата стока. Твърди, че на 11.01.2016 г. влекач марка МАН с рег. № *******, който е собственост на ищеца катастрофирал в района на град Мелк, Австрия. Посочва, че шофьорът изгубил контрол върху камиона и го преобърнал заедно с ремаркето, в следствие на което всичко се възпламенило, включително и превозваната стока, която изгоряла напълно. Твърди, че изпращачът на стоката образувал срещу него съдебно дело в съда в Траунщайн, Германия, с което „Т.С.С. Е.Т.“ ЕООД било осъдено да заплати обезщетение в размер на 173 306,43 евро. След влизане в сила на решението и след като австрийският съд допуснал принудително изпълнение на решението, от неговата банкова сметка била изтеглена сумата 38 919,41 евро. Счита, че отказът на застрахователя да съдейства и да заплати обезщетение е неоснователен. Отрича да е налице проявена от водача груба небрежност, но дори и такава да е налице, тя не дава право на застрахователя да откаже да изпълни задълженията си.
Счита, че цитираната от ответника в отказа т. 3.1. от Общите условия на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е нищожна поради противоречие със закона.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата в размер на 19 459,70 евро, заявена като частична претенция от общо 1
38 919,41 евро, представляваща заплатено от ищеца обезщетение на увреденото лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва изцяло иска по основание и размер.
Оспорва съществуването на договор за превоз за процесния товар; увреждането на товара при твърдяното ПТП; настъпването на ПТП на 11.01.2016 г. в резултат на виновни и противоправни действия на водача. Оспорва изпращачът на товара да е претърпял вреди и да е активно материалноправно легитимиран да търси от превозвача обезщетение; срещу ищеца да е водено дело в Германия; ищецът да отговоря за претърпени вреди; да разполага с банкови сметки в Австрия; плащането от ищеца да е осъществено във връзка с процесния увреден товар, както и ищецът да е удовлетворил увреденото лице. Оспорва да е налице основание за ангажиране отговорността на „ЗАД А.“ АД и дължимостта на застрахователното обезщетение. Посочва, че не е бил привличан в съдебните производства в Австрия и в Германия, поради което наличието на евентуални съдебни решения срещу застрахования не го обвързват. Поддържа, че е налице проявена груба небрежност от застрахования. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът завява, че поддържа исковата молба. Счита, че още преди образуването на делото ответникът е признал неизгодни факти относно съществуването на договор за превоз на стоки, сключен между „ G.
Englmaye Spedition“ GMBH и „Т.С.С. Е.Т.“ ЕОО; че процесните стоки са били увредени или погинали в следствие на ПТП-то, настъпило на 11.01.2016 г. и че изпращачът на товара е претърпял вреди и е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът с отговор на допълнителната искова молба оспорва изложените обстоятелства в допълнителната искова молба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че между „ЗАД „А.““ АД, като застраховател и „Т.С.С. Е.Т.“ ЕООД, като застрахован е сключена Абонаментна застрахователна полица за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ № 16 270 1002 0000508236/04.01.2016 г. за конкретно посочени превозни средства, сред които и процесното – влекач марка МАН с рег.
№ *******, за международни автомобилни превози от/до Република България до/от държави в Европа и на територията на Европа, със срока на действие от 05.01.2016 г. до 04.01.2017 г.
Представени са Общи условия на „ЗАД „А.““ АД за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“.
Видно е, че на 14.01.2016 г. ищецът е подал до ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ за увредени машини, които са счупени в следствие на настъпило ПТП в Австрия за загуби в размер на 110 000 евро. При застрахователя е образувана преписка по щета № 27016100200001.
С писмо от 06.02.2017 г. „ЗАД „А.““ АД е уведомило ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по горепосочената преписка, поради наличие на изключен риск по застрахователния договор на основание т. 3.1. от Общите условия на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“.
Представена е Поръчка за пратка от 15.12.2015 г. до спедитор Е., с вид транспорт: специален превоз – товарен автомобил – доставяне най-късно на 14.01.2016 г.
Установява се, че на 12.01.2016 г. спедиторът Г. Е.Ш. ГмбХ е отправил претенция към „Т.С.С. Е.Т.“ ЕООД за причинени при ПТП-то щети на мишини – инструменти за ламиниране и сгъване, в размер на 110 000 евро.
2
По делото са постъпили и приети изисканите по реда на чл. 614 ГПК и Регламент /ЕО/ № 1206/2001 на Съвета документи по преписка от Полицейска дирекция на провинция Долна Австрия за ПТП 11/2016, преписка GZ: C1/2197/2016-Bin.
Видно е, че с решение от 31.08.2018 г. по дело в Окръжен съд Траунщайн Г. Е.Ш.
ГмбХ е осъдено да заплати на Цюрих Иншурънс Плс, клон Германия сумата 153 432,02 евро ведно с 5% лихви годишно от 11.01.2016 г.
Прието е като доказателство постановено решение от Районен съд Халайн, Австрия по дело 21 Е 957/20d-2 и решение от Окръжен съд в Траунщайн Германия по дело 2 НК О 2507/18.
С решение на Окръжен съд Траунщайн от 20.08.2019 г. „Т.С.С. Е.Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на В.Д. & Ко. ГмбХ & Ко.КГ сумата 173 306,43 евро ведно с 5% лихви от 14.05.2019 г. Представено е заявление за изпълнение срещу ищеца за сумата 173 306,43 евро.
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на погиналия товар калкулирана и редуцирана в съответствие с чл. 23, т. 3 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ е 17 490,83 евро /34 209,09 лева/ лимит на отговорност на превозвача за увредения товар, съгласно Конвенцията, а размерът на обезщетението за погиналия товар е 4 866,60 евро /9 518,24 лева/ - стойността на погиналия товар.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от ищеца не са представени банкови извлечения за установяване получени плащания от дружеството Е.Ш. ГмбХ за периода от м. 09.2015 г. до м. 01.2016 г. По предоставени данни от НАП се констатира, че за данъчен период м. 09.2015 г., м. 11.2015 г., м. 12.2015 г. и м. 01.2016 г. ищецът не е декларирал никакви продажби в НАП, т.е. подадени са празни дневници на продажби. За м. 10.2015 г. ищецът е декларирал продажби в дневника за продажбите само към един контрагент – Г.Е. Спедишън ГмбХ по фактури издадени през м. 02.2015 г. и м.
04.2015 г. Общата стойност на декларираните продажби извършени от ищеца към посоченото дружество за посочения период е 134 853,92 лева без ДДС и по тях 5 476,32 лева начислен ДДС. Ищецът „Т.С.С. Е.Т.“ ЕООД е имал банкова сметка при банка „Райфайзенбанк“ – Автрия. С решение по дело 21 Е 957/20d-2 е допуснато принудително изпълнение за сумата в размер на 173 306,43 евро срещу ищеца. Със заявление за изпълнение от В.Д. & Ко. ГмбХ & Ко.КГ, чрез представил д-р Д.Ш. – адвокат е подадена заявка за налагане на запор по конкретно посочена банкова сметка на ищеца за изпълнение на сумите 173 306,43 евро за присъдена главница, 11 794,47 евро за неплатена лихва до датата на заявлението и 1 606,52 евро разходи по изпълнението. На 23.11.2020 г. банковата сметка на ищеца е задължена /извършен е превод от сметката/ със сумата 38 919,41 евро с получател Канцелария д-р Д.Ш. 1230 Виена по конкретно посочена банкова сметка, с основание на превода: 21 Е 957/20d В. Д. & Ко./Т.С.С. 7111324. Съгласно заявлението за запор на сметката на ищеца, д-р Д.Ш. – адвокат е пълномощник на В.Д. & Ко. ГмбХ & Ко.КГ, респ. извършеният превод в размер на 38 919,41 евро е във връзка с наложения запор по сметката и в полза на В.Д. & Ко. ГмбХ & Ко.КГ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 435 КЗ.
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице валиден договор за имуществено застраховане за отговорност на превозвача на товари по шосе към датата на събитието; извършване на процесния превоз от страна на ищеца; настъпване на събитие, което представлява покрит риск и удовлетворяване на увреденото лице от страна на застрахования превозвача.
3
Не се спори, а същото се доказа и от приетите писмени доказателства, че между ищеца и ответника е сключена Абонаментна застрахователна полица за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ № 16 270 1002 0000508236/04.01.2016 г. за конкретно посочени превозни средства, сред които и процесното – влекач марка МАН с рег.
№ *******, за международни автомобилни превози от/до Република България до/от държави в Европа и на територията на Европа, със срок на действие от 05.01.2016 г. до 04.01.2017 г. Приложими към застраховката са Общите условия на „ЗАД „А.““ АД за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“.
Установява се, че в изготвените във връзка с процесния превоз документи – поръчка и международна товарителница като спедитор е посочено дружеството Енглмейр. В заведените пред чуждестранните съдилища производства, които са във връзка с процесното пътно-транспортно произшествие, е прието за установено, че дружеството К. ГмбХ е възложило на дружеството Е.Ш.е ГмбХ транспорт на инструмент за ламиниране и кантиране от Фрайласинг до Ауто Комп. СРЛ в Балш/Румъния. От своя страна Е.
Шпедицион Гмбх е предало поръчката на „Т.С.С. Е.Т.“ ЕООД, като по време на транспорта е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което транспортното средство е изгоряло и стоката е била погинала. К. ГмбХ е имало застраховка за превоз на стоки с Цурих Иншурънс, Франкфурт. Цурих Иншурънс предявило претенции за обезщетение от прехвърлени права срещу Е.Ш. ГмбХ. Видно е, че влекачът, с който е станало произшествието с марка МАН с рег. № ******* е описано в процесната застрахователна полица, сключена с ищеца.
Договорът за превоз е неформален консенсуален договор, като за установяването му са допустими всички доказателствени средства. При съвкупната преценка на данните по делото, изводими от приетите доказателства, както и обстоятелството, че при разглеждане на преписката по щета ответникът е стигнал до извода, че ищецът е легитимиран да търси обезщетение по процесната застраховка, съдът приема за установено, че на ищеца Т.С.С.
Е.Т.“ ЕООД е било възложено да извърши превоза, при който е настъпило процесното събитие от спедитора Е.Ш.е ГмбХ. С решение по дело, разгледано в Окръжен съд Траунщайн спедиторът е осъден да заплати сума в размер на 153 432,02 евро на суброгиР.я се застроховател. В последствие присъдената сума е била платена от застрахователя В.Д. & Ко. ГмбХ & Ко.КГ, който с решение на Окръжен съд Траунщайн от 20.08.2019 г. е осъдил ищеца „Т.С.С. Е.Т.“ ЕООД да заплати сумата 173 306,43 евро, ведно с 5% лихви от 14.05.2019 г. Следователно ищецът се явява превозвач на погиналата стока към датата на събитието, чиято отговорност е застрахована от ответника и като такъв е легитимиран да предяви настоящия иск.
Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07138069-5e72-454c-b76b-99d2b5a23ad8